2 239 резултата
След галещия допир на плътта
душите търсят извора небесен –
с тях литва върху ангелски крила
вълшебен стих от Яворова песен!
Гърдите ти отронват нежен стон – ...
  842 
Имам надежда:
като кълнящо семе
я отглеждам.
Вярвам, че тя
ще ме отведе към доброто ...
  950 
Доколкото знам:
ти не си ме загубил;
лесно се спомням.
В отговор хайку на alantuan
15.02.2015 г.
  781 
Прозрението
проблясва в съзнанието
необяснимо.
Това е тайна.
Не се пази, но е заключена ...
  869 
Вълнуващо
приключение на сърцето-
като слънчев лъч.
Прониква през тъгата,
гони самотата. ...
  837 
Капки от една река
Една мечта, когато имаш ти,
какво, че ще се сбъднат
хиляди мечти?!
  607 
Коледен звън
отеква в тишината
на святата нощ.
Коледна песен.
Носи се, пълни душата. ...
  1616 
Никога, не подценявай своя враг.
Всичко е обсипано във мрак.
В битките жестоки, кървави и диви.
Гонят се и викат, бели самодиви.
В очите ни свети, неугасващия пламък. ...
  494 
Бяла зима,
поднебесна красота.
Мраз в сърцето.
Сняг затрупа спомени,
мрачно е в душата.
  889 
Заплетена истина
с пречупени криле-мечти
в паяжина-илюзия...
  606 
На ръба
Прикована съм
Изповед
Събуждане
… из моето житие ...
  1018 
Гърбати хълмове
в алуминиев мрак.
Искрят звезди.
Нощта изглежда вечна,
но изгрева иде.
  916 
Той: Живеейки така умираш в чуждата реалност и съдба.
Подтиснат търсиш да откриеш себе си.
Откриваш, че живееш за да радваш другите,
а твоята радост е смъртта.
Умирайки така живееш. ...
  1050 
Животът тежък
с изкълчени крака
леко го вървя.
  634 
Яростен дъжд,
разплака стрехите.
Сбогом, лято, есен е.
Мъглата виси
като шлейф на мантия ...
  929 
Почакай, лято,
не бързай, слънце!
Останаха толкова
непосрещнати изгреви,
неизпратени залези.
  927 
Душите ни
са слепи от болки
и тревоги.
Махни се, черна нощ,
долитай, светъл ден!
  949 
***
Вървя,
безлюдни улици...
Купища автомобили.
*** ...
  1001  10 
Лъжовно се живее в самота,
защото всяка връзка тя прекъсва
и носи болка, чувство за вина,
един от друг задълго ни откъсва!
Но смисълът на земния живот ...
  842 
чувам с пръсти
дишалото слънце
през нощта в косите ти
  646 
Настъпи нощта.
Звездният ù похлупак
покри езерото.
В далечината проблясва
набръчканото му огледало. ...
  863 
Животът полудя:
издигаш се днес,
пропадаш утре.
***
Океан от грешки - ...
  865 
Лято е. И прасковите зреят,
натежали от обилен плод –
хиляди слънца, тъй сладки, греят,
пълни с топлина и със живот!
Праскови – и сочни, и големи, ...
  1459 
Сочни, алени устни!
Топла, дъхава пазва!
Разсъблечени чувства!
Огнен миг на екстаза!
След изгарящи страсти – ...
  818 
***
Зимата открадна
Червените устни на лятото...
Превърнаха се в ледени сияния.
дата: 11. 07. 2014 г. ...
  926 
С къдриците ти златни, разпилени
върху леглото, слънчев лъч играе!
Като дете притискаш се до мене!
Усмихваш се и на любов ухаеш!
Богат съм, русокоса хубавице – ...
  1242 
Богородички,
невен и латинки
пъстреят в градината.
Душата се пълни
с багри и аромати.
  883 
Ясен небосклон -
кехлибарено отражение
на градски светлни.
Над земята плува
люлякова ароматна нощ.
  933 
диханието на вятъра по петолинието на жиците:
партитура атонална музика
за пан-флейтата на комина
  816 
В морето нощем
вълните милват брега
бавно и нежно.
  747 
Изумителен,
ужасяващ е светът.
Онова, което
хората си причиняват
един на друг - също.
  867 
Мечтите отпътуват без билети,
на кораби с опънати платна
преплават океани и морета,
делят небето с птичите ята!
Достигат хоризонта, който свети ...
  809 
С аромата
на сено се спуска
хладина от гората.
***
Вечерта пристъпва ...
  906 
Дай на птицата крила и глас
Дай на птицата крила и глас.
Така Той ги е създал.
Кучето приятел, птицата другар.
Така е, защото Бог така е казал. ...
  864 
Яркото слънце
танцува по небето -
идва лятото.
***
Малка калинка - ...
  878 
листопад...
всеки ден мета по малко
сянката на ореха
игра на семейство -
около пръста на момичето ...
  574 
Огледах се в очите ти –
заплувах сред сълзите ти!
Целувайки те, стигнах до брега,
където се разливаше
и с ласките се сливаше ...
  678 
Монотонен дъжд
разплака стъклата.
Успокоява ме.
***
Въздухът трепти - ...
  880 
На пазара в Багдад сред стотиците книги
срещам дребен, прегърбен от болест човек.
Той протяга ръка, закачливо ми смига:
– Господине, купете за тъгата си лек!
И подава ми томче – от арабски поети ...
  525 
Не съм изповедник, не нося ни расо,
ни хляба, в молитви узрял за душата.
Не съм и безгрешен,
но с вяра съм расъл –
в живота, поел от меда и солта на земята ...
  708 
Предложения
: ??:??