Anita765
296 results
И тази нощ през себе си ще прекося.
Отдавна се научих да съм даже силна.
Ще ти напиша стих – от тъмното следа
и в тишината до зората ще осъмна.
В разсъмването през прозореца ще слушам ...
Отдавна се научих да съм даже силна.
Ще ти напиша стих – от тъмното следа
и в тишината до зората ще осъмна.
В разсъмването през прозореца ще слушам ...
964
26
провокирано от:
Заваля, заваля…
Този есенен дъжд
днес изми всички стъкла
и в олуците после се свлече. ...
Заваля, заваля…
Този есенен дъжд
днес изми всички стъкла
и в олуците после се свлече. ...
1069
17
Така си крачим – често към умората
и влизаме във дневните аритмии.
Със себе си и други често спорим,
а вечер уморени тъжно стихваме.
Тогава почват да болят очите ...
и влизаме във дневните аритмии.
Със себе си и други често спорим,
а вечер уморени тъжно стихваме.
Тогава почват да болят очите ...
901
20
Като малка сълза, като бяла тъга,
като рима – отляво те нося,
а навън е дъждовно и пада мъгла.
Аз вървя, прекосявам я боса.
Като бурна река, като бистра вода, ...
като рима – отляво те нося,
а навън е дъждовно и пада мъгла.
Аз вървя, прекосявам я боса.
Като бурна река, като бистра вода, ...
801
13
вдъхновено от:
Aко някога облак скрие луната,
ти недей, недей да тъжиш.
Има нещо в звука, в тишината,
навярно и в нея тъгата гнезди. ...
Aко някога облак скрие луната,
ти недей, недей да тъжиш.
Има нещо в звука, в тишината,
навярно и в нея тъгата гнезди. ...
1398
14
Залези, залези, спящи слънца.
Прошумяват край тях тихо-китарено
стъпки в шумата на есента.
Гълъб кацнал там, в парка, на пейката.
Някога, спомням си, имаше два. ...
Прошумяват край тях тихо-китарено
стъпки в шумата на есента.
Гълъб кацнал там, в парка, на пейката.
Някога, спомням си, имаше два. ...
917
13
Днес, хей така, имам нужда от думи.
Думи без час, без минути, без време.
Тръгвам бавно по техните линии.
Нищо, че всяка нещо от мен ще си вземе.
Прекосявам ги дълго, толкова дълго, ...
Думи без час, без минути, без време.
Тръгвам бавно по техните линии.
Нищо, че всяка нещо от мен ще си вземе.
Прекосявам ги дълго, толкова дълго, ...
829
1
15
Изсъхна тревата на гроба ти, бабо,
до жълто прежули я слънцето.
На километри от тебе отдавна е дядо,
а аз при теб се връщам по съмнало.
Вървя по пътеката – бурен до бурен, ...
до жълто прежули я слънцето.
На километри от тебе отдавна е дядо,
а аз при теб се връщам по съмнало.
Вървя по пътеката – бурен до бурен, ...
873
1
20
Вдъхновено от:
Синя луна, толкова синя,
сякаш морето се впива във нея.
На масата пълна чаша с тъга,
ако заплача, и тя ще прелее. ...
Синя луна, толкова синя,
сякаш морето се впива във нея.
На масата пълна чаша с тъга,
ако заплача, и тя ще прелее. ...
973
15
Изваях те във думи. Не знам дали са стих.
Втъках те във сънища, нали си бил наяве.
Във вечерната си тишина те преоткрих.
Обичах я, защото исках в нея да останеш.
Скъсявах разстояния. Не знам дали можах. ...
Втъках те във сънища, нали си бил наяве.
Във вечерната си тишина те преоткрих.
Обичах я, защото исках в нея да останеш.
Скъсявах разстояния. Не знам дали можах. ...
1072
2
19
И е бяло, до болка е бяло.
Как прилича на детство, на снежен човек.
Там, във времето, дето е спряло
и оглежда навярно безкрайно за теб.
И е тихо, до болка е тихо. ...
Как прилича на детство, на снежен човек.
Там, във времето, дето е спряло
и оглежда навярно безкрайно за теб.
И е тихо, до болка е тихо. ...
1153
1
30
Влизам в съня ти боса, на пръсти,
с вятър в полите на бялата рокля.
Знам, ти си чакал снощи до късно.
Тази нощ идвам съня ти да стопля.
Сънувай ме дълго сред летен килим, ...
с вятър в полите на бялата рокля.
Знам, ти си чакал снощи до късно.
Тази нощ идвам съня ти да стопля.
Сънувай ме дълго сред летен килим, ...
1767
3
27
Забързан е ритъмът, гърчат се вените.
Луната – зад облаци скрита.
Едничка звезда и тя тихо стене.
Платеното – пак недопито.
Зениците свити, порязани с болка, ...
Луната – зад облаци скрита.
Едничка звезда и тя тихо стене.
Платеното – пак недопито.
Зениците свити, порязани с болка, ...
1063
20
Не разпилявай думите напразно.
За истинската само помечтай,
че думите са обръч от желязо,
макар за тебе да са малък рай.
