Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
3 244 резултата
Отрязъци от време. Болно време.
Как лесно губим светлата си памет!
Щом мракът е готов да ни превземе,
налага се отвътре да сме пламък.
Заблудите са хлъзгави от шлака, ...
Как лесно губим светлата си памет!
Щом мракът е готов да ни превземе,
налага се отвътре да сме пламък.
Заблудите са хлъзгави от шлака, ...
789
9
14
От векове по името ми плюят
и за войната мене обвиняват,
Та ще помоля всички да ме чуят.
Каква е истината обяснявам.
Той, Парис, като всички ергенаши, ...
и за войната мене обвиняват,
Та ще помоля всички да ме чуят.
Каква е истината обяснявам.
Той, Парис, като всички ергенаши, ...
2405
12
9
1928
10
11
3176
22
19
2328
9
16
2383
1
2
3130
12
18
2613
4
5
3394
1
9
1546
1
5
3391
18
13
1072
3
4
3377
22
22
3066
4
7
Мъко моя, чашата е празна!
Блещи се насреща ми ехидно,
суха като ялово корито
дето е изгубило реката си.
Другаде с наздравици празнуват. ...
Блещи се насреща ми ехидно,
суха като ялово корито
дето е изгубило реката си.
Другаде с наздравици празнуват. ...
2532
23
21
1345
5
9
Не са ни пречка време и пространства –
(това са относителни неща).
Обичам те. И чувствата ми странстват –
към теб вървя през болка и през рани.
Безмълвно боледува любовта. ...
(това са относителни неща).
Обичам те. И чувствата ми странстват –
към теб вървя през болка и през рани.
Безмълвно боледува любовта. ...
1300
11
29
5410
14
3729
3
14
1281
4
5
И тази нощ е облачно, ще поръми.
Така – небрежно, тихо и на пресекулки.
Дочувам как въздиша старият комин.
Олекват къщите от тъмното сами.
Тъгата ли тече по облачните скули ...
Така – небрежно, тихо и на пресекулки.
Дочувам как въздиша старият комин.
Олекват къщите от тъмното сами.
Тъгата ли тече по облачните скули ...
891
5
14
> Познавах една такава любов и една такава жена, дето, ако имах син, щях да му кажа – тая въобще не я пускай в къщата си, щото като я пипнеш, ще ти изгори дланите и линията на живота ти ще се изкриви. Такива жени всички ги обичат, а на тях никой не им трябва, щото хем са хубави, хем са силни, хем об ...
4398
33
39
— Художнико, каква е любовта?
— Не питай мене. Вгледай се в портрета.
— Жена с невероятна красота!
Смеха ѝ чувам – медени звънчета.
— Това е само външност. Просто прах. ...
— Не питай мене. Вгледай се в портрета.
— Жена с невероятна красота!
Смеха ѝ чувам – медени звънчета.
— Това е само външност. Просто прах. ...
1571
19
20
Ние ли ритнахме
пълната кана със вино
и оцветихме
до девственост белия сняг?
Ние ли с тебе ...
пълната кана със вино
и оцветихме
до девственост белия сняг?
Ние ли с тебе ...
531
1
2
949
3
19
999
4
3
Нито на изток от рая съм бил,
нито на запад от пъкъла чер.
В двора ми пее синигер в дактил,
свири щурче до лехите с пипер.
Стъпил на босо в росата до мен, ...
нито на запад от пъкъла чер.
В двора ми пее синигер в дактил,
свири щурче до лехите с пипер.
Стъпил на босо в росата до мен, ...
3409
34
30
3306
14
21
Този прашен коптор ли е твоята църква, зографе?
Поболяваш се в нея, стените се лющят и кихат.
Уморен еретик, от години пламтящ в auto da fe,
слез за малко от кладата. В моите длани е тихо.
Побелял си от взиране в тъмния край на небето, ...
Поболяваш се в нея, стените се лющят и кихат.
Уморен еретик, от години пламтящ в auto da fe,
слез за малко от кладата. В моите длани е тихо.
Побелял си от взиране в тъмния край на небето, ...
964
12
16
Нестройни са ми думите. И пак
бележа с изречения вината.
Без отговор, поредното ми „Как?“
зачеркнало е пътя за нататък.
В секунда, приравнена на живот, ...
бележа с изречения вината.
Без отговор, поредното ми „Как?“
зачеркнало е пътя за нататък.
В секунда, приравнена на живот, ...
1322
14
18
1441
5
8
Ще разгърна душата ти свита
като стар недописан роман.
По корицата вехта, протрита,
длан прокарвам в праха насъбран.
Колко удара тежки поел си ...
като стар недописан роман.
По корицата вехта, протрита,
длан прокарвам в праха насъбран.
Колко удара тежки поел си ...
4990
41
76
МИГЪТ
Росица Чакърова
Не търся вечност в топлите ти длани,
а само се улавям за мига,
защото... то това ще ни остане – ...
Росица Чакърова
Не търся вечност в топлите ти длани,
а само се улавям за мига,
защото... то това ще ни остане – ...
1902
7
14
****
Денят започва в шест без пет.
Понякога е много тъмно.
Луната – бледолик поет,
върху словата си осъмва, ...
Денят започва в шест без пет.
Понякога е много тъмно.
Луната – бледолик поет,
върху словата си осъмва, ...
3376
29
40
Тук изгревите идват много тихо.
На пръсти, бавно, със сирашка плахост.
Бушуват дълго залези, не стихват,
а помежду им дните тлеят прахово.
Размиват се, пресядат – кост в гърлата, ...
На пръсти, бавно, със сирашка плахост.
Бушуват дълго залези, не стихват,
а помежду им дните тлеят прахово.
Размиват се, пресядат – кост в гърлата, ...
1084
11
22
И всичко, дето си отива,
се връща някак си при нас –
не тъй възторжено-щастливо,
не с тая дръзка, жарка страст,
не с тоя романтичен порив ...
се връща някак си при нас –
не тъй възторжено-щастливо,
не с тая дръзка, жарка страст,
не с тоя романтичен порив ...
2012
17
32
2814
8
23
Капка по капка се стича вода –
бисерни, малки, сияещи капчици.
Блясък последен – и чезнат в пръстта,
плъзва тъгата ми с котешки лапки.
Мека, уютна, безпаметна – сън, ...
бисерни, малки, сияещи капчици.
Блясък последен – и чезнат в пръстта,
плъзва тъгата ми с котешки лапки.
Мека, уютна, безпаметна – сън, ...
1197
7
14
1123
3
8
Криви пътеки – измамно безгрижни.
Нямат начало, а край не се вижда.
Криви дървета, над пътя надвесени,
в лятната утрин – странна гротеска.
Уж се изкачваш, а после политаш ...
Нямат начало, а край не се вижда.
Криви дървета, над пътя надвесени,
в лятната утрин – странна гротеска.
Уж се изкачваш, а после политаш ...
1817
10
11
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
