41 973 резултата
Вече на... 62
И тази година отмина.
И тази за мен отлетя.
Обагрила спомени в синьо,
запърха към нови... с крила. ...
  365  10 
Новият Кончита Вурст блесна ярко,
Европа нека се засрами поне малко!
Тя ли на ценностите децата ще учи,
небинарен ли ще ни бъде еталон,
после чудим се защо ще се закучи! ...
  224 
Потънала съм…
в мисли и не искам да…
изплувам, бързо…
рибарю, изтегли си…
мрежите, сънувам ли…🐥░▓󠅑
  229 
Реката все още там... си тече
Гората и птиците са на старото място
Стадионът безмълвно стои и вятър там вее
Слънцето усмихнато ни чака и грее
Каквото било е; било ...
  232 
Небето синьо се усмихва.
То праща слънчеви лъчи,
и болката във мен затихва,
макар да капват две сълзи...
А Май е месец на мечтите. ...
  180 
Истина ли е това
Не успявам никога да разбера
Истина ли е
Че твоят поглед ме пречупва
През призмата на твоята душа ...
  351 
Стълбище каменно, с мъх обрасло,
до дом изоставен наскоро видях –
като природния ми нрав, чудат,
с корен от детинството и младостта…
С времето, почти е без промяна, ...
  186 
На Таньо Клисуров
Шепа чувства от душата
търсят в мен посока.
Теб погълна те земята.
След смъртта жестока ...
  288  14 
Всъщност вярваш ли ми? – аз живях...
Аз се връщах винаги от пътя...
Много често като в сън вървях –
на Луната по пътеката залутан...
Дълго търсех нещо – и мълчах... ...
  277 
|Сбогом, моя голяма любов..|
Нещо неизречено
на глас
застана плътно между нас.
За мене ти не бе готов. ...
  166 
Във душата хлад повя -
- нямам сили да се смея...
Време е да си вървя -
- иначе ще полудея!
  309 
Пак
рухвам
н а г о р е
в безтегловност
с ум л у н а т и ч е н . ...
  183 
Имах седем възела днес да развържа.
В първия плаха надежда,
беше се вкопчила здраво.
Сега пак ще се уча да живея без нея.
Във втория възел бях вплела мечта, ...
  175 
Сутрин рано, когато започва денят
вън синигери пеят и славеи трели извиват
Слънцето тръгва на запад по своя си път
а лъчите му с жар хоризонта безкраен заливат
Сутрин рано, а сякаш ти раждаш се пак ...
  191 
От крайности животът е белязан
и всичко има в него, и по много.
Обичаният днес е утре мразен,
това личи и в този път на Бога,
по който Той споделяше съдбата ...
  505  21 
Во стаичката пръска аромат –
оставена от тебе китка цвете.
Пенчо Славейков
Во стаичката – пак без тебе.
Изчезнал – оня аромат. ...
  334 
На мен не ми се диша,
а искате да пиша.....
...........................................
Да пиша ли? О Господи!
Когато ...
  238 
По-заразен от Ковида.
По-голям от хлебарка.
Завистта и злобата,
тук виреят, майка...
Като гъба отровен. ...
  426  25 
Ще си носим като Него докрай кръста!
Труден, тежък е пътят към спасението!
Но Той ни го показа тогава и възкръсна,
делата ни имат ли от Него одобрението!?
Обичаме ли ближния ни като нас!? ...
  243 
Под Кръста Ти е тихо… И вали.
Голгота си остава пак съблазън.
Надеждите ни - целите в мъгли,
сега отварят място за боязън…
А Ти, протегнал щедрите ръце, ...
  224 
Двама сме – два пясъчни жерава на хълма студен –
- лед и замръзнали храсти...
Двама сме – две умиращи птици в мразовития ден –
- късче отлитащо щастие...
  303 
Човече, сам не си на този свят,
съобразявай се с другите хора!
