Fontaine
172 results
Над брега люшна котвата с трясък,
изтървана със ярост сред локвите,
а галерата в силни отблясъци
ще се сгуши на кея, под покрива.
Бяха в Рим и фасадите прашни ...
  682 
Препускащ сам сред пламналия мостик,
със шхуната над корпуса от кратери,
той търсеше пиратите, но костите
се гънеха под силата на вятъра.
Сред камъни и купчини гюлета, ...
  581 
Потопен в езерото, дълбокото,
виждах сенките там, сред дърветата,
и без дори да съм онзи - пророкът,
припознах в тях очите ти,
светещи. ...
  1672 
Призраци, Любов, Русалки... клоуни,
морски чудеса и болни птици,
за каквото и да пиша, недоволна си,
но вечно ли ще ме държиш под прицел?
Ти търсеше любов и ти я дадох, ...
  569 
По плитката вада нахлуха кохортите,
метал и масла пляскаха върху пяната
и житото газеха, сякаш бе локва,
изплискаща кръв върху раните.
А Юлий се втренчи, с горчива гримаса, ...
  563 
Чуй моя глас, ако искаш,
той вече не е свиреп,
всяка нежна дума поискала,
ще ти дам като на дете…
Чуй любовта ми в сферичния ...
  830 
Не виждаш ли, че пишейки се мъча,
а поезията бледнее ми неистово
и всяка вечер съм облян във плачене,
и пишейки за теб, маскирам истината.
Как се страхувам даже да призная, ...
  809 
http://www.vbox7.com/play:352f62d3
Видяхме я, но още бяхме малки
и връщахме се всяка нощ за нея,
и мислихме, че може би русалка
разпускала коси е нощ на кея. ...
  923 
Залепяше ми погледът в очите ти,
пристъпи ти към мен... направих път
и бях щастлив да проследя чертите,
с извивката на голата ти плът..
И ти усети моята възбуда, ...
  551 
Кошмарите витаеха наоколо
и болката от тях притисна силно,
и мислите ми гмуркаха се в топлото,
болезнено клокочене на вино.
И давех като кученца във бъчвите ...
  705  11 
Защо не мога да съм като риба,
да плувам и да дишам със хриле,
до дъното студено, но красиво,
в карибско синьото му небитие.
Да можех да преследвам „скришом” кораби, ...
  679 
С метали и масла над Пиапонсия
връхлитаха пиратите зловещо,
разхвърлили жените даже стомните,
припалваха в параклисите свещи.
А в църквата убиваха... безбожници ...
  774  14 
Графове-графини, като сърни и елени,
препускаха с конете си градините от гербери,
и търсех аз сред тях принцеса с тайнствено имение,
... но портите му пазеше ги цербер.
И захвърлил обувките, като диваци, ...
  653 
И тази нощ е светла – пълнолуние,
под него в теб видях мистична нимфа.
И бляскаха звездите кат харпуни,
в отблясък на красивото... ти идваше.
Ти идваше, пристъпваща във хладното, ...
  615 
Заслушана в мен и навлязла в градините,
сред стотици цветя ти откъсна два гербера,
закичи ме с тях и с целувка смокинена
от вълк ме превърна във цербер.
И птиците пеещи кацаха в клеите, ...
  781 
Казваш, че стиховете ми са реки,
но не бистри, а пълни със тиня,
и не съм диамант, а гранит,
изкован не от злато, а в глина.
Казваш, че стиховете ми са гори, ...
  734 
От палубата под дървения мост,
за първи път в живота си те срещнах
и жилите във мен и всяка кост
трепереха на тази първа среща.
Там бризовете шепнеха милувки, ...
  675 
Зелени овошки край празни дюкяни,
горски пластици в земята надвесени,
празни училища в прахта си удавяни,
разградени дворове с лаещи песове.
Изсъхващи маси с дупки пробити, ...
  673 
Смехът! Сечене на дърво,
живота ми напускащ,
сред клоните му бях листо,
което ти откъсна...
  486 
Вървях през буренясали пътеки
и сякаш всеки трън и всеки храст
притискаше болезнено ръцете ми,
кървящи като тези на Исус.
И тялото ми гърчеше се в пиниите, ...
  517 
Морето ли разплака всички влюбени?
Нептун ли ги прободе с абордажите,
защо лицата пак не са им румени?
