АниИванова-стихове
193 results
Когато седне до мен самотата
и затупти сърцето с тъга,
когато кръжи край мен тишината,
изчезне за миг и светът,
посягам за листи стих да напиша, ...
  270 
И грее Май - зелен и ведър,
дошъл с надежди и мечти.
И пак утихнала аз вечер
потъвам в топли две очи.
Било ли някога красиво ...
  432 
Пролетни нощи - тихи и нежни.
Дървото до късно с листенца шуми.
Вятър гали ги с ласки горещи,
а после развихря се в танц до зори.
Утихнал среща утрото синьо. ...
  237 
Щом звънне телефонът рано
и скачам във съняси аз,
не бързай ти да го затваряш!
Да помълчим, ей тъй без глас.
Тъй, както някога мълчахме, ...
  444 
Вдъхновена от Луна изгряла,
сядам пак да пиша моя стих,
все във тази, тихата ми стая,
дето влиза вятърът игрив.
Той безспир се скита по Земята ...
  288 
Дали сълзи е ронило небето?
Тревата във сребро блести.
Дали, че зеленеят вън дървета
звездици греят в две очи.
Очите топли на едно момиче ...
  825 
Пак е пролет светла- нека!
Да има слънце и цветя!
Небето синьо отдалеко
да гали цялата Земя!
И ято обаци в синевата ...
  298 
Едно дърво навън без клони -
отрязани, стърчи без тях.
Приведено то все се моли
за клонче живичко с листа.
До скоро е било зелено, ...
  332 
Късно е, а мислите ми бягат
в миналото връщат се назад.
Уморени в мене тихо лягат,
но от тук избягал е сънят.
И замръзнала аз тръгвам в мрака ...
  264 
Чуваш ли, чуваш ли ти,
вятър унесен танцува.
Голите клони дори
той ги люлей развълнуван.
Късно е, но посвири! ...
  282 
Все още зима е, защо ли
усещам, идва пролетта!
Игликите с листа проболи
земята спяща и цъфтят.
Небето денем шаренее - ...
  362 
Времето край нас минава
и животът се мени,
но в сърцата ни остава
да пулсира и гори.
Някога в зори пристига, ...
  335 
Паяк с паяжина ефирна
във килера си плете.
Скрит на тъмно – тихо, мирно
хваща бримки със краче.
Но откъде ли буболечка ...
  315 
Някой пееше до скоро,
някой пее и сега,
но отчаян и с умора
се задъхва в песента.
Той със песента си само ...
  850 
Зайо прави си колиба.
Бърза! Зимата пристига.
Стреснат гледа към небето
и подскача му сърцето -
тези облачета тъмни ...
  927 
При самотната ни къща
уморена се завръщам.
Уморена от какво ли? -
От натрупани неволи,
от години светли, тъмни - ...
  1002 
Боли ли те? Така боли и в мене,
че времето тъй бързо отлетя.
Годините кой вятър ги отнесе -
с тях грееха и гаснеха слънца...
Слънцата, дето топлеха душите - ...
  985 
Събрах си есенни листа
обагрени в червено
и в мен едно щурче запя -
от миналото време…
То пееше от сутринта ...
  332 
Нежна и красива есен,
синьо-сиви небеса
и от нейде звучна песен -
трепет в моята душа…
Изгревът - студен и бледен, ...
  287 
Една шепа обич,
колкото шепа вода,
но и нея не можеш
да намериш сега…
Къде да я търсиш ...
  350 
Тъмносиня вечер е навън.
Птиците замлъкнаха в гнездата.
Отдалече тих гальовен звън
спря се тук – потъна в тишината.
Слиза ниско грейнала луна, ...
  273 
Сини небеса безкрайни,
слънце с парещи лъчи.
Лято топло и омайно
заблестяло от зори.
Птици литнали в простора, ...
  289 
Толкова много неказани думи,
въздишки – очите пълни с тъга.
Толкова с мъка изминали друми,
дето поела към теб все вървя.
Толкова дълги и тягостни нощи ...
  434 
Пролетта тъй чакана дошла е
с вятъра утихнал през нощта.
А пък аз я срещнах с болка само -
от огньове цяла изгрях,
дето ден след ден аз все ги палех, ...
  335 
Тази вечер Луната изгря,
светла и нежна над нас заблестя.
Вятър немирен клони люлей,
някой вълнуваща песничка пей.
И му приглася струна една ...
  382 
Във едва поникнала тревата
цъфнала иглика розовей
и намига – пролетта с цветята,
пъстра рокля скоро ще развей.
С птици кацнали на раменете ...
  365 
Срещу мене – снимка овехтяла,
а на нея – аз като дете.
Малка снимка черно-бяла -
„Да се гледа като порасте!“.
И сега седя аз срещу нея, ...
  283 
Някога един поет написа
стихове със своята душа.
Казваше: „Пиши каквото искаш,
но кажи го просто на света!“
И започнах често да ги срещам ...
  283 
На масата ми празни листи
разпръснати са те без ред
и сякаш, че са бели птици
накацали край мен навред.
Пред тях разтварям си душата, ...
  336 
Дали от ледената зима
студът сковава ме и мен?
С одеяло нощите завивам
и рано срещам всеки ден.
Дали тежи ми самотата ...
  353 
Над планината светлее
слънчев лъч над смълчани скали.
Вятър клони елхови люлее,
носи песен за минали дни.
Песен юнашка за свободата - ...
  268 
Аз мразя думата война
ограбила и мене.
Войната моя, че сина
загубих в мирно време.
От болка влизам в друга аз, ...
  380 
Дали от самотата аз
за тебе все въздишам.
За туй ли всеки миг и час
си мисля, че обичам.
Далеч си някъде от мен, ...
  291 
Утихна зимата – дали си тръгва?
Зад ъгъла наднича пролетта.
Под стъпките ледът със звън се пука
превръща се във вадичка вода.
Небето ту е мрачно, те светлее, ...
  403 
Ти ли ме извика във нощта
или само сън било е?
Вън отново ражда се деня
и ветрецът мрака гони.
Нека е илюзия и сън, ...
  455 
Съзвучие
от струни на китара
и ритъм в душата ти...

Студена зима, ...
  1135 
Някога трептяха във душата
и напираха безброй мечти.
Ако можех горе в небесата
да достигна светлите звезди.
Времето минаваше край мене, ...
  456 
Да можех да заспя в гората
под тази снежна белота…
Да гледам сутринта спектакъл
невиждан нийде по света.
Снежинки – чудни балерини ...
  659 
Късно е, късно е само денят
да върне горещото време…
И седнала тъжна тук у дома
си спомням мечти полетели,
дето достигнаха звездно небе ...
  422 
Има ли те, аз не знам – угасна
огънчето парещо във мен.
Мигове в живота ми прекрасни!
С тях богат бе идващия ден.
Има ли те все едно. Във спомен ...
  468 
Random works
: ??:??