Всеки в него ти е сестра ил брат,
но да си център на всичко е зора!
Разбирам, че искаш да успееш в живота, ...
  209 
Почуквания морзови
на гълъбите сиви
по белия перваз...
И капките почукват... дъждът вали, изтрива –
-всичко между нас... ...
  302 
Има хора като пролетта, толкова пъстри даващи ни надежда за светло бъдеще и светлина!
Има хора като есента, толкова шарени точно като есенно килимче!
Има хора като зимата – красиви, но студени!
Има хора като лятото, толкова топли като слънцето, толкова горещи, като летните нощи и толкова изпепеляващ ...
  163 
Работата не обича, правела човека гърбав.
Всеки ден по мацки тича – пременен, нахален, лъскав.
Инфлуенсър го раздава, тъй изкарвал си парите.
А пък дрога, че продава, знаят даже и врабците.
Но наскоро, най-случайно, в Бентлито се нещо скърши ...
  272 
Минорен дъжд. Съседът слуша джаз,
а мене всяка нотичка ме дразни.
И уж съм меломан, но съм си аз,
кънтят на кухо и са някак празни,
разкъсаните звуци на дъжда. ...
  125 
Угарки звездни
сипе пияната нощ –
подпали хълма.
Утрото гасне
в пепелно-влажна мъгла. ...
  167 
Днес всичко в пари се мери,
за всичко друго се забрави!
Богатият за златото трепери,
заради него слабия остави!
Близките отидоха на втори план, ...
  240 
По мекичкото гръбче те погали
тъгата моя тихо вместо мен.
И в сребърните струи засияли,
изплакваш стих – от спомена роден.
А толкова отдавна аз го нося ...
  219 
Как ми се иска да не съм те срещала,
че всяка дума в гърлото горчи
Душата ми притискаш в свойте клещи,
и искаш като в гроб да замълчи.
Дано да пукнеш скоро аз се моля, ...
  157 
Препускат лудо дивите коне
и спират в здрача за почивка.
Така все тичма моето сърце
със обич, трепет в мене скрито.
Как времето лети! Не съм сама ...
  181 
сладост моя
сладост тъй горчива
нищо не премахва
нищо не затрива
твоя вкус ...
  236 
Дойде с топлина и със слънце,
с нежен цвят на плодни дръвчета,
събуди и последното зрънце,
стопли земята, прегърна полето.
На всяко цвете нежно зашепна, ...
  415  10 
Един не обича боб и пиле
другия от риба пак се крие.
Да не става дума за спанак
или да направя качамак.
Картофки и кюфтета много обичат ...
  516  34 
Там където ангелите се раждат,
тишината в очакване е свела глава,
мракът отстъпва ужасен и изплашен,
озарен от любов се пробужда света.
Звън на камбанки с нежност вестят ...
  286 
Дъждът-той ми напомня за сълзите
Когато на небето му се плаче
не му е ни до слънце, ни до нищо
а просто страда то по свой си начин
И плаче непомилвана душата ...
  113 
Прибрах си вятъра след зимата останал,
нали е скитник и моя сродна е душа…
През кръстопътища със него сме преминали,
все бърза, понякога опитвам да го спра.
Догоних го и тръгнахме през пролетта, ...
  295 
Не ми затваряй никога врата,
щом искам във душата ти да вляза,
защото аз съм старата лоза,
която твойте " азове" опазва,
която те дарява с плодове, ...
  186 
Изкачих се високо , високо,
нейде над Ощава .
Поседнах си кротко ,
и огледах се наоколо , както подобава.
Въздухът беше чист и свеж ...
  259 
В мен се е вселила някаква неопределима страст.
Погрешна, но всесилна, енергия заклещена у миша клетка.
Имам нужда да я пусна, да й дам свобода, но…зная, че зове я крах.
Твърде е абстрактна, от сюрреалистична нишка изтъкана.
Преследват ме очите на онова създание, ...
  215 
Предложения
: ??:??