АниИванова-стихове
201 results
Дали от самотата аз
за тебе все въздишам.
За туй ли всеки миг и час
си мисля, че обичам.
Далеч си някъде от мен, ...
  365 
Утихна зимата – дали си тръгва?
Зад ъгъла наднича пролетта.
Под стъпките ледът със звън се пука
превръща се във вадичка вода.
Небето ту е мрачно, те светлее, ...
  461 
Ти ли ме извика във нощта
или само сън било е?
Вън отново ражда се деня
и ветрецът мрака гони.
Нека е илюзия и сън, ...
  516 
Съзвучие
от струни на китара
и ритъм в душата ти...

Студена зима, ...
  1278 
Някога трептяха във душата
и напираха безброй мечти.
Ако можех горе в небесата
да достигна светлите звезди.
Времето минаваше край мене, ...
  518 
Да можех да заспя в гората
под тази снежна белота…
Да гледам сутринта спектакъл
невиждан нийде по света.
Снежинки – чудни балерини ...
  746 
Късно е, късно е само денят
да върне горещото време…
И седнала тъжна тук у дома
си спомням мечти полетели,
дето достигнаха звездно небе ...
  473 
Има ли те, аз не знам – угасна
огънчето парещо във мен.
Мигове в живота ми прекрасни!
С тях богат бе идващия ден.
Има ли те все едно. Във спомен ...
  530 
Едно момче на улицата свири,
цигулката приплаква тя далеч.
Монета пуска всеки, който мине.
Едно момиче – мъничък букет.
А на букета имаше бележка - ...
  1181 
Едно небе надвиснало над нас
във синьо-сиво и следа от блясък.
От сивото ще кацнат всеки час
оловни капки тук със гръм и трясък.
А свикнала земята да търпи ...
  767 
Една купа сено подпряна,
кацнала насред полето.
И нищо друго в него няма -
само шум от ветровете.
Една купа сено събрала ...
  406 
Тази сутрин се събудих рано.
Вън ноември свъсен все ръми.
Пускам телевизора и само
пак за трона водят се борби.
Спирам го, избирам книга стара - ...
  352 
Вечерта се спусна тиха.
Слънцето във залеза се скри.
Вятърът игрив утихна,
легна в купчина листа да спи.
Вечерта е влюбена в звездите - ...
  572 
Блокът ни панелен като кораб
е наклонен сякаш до брега.
От години тук живеят хора -
остаряват и растат деца.
Други ги изпращаме навеки, ...
  397 
Октомври със студ и дъжд си отива,
отива си нещо по малко от нас…
Все чакаме утре, макар че е сиво
и си мислим – ще дойде по-ведър час.
Надеждата тя е светъл лъч в мрака. ...
  615 
Къща малка запустяла
кацнала на хълма.
Тя дори прозорци няма,
дворът с бурен – пълен.
Котарак един останал, ...
  324 
Не искам тъй да си отида
сама с въздишката си аз,
с написаните две – три книги
попили болката без глас…
Стоят на рафта те безмълвни ...
  436 
Ти помниш ли онези първи дни,
очите ни се срещнаха случайно
и с трепет тръгна подир мене ти,
а аз от бързо тръгнах много бавно.
Сега отново се вълнувам аз, ...
  332 
През прозореца ми грее
сякаш ярка светлина
от листата позлатени
с есента при нас дошла.
От дърветата се ронят, ...
  1542 
Щом в късната нощ уморени очи
ги притвориш с дълбокия сън,
ти по пътечката наша тръгни,
ще те чакам в съня си отвън.
Макар да се върнеш в минали дни, ...
  723 
Кой разля мастило на небето
и размъти тази синева?
Притъмня, звезди не светят,
идва малко тъжна вечерта.
Но Луната тихичко изплува, ...
  1336 
Да се събудя сутрин рано
с лице бодро и засмяно.
Със вятъра да тичам вънка,
макар студен да свири звънко.
След чаша със кафе горещо ...
  353 
Кой ли пее с мелодичен глас
и заглъхва нейде в тишината,
че нощта отдавна е при нас.
Пее сякаш плаче му душата.
И въздишам с песента му аз. ...
  313 
Птиците заминаха далече.
Ако можех с тях да отлетя…
Тук е тъжно, много глухо вече.
Исках нещо в мен да променя.
Как да го направя аз не зная, ...
  356 
„Когато си на дъното на пъкъла…“
Д. Дамянов
Когато съм потънала във мъката
изписана на моето лице,
когато не ми стига даже въздухът ...
  440 
Край блатото видях в очите
на щъркел трогваща тъга,
че всички птици ще отлитат,
а той остава тука сам.
Погалих счупено крачето, ...
  466 
Толкова е хубаво да зная,
че винаги си някъде край мен.
Дали е изгрев или вече залез
изминал е един прекрасен ден!
Толкова е хубаво, когато ...
  1277 
На улицата някой чака,
кого ли той това не знам,
но спрях и нещо в мен заплака,
че някога аз чаках там…
Отдавна е било, но ето ...
  1106 
Слънцето с червена риза
се показа рано сутринта
и зад облаче излиза
весело, засмяно.
После в жълто се облече ...
  379 
Лято спри! Ще те рисува
внучката ми със бои,
че в душата ѝ бушува
слънце - с огън то гори.
В чашка смесва си боите, ...
  396 
Седнах близо до реката,
а увиснала върба
клончетата във водата
мие ги за хладина.
През надвесените клони ...
  312 
Пътечка тясна през гората
обрасла в дъхави цветя,
по нея да вървим ни маха
и ни повежда към върха.
А той гигантът отвисоко ...
  979 
Късна нощ – сънят избяга,
скри се някъде във мрака.
Вечно будните ми мисли
те въздишат тук на листа.
Ровя в миналото – страшно! ...
  267 
Светкавица раздра небето.
Гърми, и светка, и вали.
От тези, малките парчета
потекоха порой сълзи…
Дали ще бъде утре синьо ...
  834 
На И. Лечев -
Честит празник!
Вечер. Огнена китара
свири с твоята душа.
Сякаш струните ги няма - ...
  302 
Огнени петна играят
по зелената трева.
Слънцето с лъчи изгрява
в ярко жълта светлина.
Лято топло ходи босо ...
  680 
Дивите цветя в гората
цяло лято все цъфтят.
С тях гордее се тревата,
шаренее с пъстър цвят.
А пък билките са скрити ...
  653 
Слънцето в морето влезе
рано, рано сутринта.
И окъпано излезе,
във червено заблестя.
Може би се позасрами ...
  686 
Една безкрайна синева,
а слънцето – парà от злато.
И птица, литнала сама,
от ярките лъчи огрята.
Един прекрасен слънчев ден, ...
  379 
Сложих сламената шапка
със букетче от цветя.
Тръгнах рано към гората,
а над мене - синева.
И светът объркан вече ...
  1837 
Random works
: ??:??