20 474 резултата
* * *
Животът ми - "небостъргач" е,
а аз, нищожен, гледам от основите...
Величествен, студен, като палач е,
събрал, на хората тревогите... ...
  848  28 
Реалността "Tук и Сега", ad hoc
(с оглед на случая), е толкова различна,
колкото много са консенсусите лични
във всеки споделен "мисловен кръг"
със своите културни суб-традиции... ...
  682 
...
В сънища бавно се стапя душата
и мисли се мятат на бели крила,
високо нагоре и ниско в земята
уморени почиват в прах и мъгла. ...
  906 
Аз зная, аз винаги ще зная,
истината все пъпли във вените ми;
някой път я гоня, не желая
погледа ми светъл да очерни.
Виждам мръсния прах под снега, ...
  787 
В среднощния синтаксис на страданиетo
оловни истини се крият.
Кипят безритмено в мълчанието
на празнотата тиха на съня.
И огнедишащи са тези истини. ...
  975  10 
Време... Миг
Мъгла, посока... Цел...
Всичко мени очертания.
Пустинна шир...
С тревога смътна хукват ...
  909  13 
Кротка тлее
пак тъгата
в спомен мил
с очите на дете
и като синеоко цвете ...
  2185  53 
Фатално
вземам решения -
необмислени.
Стъпвам в локвите...
На силна играя си, ...
  623  11 
Цветни сънища сънувам и тая в сърцето
най-прекрасните цветя, подарък от небето.
По вода рисувани и най-нежно бленувани,
с поглед мержелеещ, носещ се и плуващ...
Цветни сънища, спохождайте ме непрестанно, ...
  893  17 
Виждам кървящи небеса...
О, Господи, всичко се разпада.
Няма друго, освен пръстта,
която винаги остава.
Искаме да знаем как ...
  615 
В минзухарите на моите мечти
ти се стапяш бавно - сякаш си вода.
После те събирам в пясъчни следи
и отпивам глътка сребърна роса.
Паралелите пресичат меридиани ...
  884  10 
Спрете да ме убивате, приятели!
Сега съм повече от мъртва!
Не забивайте ножове в сърцето ми,
че кръвта отдавна привърши..
Не обсипвайте ме с упреци. ...
  831  12 
СИЗИФ И ИКАР
Не може да се вдигне
в полет оня дух,
що веднъж поне
не е надникнал ...
  830  16 
Не мислете, че само някого обичам.
В стихове за вас душата си изричам.
Обичам ви, това не мога да го крия.
Искам всеки автор с любов да открия.
Стихове творите все така прекрасни, ...
  807  15 
Не се попитахме
какво ни взе страданието.
Изстрадахме го тихо
и зависимо.
Като че ли със него ...
  606 
Когато причудливите, разсеяни светулки
се извисят с божествени крила
и стаените ти чувства стапят се в дрънкулки,
окачени на безрадостната ти елха...
Kогато нихилизмът в суетата сива, ...
  1021 
Понякога не искам да си спомня
и спомена за своето лице...
Когато гордостта ми е огромна,
зачерквам свойте пътища с ръце.
И стъпките изглеждат непонятни - ...
  827  13 
Некростихче за чакащи
Издебва те, докато чакаш
железен кораб-рейс
да те откара на Харонски бряг,
вледен до тракане - четеш... ...
  878 
Символично
Слънцето изцелява очите,
помръкнали от сивота,
Небето издига мечтите,
заглъхнали под самота! ...
  550 
БОЛКА
Защо физическата болка,
която ме изгаря,
не е така непоносима -
а пък обидите на близките я правят ...
  803 
На себе си разчитам уморена,
от обичта себична съм пленена,
от теб оплетена съм в здрача,
забрави ли в какво превръща се палача?
Откъсваш ме преди да съм узряла, ...
  703  15 
Изгубени сме в пространство безкрайно.
Светлинни години планетите делят.
Само душите бродят къде незнайно.
Телата във време и форма се топят.
Звезди се раждат с блясък всеки миг, ...
  706  13 
Чуваш ли камбаната?
Виж! Това е буболечка!
Повлякла е огромна клечка...
Ха! Обърна се!
Но едва ли схваща ...
  599 
Когато тишината проговори
и мракът грейне в светлина,
студът излъчи топлина,
а долу тихо слее се със горе,
тогава ще усетиш пълнотата ...
  769  22 
Живея сякаш на инат на себе си
и хвърлям се напред с рогата...
Не зная аз защо ли винаги улучвам грешната врата?
И моля се късметът ми да се обърне, в живота ми да блесне светлина!!!
Кога ли ще открия начина ...
  960 
И ето ни тук.
Пишем.
Спасяваме се от болките.
Дишам.
Усещам свят разединен. ...
  642 
Животът ми е приказка една
със феи чудновати и вълшебства,
с джуджета мили и безброй игри,
дотичали от мойто детство.
И боря се със вещици в нощта, ...
  1089  10 
АВТОБУС
Днес нарочно реших да пропусна
автобуса задаващ се.
Тази нощ проумяла бях,
че полза от бързане няма. ...
  1157 
> В живота има равновесие, разбирам го за сетен път.
>
> Големите ми дъщери къде са? - Във своя си живот вървят...
>
> Но завъртя се колелото, и ние с него се въртим - ...
  668 
(Колко грозно)
Пространствата се скъсаха
със писъци.
На страшно недопяли,
гладни струни. ...
  1387  22 
Обичане
Живеем днес забързано,
припряни, уморени, нервни,
заклещени във въртележката неспирна
на тоз живот, суров и мръсен. ...
  1150 
  610 
Отиват си поколения, идват нови,
със ритъма на сезонните смени.
Оказва се, че все не са готови,
но всяко тръгва с надежди големи.
Започват столетия с пориви светли ...
  539 
Очите се затварят, лекичко примигват.
Устните искат да говорят, но нямат сила.
Дрехите представят, думите обиждат.
Хората спорят, но пък усмивката е мила.
Всеки граби, намалението нараства. ...
  603 
Смъртта пристига неусетно,
със тихи стъпки в някой дом.
Усмихва се беззъбо и студено
и в нечия душа си дири тя подслон.
По неписани закони ...
  1013 
Ставаме. Кафе и
гранулирано внимание
отправяме на
някой си познат.
Работа. Кафе. Компютър ...
  741  10 
С червена панделка привързана,
от въздишките ти обвързана,
във червено страстно съм оплетена,
на червено безбрежно обречена.
С червена панделка омагьосана, ...
  861  13 
Древна Рила е обител
на мира и светлината.
Тя е извор чист и светъл -
храм свещен на красотата.
Слънцето по-ярко свети, ...
  1027  24 
Странен живот, отминаваш всяка зима,
с друга се присънваш ти, невъзвратимо.
На пътя към края му, гледат очите ни,
с приливи и отливи тъжни, морско сини.
Ден и нощ, нощ и ден той ни разпилява ...
  786  12 
Под ризата в пространството,
която носи Майката,
Платон си крие мислите...
Нечути сред утайката.
Но аз ги чух! Несвързани. ...
  611 
Предложения
: ??:??