42 086 резултата
То е само едно одеало,
понагризано днес от молци.
В него сгушвам понякога тяло
във прегръдка със мойте предци.
Нявга с него и дядо, и баба ...
  352 
Неделята дойде. На терминала
отхвърлена се чувстваше Гергана.
Вината си отдавна бе разбрала,
но че сама напълно ще остане
не бе допускала, че ще се случи. ...
  489  16 
Повярвай ми, когото ми се плаче
в сълзите ме се раждат светове,
а думите са просто този начин
светът отвън за тях да разбере.
И всеки стих такъв е и писмо, ...
  483  24 
НА ДЪЩЕРЯ МИ ЧРД!
Тогава беше също юли и горещо като днес.
Тогава също тридесети бе и ден неделя.
Тогава беше само дар от Бога и добрата вест,
та да осъзная с кой живота ще споделям… ...
  485  20 
Няма ги светулките да светят
над нивите - примигващи искрици.
Или станаха звезди в небето
да греят с другите като сестрици.
Търсим ги във мрака късна вечер ...
  404 
ИСКРЕНА ИЗПОВЕД
Обичам те, живот, обичах те вчера,
обичам те днес, ще те обичам и утре.
Знай, каквато и в съдбата ми да става,
аз отново и отново ще се изправям ...
  638 
Една надежда отплувала
като старите лодки на кея.
Морския бриз все е влюбен,
платната окъсани се ветреят.
В греблата тишина е замряла, ...
  434  15 
Кой те създаде такава красива,
очите дълбоки с цвят кехлибар?
Кой е художникът с пъстра палитра,
нарисувал те със завладяващ чар?
Искрите в очите ти как да подмине, ...
  370 
Случвало се е
и ще се случи -
някой ден,
но не и днес,
да се срещнат ...
  554  19 
Оттатък залеза е равнина
от слънчоглед и макови полета.
Застанала от другата страна,
аз искам красотата да усетя
и да се гмурна в онзи необят, ...
  689  14 
Терасата и чудната беседка
приличаха на кораб акострирал.
Зад клони на дърво една съседка
със любопитство погледа провираше.
Но тя успя единствено да види ...
  401  15 
Достатъчно от всичко взех.
Защо все още се оглеждам?
Витае в празното пространство дух,
но няма в него никаква надежда...
Присядам. В сянката на миналите дни. ...
  504  12 
Време е нещо да ви подаря
и затова искам да ви благодаря.
Защото вие всички бяхте до мен
и правите щастлив всеки мой ден.
Какво още да ви дам? ...
  554 
Не ти достига въздух. Предполагам.
Налага ли се да намесим Фройд?
О, не, приятелю, не го предлагам...
но чувам хрип от белия ти дроб.
Изпадаш в паника? Така ли? Дишай! ...
  757  11  26 
Приижда сивият поток.
Отнася хора и съдби.
Под пластове от пръст и тишина
животът им вовеки спи.
Над него синьото небе ...
  411 
- Днес хлъзгава е кратката пътека,
но ти подай ръката да не паднеш!
- Внимавам аз и стъпвам много леко.
- Не се страхувай, че ще те нападна!
Не е прилично тука. Във водата ...
  739  10 
Аз отдавна съм тук и отдавна ме няма -
капка дъжд от капчук или тайна голяма.
Нямам име и дом, но си имам пътека
и вървя мълчешком, като въздуха лека.
Преминават през мен чувства, погледи, мисли. ...
  896  10 
Нощите са бледи и неми,
с цвят на Черна Орхидея.
В прегръдките си крият,
всички демони и мумии.
Без дом, без име и без посоки. ...
  781  17  29 
Череп, пълен с мечти –
туй граничи със лудост.
Някой силно крещи:
„Спрете хората луди!“
Няма кой да ги спре, ...
  520 
Череп. Гилотина. Мрак.
Сган човешка. Стар палач.
Кръв. Луна и върколак.
Гарван. Мъдрост? Гладен грач...
