670301
1,387 results
...
Отсядаме в Pink Palace. Ще рече - "Розовият палат". Това е комплекс от бонбоненорозови сгради с бели, като захарни, балкончета, огрени от следобедното слънце. И, Господи, колко свежа зеленина наоколо! Сякаш сме в разгара на пролетта! Местността е силно релефна, пробождана от многобройни кипариси ...
  1487 
Бягам, бягам, бягам... Бягам от теб, който все още можеш да ме нараняваш; от дългите празници; от задълженията да бъда весела и непринудена сред познатите; от нови пространства и нови познанства.
...
Не можели да ни осигурят тройна стая. Така казаха и то само седмица преди отпътуването.
- Разберете, ...
  1634 
Пресъхна изворът!
Умря дървото
край бреговете му от сушата.
Разби се с трясък
тишината. ...
  611 
Отново вихрен танц
и полет
с извисяване
и реене,
все по-широки кръгове... ...
  634 
Събирам
парчета от спомени,
които никога няма да събера.
Боли ме
да ги съшивам с илюзии. ...
  439 
В далечен град!... Като че ли не можеш
да се качиш на влака след вечеря,
да влезеш в моя дом и невъзможна
да се окаже Тъжната неделя!
Не можеш ли да метнеш във багажа ...
  582  10 
Той някъде замина.
Забрави да ми каже.
Дано не е в чужбина!
Дано да е “При наш’те”!
Дано е на почивка, ...
  554 
Цял живот
любовта се е вихрела,
като господарка, в живота ми.
Непокорна
размахваше копието си. ...
  613 
Лек повей, галещ тишината.
Неясна светлина, като от рая.
Не виждам, но усещам как оттакък
издишваш въздуха във твойта стая.
Като прошепване без децибели. ...
  616 
Разстрои ме ужасно.
Евазивен!
Дали не е пък равно на неистински?
А искреност? А липса на различие?
Да не говорим за обичане! ...
  614 
А колко сме се борили с клишетата!
И как сме преоткривали нещата!
И колко много вярвали сме в себе си!
Че правилно постъпваме сме смятали!
И колко бяхме в младостта наивни! ...
  459 
“-Любов ти желая! Споделена да е!
- Споделена е, но е невъзможна.”
Няма невъзможна любов!
Има невъзможно мълчание!
И невъзможна тревога! ...
  736 
Не беше студът, а писмото, което написах.
Прибързано пуснах го. То ме събуди във мрака.
Какво ще помислиш, когато до тебе достигне?
Не прекалих ли с настойчивост? Бях ли достатъчно плаха?
Не беше и вятърът. Бяха онез пеперуди, ...
  693 
Изведнъж Времето спря.
Някой сложи в стрелките му скоби.
Да изтлее забрави Мигът.
Да се случи забрави Животът ми.
И Посоката явно сгреших. ...
  584 
Струва ти се нелека задача
да разровиш треви избуяли,
изгорели от лятното слънце
и оплетени като халище
на Самодивска поляна. ...
  556 
Любовта не можа да разбие кафеза;
затова си създаде свой свят.
Бесовете ти станаха на раирани песове,
интернетни фантазии – хляб.
Усвои маниера да улавяш прашинки - ...
  589 
Спокойна съм и те посрещам
в оранжевите си надежди.
Със лятото ще се сбогувам скоро,
а есента е в кукувича прежда.
Каква красива златна хладнина ...
  625  12 
Разписахме се - стъпки върху пясъка.
Вълните ги запълниха със пяна -
една черупка се люлее, блясвайки -
на стъпките ни във разляното.
Смрачи се изведнъж. Септември е. ...
  639 
стиховете му
накъсани образи
през фасетъчното око на хлебарка
сглобени
по странната логика ...
  540 
някога
в такива моменти
за секунди
ми изскачаха жиците
и по голите кабели ...
