20 488 резултата
Турмалин
От камъка
изгрява черно слънце
с лъчи, пробили
твърдата му гръд. ...
  734 
Блуждаят мислите ми във беззвездни нощи,
прилепи без плът се лутат без насока,
повличат ме лавини с безпределна мощ
и безпощадно ме застигат пътищата без посоки.
Объркан, втурвам се в опротивялото живуркане, ...
  666  14 
Прекрасно ухае си хвойната!
Ще кажеш, по градски, на джин!
Акация бяла - свенлива е.
А орехът - той е самин.
С него не можеш да спориш, ...
  1060  17 
Видях в очите ти - златист сатен,
маслинови отблясъци от залез -
едва, едва в морето потопен.
И шепот бризов, кротко галещ
гърба на вълните - светкавици, ...
  901  27 
Болезнено се уча да обичам,
да съм всеопрощаваща и блага.
С прищевки любовта да не отричам,
на чувствата юзда аз да не слагам.
Болезнено се уча на смирение - ...
  1739  18 
* * *
Спомените са архив за равносметка,
за нещо минало - билО,
на пазара на живота в "клетките"
всеки ги продава на килО... ...
  1159  23 
24.07.2008
Събличам се, по малко се събличам,
но не от дрехи, а от тайни.
Разкривам кой преди обичах,
показвам от душата кътчета незнайни. ...
  476 
Ще си простя
и тази суета.
Ще вдишам аромата
на липите.
Ще завали ...
  686  12 
Полепнал животът се стича,
насъсква пореден палач,
ужасяващо демони вплита
и разкъсва последния плащ.
От голота изтръпвам кристално, ...
  568 
Полупрозрачен ли е денят или очите ми са покрити с мириса на мъгла,
ням ли е денят или устните ми са оковани в тишина,
докосваш ли ме или сълзите ми се забиват в плътта,
смееш ли се или чувам края на една мечта,
смени ли се нощта или блясъкът е моята лъжа.
  553 
Позволеното от мен го заслужавам.
Чудо е да цъфнат в бурените рози.
Ниски са тревите, земното кълбо е стая,
лунатичка съм, упътена заникъде.
Полет уж нагоре, а рибарски мрежи ...
  493 
На Андреа
В децата на децата си живеем
Божичко, колко си малка!
Хубава! Нежна най-вече.
Новородена весталка. ...
  821  12 
От плачещи цигулки... съм родена,
стаена съм във капеща сълза,
от звуците съм обсебена
и вятърът е... нощна тишина.
Гласът ти... нищо не говори, ...
  688  12 
Неизречените думи
повече тежат.
Неизбродените друми
повече морят.
Незапаленият огън ...
  970  26 
Всички мои пътища са думите
със букви неизвестни и на мене,
но пътя на играещия със живота
е истината, неизвестна никому.
Единствено във мъглявите сънници ...
  610 
Попитал вятърът орела
защо изглежда натъжен,
коя ли мисъл е оплела
ума му, че е променен.
„Ти само стигал си до Рая, ...
  537 
Време,
което се готви да ме пречупи,
да ме преметне като прашинка,
да носи в главата ми само вятър...
Къде искам да тръгвам? ...
  484 
Отекват глухо стъпки по степта,
в редица плуваща в мъглата,
от каменни окови звук едва
дочу и се стопи зората.
От веригите следа оставена ...
  1062 
Във всяка, уж
добра, жена
дух силен
на жената-войн живее,
дълбоко скрит ...
  1617  34 
Тринадесет стълби, а може би повече
катерим след всяка раздяла.
И всяко стъпало е остра ножица,
която ни реже крилата.
Девет кръга, а може би повече ...
  1073 
Как искам да съм силна
дори и в слабостта
и с нежност да прегърна
най-малките неща.
Да мога да издържам ...
  2887  19 
Privat
открит лист
за въздишка
по-скоро морно дихание
привет ...
  740  10 
Плете съдбата своята завеса
от пъстрите нюанси на света,
ту хвърля те във огъня и стреса,
ту те закриля щедро от студа.
Веднъж си и любимец и приятел, ...
  819  18 
И само с душата ще види се
първите мигове на моето прераждане.
И тук, дълбоко в мен намира се
нишата, като че съм уред за вграждане.
Аз по навик правя всичко ...
  618 
В главата отново грохот копитен.
Ще ви има и когато светът процъфтява.
Свещица припалвам, безмълвен се питам,
защо сте ме тука оставили?!
Дори и небето сега ви прелива. ...
  900  22 
автори: gerrda & Елишка
Изгубихме се в думи непотребни,
накъсани в мълчание от дрипи
и тровехме в нелепости моментни
ронливото на чувствата си скрити. ...
  938  28 
Уморих се от всички приятелства.
Уморих се от всички предателства.
Уморих се от ярката светлина.
Уморих се от черната тъма.
Уморих се да търся любовта. ...
  907 
Надеждата последна си отива,
защото е от извора вода,
докосва те с ръката си игрива,
разпръсква нежна светлина.
Надеждата последна си отива, ...
  946  18 
Тишина, мрак... звезди и луна...
аз, ти... вино и сълза...
Пея песен, седейки до теб...
„Не разбирам думите!" - ми каза...
„Песента е без думи!!!" - ти отвърнах. ...
  671 
В една алея
сенчеста вървях
между разкошни гробищни дървета.
И ме докосна -
приглушен и плах, ...
  485 
Има дни на приумици -
думите сами се ронят,
късат по парченце обич,
литват с вихрогони,
под вода лавират, ...
  643  17 
Затворена, поробена,
моминска, търсеща душа
в една река топола влюбена -
една реалност, или пък лъжа.
Светът простор е тесен, ...
  679 
Забравихме за Божиите обещания...
Запомнихме църковните обреди.
Свещици палим и вода преливаме,
кадим тамян над празнични обеди.
В иконите се взираме и просим ...
  1008  17 
По тънък лед
пристъпяме...
коричка лед...
В душите - лед...
понякога ...
  752  21 
На гърба на огромното Нищо
тихо полюлявам крака.
И пия чай от ментови листи
против простуда и тъга!
Отсреща ме гледа сърдито ...
  848 
Може би теб избрах
или ти мен създаде (от нищо) -
вдъхновено, с размах...
Как така вече станах излишна?
Като в сън проумях - ...
  1123  13 
Ще изпреда тъгата на самотни нишки...
И след мен ще ги тегля... като дълги коси.
По тях ще полепнат много чужди въздишки...
И денят ще е бял. И светът ще боли.
Ще кърша ръцете си. Крехките. Слабите. ...
  779  13 
Нa ничия земя съм. Тихо е.
Музиката заглъхна в далечината.
Гласът секна и сега страшно е -
може би нещо разцепи земята.
На ничия земя съм. Избягах от вкъщи. ...
  784 
Дон Кихот си бил.
Видях силуета ти.
Стана ми смешно,
заплаках и спрях.
Няма ни вест, ...
  601 
Да напише в стих от кал
спомените си поета
е бягство от лудостта
във суетата... Човешко е.
Браво на поета! Красиво е ...
  754 
Предложения
: ??:??