Умееш ги и лесно ги изричаш. ...
За истинската само помечтай,
че думите са обръч от желязо,
макар за тебе да са малък рай.
Умееш ги и лесно ги изричаш. ...
1329
25
Нарисувай ми, Художнико,
най-красивата измислица,
без да питаш скоро ли
ще я видиш някъде политнала.
Нарисувай първо синьото небе ...
най-красивата измислица,
без да питаш скоро ли
ще я видиш някъде политнала.
Нарисувай първо синьото небе ...
1080
14
Навярно някога ще се разлюбя с вятъра,
ако мога да се влюбя във зелената трева.
Ще съм смирена, няма да съм пагубна
и няма да завивам никого със моята тъга.
Навярно ще поседна хей така, на пътя си, ...
ако мога да се влюбя във зелената трева.
Ще съм смирена, няма да съм пагубна
и няма да завивам никого със моята тъга.
Навярно ще поседна хей така, на пътя си, ...
1038
13
Във съня си рисувам очите ти, мамо.
Помниш ли, купи ми цветни боички.
Във палитрата цветна взира се дядо.
Баба ме гледа. А пък аз съм самичка.
Все не стига синьото да ги довърша. ...
Помниш ли, купи ми цветни боички.
Във палитрата цветна взира се дядо.
Баба ме гледа. А пък аз съм самичка.
Все не стига синьото да ги довърша. ...
1158
16
“Денят се ражда от следа.
Или от думите за сбогом.”
Пламен Парнарев
Сутрин е. Рано. Зората разпуква.
Тръгва да рови в некосени треви. ...
Или от думите за сбогом.”
Пламен Парнарев
Сутрин е. Рано. Зората разпуква.
Тръгва да рови в некосени треви. ...
1084
18
В една такава нощ, когато луната потече по прозореца, той се сви на кълбо, обгърнат от невидима сфера, без пролука за изход. Извика спомените. Беше му много студено. Надяваше се, че те ще го стоплят. Потъна в тях, усмихвайки се на невидимите хора, преминали през душата му, но не спря студа. Той пълз ...
1930
1
13
Моя любов закъсняла, нечакана,
пристигнала тихо на пръсти,
като чиста сълза неизплакана,
в душата ми ти се прекръсти.
Моя любов закъсняла, нечакана, ...
пристигнала тихо на пръсти,
като чиста сълза неизплакана,
в душата ми ти се прекръсти.
Моя любов закъсняла, нечакана, ...
1154
18
Назаем ли те взех като монета,
или измислих те – среднощен стих?
Навярно бил си и било е светло.
Но да държи в ръце кой може миг?
Сега е придошла съвсем реката, ...
или измислих те – среднощен стих?
Навярно бил си и било е светло.
Но да държи в ръце кой може миг?
Сега е придошла съвсем реката, ...
980
1
23
вдъхновено от:
В тази утрин, когато се стелят мъгли,
леки снежинки танцуват със вятъра,
зад стъклата блещукат украсени елхи
и побеляла от сняг се смее земята ни, ...
В тази утрин, когато се стелят мъгли,
леки снежинки танцуват със вятъра,
зад стъклата блещукат украсени елхи
и побеляла от сняг се смее земята ни, ...
1616
24
Сняг вали и вали...
Разравям заспали пътеки.
Издраскани стари следи
се показват полека.
Някой снощи рисува тъга ...
Разравям заспали пътеки.
Издраскани стари следи
се показват полека.
Някой снощи рисува тъга ...
1023
22
Изпрати ме по мост, след мен го срути,
реката да може без свян да бушува.
Ако през рамо аз се обърна и загорчи,
да си кажа: “Горчи, но си струва”.
Изпрати ме по огън, след мен угаси ...
реката да може без свян да бушува.
Ако през рамо аз се обърна и загорчи,
да си кажа: “Горчи, но си струва”.
Изпрати ме по огън, след мен угаси ...
1064
1
23
Тази сцена е толкова тъжна...
Фокусник, клоун и няма принцеса.
Чувства, които от мрака покълват
и повдигат избелялата стара завеса.
Някой от втория ред тихо заплаква, ...
Фокусник, клоун и няма принцеса.
Чувства, които от мрака покълват
и повдигат избелялата стара завеса.
Някой от втория ред тихо заплаква, ...
946
24
Врабчетата замръзнаха от чакане
някой тихичко да надроби коричка.
Тишината сърчицата им оплаква.
Съвсем сама. Прилича на трохичка.
След малко знаят, пак ще мръкне. ...
някой тихичко да надроби коричка.
Тишината сърчицата им оплаква.
Съвсем сама. Прилича на трохичка.
След малко знаят, пак ще мръкне. ...
1339
1
22
И какво, че ти си трънче под нокът,
твойта обич не може да ми тежи,
тя не става за временна болка,
нито за грим на две лъжливи очи.
И какво, че ти си горещият огън, ...
твойта обич не може да ми тежи,
тя не става за временна болка,
нито за грим на две лъжливи очи.
И какво, че ти си горещият огън, ...