Мозъци, без паразити! ...
  221 
Нощта ми на пета се завъртя,
понеже е несръчна тежко падна,
насън ми прати вино и цветя,
а знаеше – не пия... И съм гладна.
Гладува от година може би ...
  343 
Един щурец засвири във ръжта,
синчецът се усмихна на небето.
Нашарено от дивите цветя
се шарнало далеч, далеч полето.
Слънцето с лъчите си гори ...
  300 
Денят, започнал с грижи и тревоги,
успокои на ритъма си пулса.
Момчил напазарува, даже смогна
в беседката да сготви нещо вкусно.
И стаята ѝ щателно почисти, ...
  663  11 
Секунда. Минута. Час.
Животът с мен се шегува –
небрежно захвърлен фас.
Лудост по вените плува.
Секунда. Минута. Час. ...
  321 
Дете махва към безчадник мен.
Живях единствено в този ден.
  175 
/от Удивителния Вергилий/
Не искам да свиквам отново с тъгата,
макар кехлибарена, с привкус на мед.
Да, знам – есента е тъй щедра, богата,
но влачи след себе си хали и лед. ...
  382 
На устните ми усмихнати грее сладка черешка,
в косите ми отразява се слънцето златно,
по пясъка стъпките боси, оставят надежда…
Жадно отпивам от теб, мое вино, свежо и лятно.
Знам, че в очите ти луната пак свети за мен, ...
  406  10 
Родопска трагедия
Някога много отдавна в Родопите
живели най-красивите хора.
Но станали лоши и използвали сопите,
удряли без да знаят умора. ...
  380 
Не плача аз, а много ми се плаче,
но мъжко съм момиче – няма как,
довчера беше селското простаче,
а днес е градски и голям простак.
Цървулът ли мазолите му стиска, ...
  465  18 
в памет на
Ангел Тичалиев
Един звук от тромпет.
Един звук и една нота
могат ...
  325 
Как искам само хубави неща през всичките сезони да се случват,
да се разтвори тежката ръжда в сърцата ни и да си върнем ключа
към добротата и към радостта, към лоното на този свят прекрасен.
Родени сме от цвят на пролетта и Бог отгоре ревностно ни пази.
Защо тогава вместо да творим и да създаваме бл ...
  568  13 
Дали орисници живота ми предрекоха
и с думите си начертаха ми съдбата?
Но знам, че стръмна е понякога пътеката,
и трудно е изкачването по скалата.
Дали пришиха ми криле за небесата, ...
  418  10 
Без път ли остана или без надежда,
в посока незнайна днес ли вървиш?
Щастие няма или си отхвърлен,
а може би също тъжиш?
Посоката там е - пред тебе открита, ...
  259 
Морето безкрайно, синьо, дълбоко,
синева докосва вълните високи.
Танцува морето с прекрасни извивки
и нежно поставя на лицето усмивки.
Необуздано, свободно и бурно, ...
  434 
Дядо съм, но не и дядка,
(важно е да уточня!)
Роди се малка дама сладка,
която спинка си сега.
И ето, факт, но и се смея ...
  626  17 
Любов аз виждам
във очите ти, наистина
тя толкова красива е
както преди
понася се ме напред ...
  338 
Мъжете също страдат
и не по-малко ги боли,
когато с тях се подиграят
рухват техните стени.
Мъжете също страдат, ...
  408 
Мечтите ми са вашите кошмари.
Кошмарите ви, мои са мечти.
Храната ми сърца са и души!
Дъхът ми е жарава и поквари.
Когато се събуждате със писък, ...
  355  33 
Закусиха. Спокоен бе, че Поли
отново беше с апетит предишен.
- Ще дойда с тебе, много ти се моля! -
започна театрално да въздиша
порасналото му дете добричко. ...
  435 
Някога дете аз бях,
но отминаха тез дни!
Дебнат ме зло и грях,
чух:"На земята слезни!"
Тъжната истина видях - ...
  346 
Предложения
: ??:??