Ще кажете ли ми, кога ще кажете?
Природата ли със сипей и езици ...
  538 
Студеното море - пенливо плискаше през борда,
над лодките - безбройно много, плаващи в стада,
и пляскаха вълните над разкъсаните корди,
и заливът загуби ги във люта тъмнина.
Испанските моряци се споглеждаха за хребета, ...
  518 
http://www.vbox7.com/play:fc637bfd
Заслушан във рога и чудната музика,
аз бавно се върнах в спомен от детството -
за малка принцеса с големи илюзии,
изпяла за мен най-прекрасната песен... ...
  1901  20 
Стъпките ти... леки са, наистина,
виждаш ли... как всички ти завиждаха,
чувствам вече всичко как ти е писнало,
но винаги съм бил до теб... не виждаше ли?
Хората... затварящи ни в крепости, ...
  567 
Сред поредните свещи, които догарят,
оранжево-бели, досущ като тен,
ръцете ти светли подарък разтваряха,
дар за рождения ден.
А сгушен в теб и от радост погълнат, ...
  1142 
Заслушан във топлите песни на птиците,
аз тайно се сгуших в дола под тополите,
и там сред жужене на жабите вкиснати,
закусих препечени питки със сол.
И слънцето пръскаше светло по хълма, ...
  583 
Във гора от ели,
пропита от мирис смолист
и кипарис от скреж,
застудяваше бавно.
И тревите алпийски ...
  619 
Видях как снегът се разпръсна с мълчание,
трупащ над пътя - същинска експанзия,
и точно над него деца изтерзани
сякаш с бич на безбродна абазия*.
И мъглата се спусна - завеса разстиляща, ...
  534 
Сънуващ мечтите си, аз си представих
прозрачните струи на сто водопади,
тревата росяха, по която минавахме,
с дъждовни сълзи на лампади.
И ти бе до мен, с шепа дъжд те оплисках, ...
  561 
Луната, която огрява във локва,
в ума ми поражда мисъл ненужна,
а в нея видях кораб как пуска котва
над сън, от който не се събуждах.
И сам в раздробените мандри се лутах, ...
  691 
И жаден съм, но сух сега е изворът,
и гладен бях, и само пръст не ядох,
заключи в мен целувките си, бистрите,
изрови ги, а после ме предаде.
  556 
Ръцете ми дълбаеха във пясъка.
Очите ми я търсеха във нищото
и тупаше сърцето ми на тласъци,
от гледката пред мен която виждах:
Сандък от злато с черепи налазен, ...
  597  12 
В косата ти се разпиляха нарциси,
обречен бях прашеца им да вдишам
и чувствах всички лунни нощи - празници,
и правех всички цветни дни - мистични.
И с медена роса полях градините, ...
  577 
Ръцете си протягаха към палмите,
положили над шепите си нищото,
в молебен да откъснат днес и малкото,
което бе мираж, и те не виждаха.
Дълбаеха във почвата със пръсти, ...
  558 
Приплъзвайки ръцете си те исках,
целувките ти ми довяха бриза,
в очите ти живота си орисах,
а те със сноп вълна пък ме оплискаха.
А тялото ти пареше във глинено, ...
  674 
Вятърът над кораба протягаше извивка,
люшкаше болезнено мечтите на моряка,
спираше във питане за „да”, но не поискал,
легнал той в чувалите - разпускаше веслата.
А Слънцето напичаше във паднала корида, ...
  493 
В пещта сложих бавно отломките стари,
клоните дъбови нежно потрепваха,
и чувах пронизващи звуци на пара,
от сухите вече подметки.
На моите стари обувки зашити, ...
  564 
Във зелени поля често тичам
аз под облаци, заедно с конете,
устремено пришпорвам ги с бича,
смушкващ здраво ребра с коленете.
През градини минавам метежно, ...
  459 
Медчета слънчеви, върху чудна пита,
слънце... жътварки, косачи с бради,
жени, танцуващи с мъже, дето пият
халби до дъно и кършат снаги.
И пиха, и викаха... земята се люшкаше, ...
  603 
Горите съединени се изправяха пред вятъра,
с галоп го приближаваха и нямаше да спрат,
но болката притискаше... и спомниха, че някога
пречупвал е болезнено той голата им плът.
Но този път се бореха без писъци и ревове, ...
  719  15 
Random works
: ??:??