1081
19
Браздите на челото ти какво са?
Неуловените ми мигове горещи,
среброто на отлитащото лято,
разделите, превърнали се в срещи.
Тъгата във очите ти какво е? ...
Неуловените ми мигове горещи,
среброто на отлитащото лято,
разделите, превърнали се в срещи.
Тъгата във очите ти какво е? ...
1248
2
29
И закапа звукът, и се сгуши в капчук,
в тишината прокрадна се вятърът.
Ненаскитан по пътища стигна дотук,
докъдето небето се слива с земята.
И дали е сълза или ручей забързан, ...
в тишината прокрадна се вятърът.
Ненаскитан по пътища стигна дотук,
докъдето небето се слива с земята.
И дали е сълза или ручей забързан, ...
1237
15
Аз съм думата, преминала през самотата,
шепотът от ромоленето на нощен дъжд,
стаеното очакване пред прага на вратата,
скритата искра в очите на будуващ мъж,
нечаканото от измислица във всеки сън, ...
шепотът от ромоленето на нощен дъжд,
стаеното очакване пред прага на вратата,
скритата искра в очите на будуващ мъж,
нечаканото от измислица във всеки сън, ...
1424
24
"Сърцето без любов,
прилича на храм без Бог."
Л. Левчев
Усетиха. Вече няма никой във храма.
И започнаха да идват. Все различни. ...
прилича на храм без Бог."
Л. Левчев
Усетиха. Вече няма никой във храма.
И започнаха да идват. Все различни. ...
1412
30
Вратата реши – отведнъж се затвори.
Изтръпна и́ прагът и после се сгърчи.
Във ден монотонен нощта проговори
и сякаш завиха хилядата вълци.
Луната се блещеше кръгла и ледена, ...
Изтръпна и́ прагът и после се сгърчи.
Във ден монотонен нощта проговори
и сякаш завиха хилядата вълци.
Луната се блещеше кръгла и ледена, ...
1425
1
18
Нощта е по-лукава и от пепелянка,
извива се, да пречи на звездите.
Нарочно с тъмното им прави сянка,
защото искам да валят в очите ми.
Провира се, намира път, по мене лази ...
извива се, да пречи на звездите.
Нарочно с тъмното им прави сянка,
защото искам да валят в очите ми.
Провира се, намира път, по мене лази ...
996
1
24
Чакаш ме... Както брегът чака морето –
търпеливост, която прилича на вричане.
Щом те видя така, нещо в сърцето
преобръща се и започва да бие поличбено.
И не знам дали не си оня пристан, ...
търпеливост, която прилича на вричане.
Щом те видя така, нещо в сърцето
преобръща се и започва да бие поличбено.
И не знам дали не си оня пристан, ...
1405
1
22
Той никога не подаряваше цветя,
пристигаше със тихите си стъпки.
Във шепите не носеше дори мечта
и в тишината шиеше си кръпките.
Той никога не влизаше във кръчма, ...
пристигаше със тихите си стъпки.
Във шепите не носеше дори мечта
и в тишината шиеше си кръпките.
Той никога не влизаше във кръчма, ...
827
17
Търкулва се август и тръгва на път,
нарамил си шепичка слънце в торбичка.
Помахва му вятърът с есенен дъх,
поглежда след него морето самичко.
Посърва и плажът в една следлюбов, ...
нарамил си шепичка слънце в торбичка.
Помахва му вятърът с есенен дъх,
поглежда след него морето самичко.
Посърва и плажът в една следлюбов, ...
1259
1
28
Стиснал в шепи своята Вечерница,
по паважа стъпвал някакъв квартален луд.
Котките поглеждали го от кьошетата.
Лепнела мъглата. Впивала във вените му студ.
Някакво кутре отнякъде обаче ...
по паважа стъпвал някакъв квартален луд.
Котките поглеждали го от кьошетата.
Лепнела мъглата. Впивала във вените му студ.
Някакво кутре отнякъде обаче ...
912
22
“Минувачи са моите думи -
зад ръба на деня
в мен надничат…”
П. Парнарев
Тръгвам по стъпките – ...
зад ръба на деня
в мен надничат…”
П. Парнарев
Тръгвам по стъпките – ...
952
21
Окапали са керемидите на къщата,
гредите и́ в небето голи са се врязали.
И нищо, нищо няма как да бъде същото,
освен звездите, струпали се на талази.
Изглежда, че дуварът ей сега ще падне, ...
гредите и́ в небето голи са се врязали.
И нищо, нищо няма как да бъде същото,
освен звездите, струпали се на талази.
Изглежда, че дуварът ей сега ще падне, ...
1078
24
Този свят е излязъл от своята орбита,
мимоходом прегръщал е снощи звездите,
после сложил табелата с надпис “затворено”,
закачливо подръпнал на луната полите.
И безгрижно - небрежен така се усмихвал, ...
мимоходом прегръщал е снощи звездите,
после сложил табелата с надпис “затворено”,
закачливо подръпнал на луната полите.
И безгрижно - небрежен така се усмихвал, ...
984
1
19
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