  947 
заменям очи
заменям зелени очи
с уморени клепачи
с две изсъхнали сенки
по миглите ...
  582 
по утъпканата пътека
до дървото с набраздена мъхната кора
върху камъка, хлъзгав от сядане
ще те чакам
може би 30-40 години тъга ...
  560 
понякога
просто ти се налага
да отидеш във вражия стан
без оръжие
пешком ...
  562 
И ето, че
душата ми е в парка,
а клетката - с отворена вратичка
виси на клон.
Наоколо ухаят ...
  519 
В претъпкания "седем две"
едно момче се припозна във мен:
"Здравей" - ми каза
и смутено се захили.
В усмивките му ...
  439 
Ех, как ме върза само -
мен, пастирка на заспали пеперуди,
накиснати в стомашен сок
и натежали от изсолване!
До лудост ...
  741 
След Крива паланка
до границата с България
един стар козар
седи на ръждясала мантинела.
Лицето му е набръчкано. ...
  540 
Цяла седмица си правих презентация с мои произведения. Използвах фонове с хубави снимки, свалени от един сайт за художествена фотография. Самите стихотворения се "появяваха" и "изчезваха" на фона на музика. Запитах по имейла организаторите дали имат мултимедия. Оказа се, че нямат. За малко да си куп ...
  736 
Естествено, че не попаднах случайно на тях. Бяха си пуснали обявата в сайт, който следя. Търсеха желаещи да четат собствени произведения. Веднага им пратих мейл. И веднага ми върнаха отговора. Били ме "класирали" за втората възможна неделя. Отидох още на първата, за да видя за какво иде реч.
Мястото ...
  673 
Не си отивай още, хубав ден!
Не още! Есента не закъснява!
Ела да пием по едно фрапе
край пълната със лодки Ариана!
Ела да се посмеем със смеха ...
  936  15 
Натежаха ми стиховете, приятелю, натежаха ми.
Като купища сухи листа с наваляло очакване,
като наръч сух съчки. И кората им взе да се бели,
овлажнена от толкова много и мъгливи раздели.
Натежаха, приятелю, всички космати предателства, ...
  518 
Голям,
кафяв,
натъпкан,
кожен куфар съм
на гумената лентата ...
  595 
Понякога дъждът се сипва от нощното небе, като остри иглички. Милиони остри иглички, които бързат да зашият нощта за светлината на нощната лампа. Понякога го обръща на сняг. Понякога спирките са претъпкани с измокрени хора, а тролеите идват на 20 минути. Понякога младежите вдигат невъобразима глъчка ...
  617 
Кръсти си я "Врабчето".
Малките ù ръце
предизвикаха трепет,
с който сто светове
като лък го опънаха. ...
  587 
Трябва да запазим любовта завинаги. И успяваме! Един ден отваряме фризера и я изваждаме под формата на айсберг от Ледената епоха - втвърдена и покрита със сух скрежец. И не ни стига времето до края на дните ни да я размразим.
  676 
Искам да уловя
Горския Дух –
онзи, който
волно се скита
по скали и чукари, ...
  670 
Не мисля, че живееш пълноценно -
копютърно-предизвикателно;
не смееш да напуснеш стаята
и да рискуваш с истинско приятелство.
Представяш си какво ли би се случило, ...
  830  14 
Невинно разпръсквани,
думите се търкулват в краката ни
или като птици излитат,
или се разбиват на хиляди пръски,
като морски вълни, срещащи вятъра. ...
  667 
На много пластове е моята душа - като земята.
Един от тях е силно романтичен.
Във него съм на двадесет години, твърде млада,
но мога много силно да обичам.
В най-тънкия, най-плътния от слоевете е тъгата. ...
  638  11 
Надпяват се щурците милиони,
а куче вие някъде протяжно,
съседката се кара под балконите
и ауспух на една кола не гасне.
От топъл въздух вечерта въздиша, ...
  647 
Random works
: ??:??