face04
163 results
Бъди ми истина!
Бъди ми най-мечтана близост!
Прегърни ме с устни от жарава!
Обичай и ще те обичам!
Готова притихвам и те рисувам в стих. ...
  547  11 
Искам те! От нежност в огън да те преоткривам!
Искам те! От обич със звън да те покривам!
Искам те! С криле от слънце да те нарисувам!
Искам те! С надежда всяка мисъл да жадувам!
Искам те! От страстта ти полудяла да ревнувам! ...
  693  11 
Като прокажени с греха сме се срастнали.
Посрещаме нощта интернетно откраднали.
И пак сме си длъжни, че не се обичаме.
А в гротеските само на себе си приличаме.
Навличаме дрипи от думи фалшиви. ...
  512 
Прости, че те докоснах.
Прости, че от устните ти жадно пих.
Като отрова се промъкнах
и във вените ти нокти впих.
Загубих представа къде съм, коя съм. ...
  529 
Крадеш ме като просяк в утрото ни бяло.
Напиваш се от любовта ми до несвяст.
И взимаш дланите ми със нехайство,
изстрадали от лудата ти власт.
Като магия песента ти ме опива. ...
  667  12 
Красиво плачем.
Сричаме наивно.
В съдбовен грях мълчим
съвсем като на кино.
Протягам устни, ...
  416 
Редувам на сляпо в живота,
спомен за обич със спомен за тъга.
От размените често объркана се откривам
в собствената си сянка от срах и лъжа.
Но няма да искам да се върна отново, ...
  439 
Аз знам, че няма да те имам,
защото нямаш ме и ти.
Вървим, рисуваме, мечтаем
и някак все без глас ридаем.
Прегръщам те безмълвно, като сянка. ...
  687  11 
Прегризаната ми душа във мене стене.
Прешива всичките си грехове.
Отчуждена рана като писък там белее
и чака да ми стане бреме.
Поскърцват всичките ми вопли. ...
  626 
С един замах превърнах те в магия.
С една усмивка във ръце простенах.
Дойде за малко, но във вечност се превърна
и себе си във мене преобърна.
Живях на сън. ...
  562  10 
Очакването ми за тебе отдавна ме прегръща.
Със пръсти слепи и до болка неразбрани.
Вървя към теб надеждно и самотно,
а само сянката ме гледа тъй виновно.
От много други думи бих те разпознала. ...
  630  12 
Премислено, любов, аз теб жадувам.
В протягащите светове от спомени
за сбъдване ще те рисувам.
Нежност розова, но палеща
в едно със тръните ще те поглъщам. ...
  496  12 
Навярно съм сляпа за нова светлина.
Навярно съм сляпа за твойто - Ела!
Не съм аз открила от други мълва,
че можем да вярваме чак до смъртта.
Вървиш подир мен като сянка, но знам. ...
  533 
Рисувана във злато, спомням си сега.
Каква осанка, власт на шеметна жена.
Но днес съм друга, от сребро блестя.
Очи премрежвам от студ и суета.
От влюбване белее тънката следа. ...
  501 
Не сме си нужни.
Вече сме си чужди.
Дъжд вали, без капка жал.
Отмива спомени, които сме натрупали.
И тъжни, и объркани, ...
  605  16 
Любов си откраднах.
Ще питате как?
Протегнах ръка и в тъмното взех си една.
Завих я с усмивка и нежно запях.
А тя ми отвърна със присмех, ...
  625  14 
На клада от спомени плачем за милост.
Протегнали длани, докоснали пламъка,
прошепваме думи тъй дълго стаявани,
отричали и възхвалявали нашата същност.
За прошка напрягаме мисли и думи, ...
  661 
От теб си тръгвам и проклинам.
В очите взираш се напразно -
оттам умора и тревога блика.
Сълзи очакваш... ала не.
Отдавна свикнах с мисълта за две. ...
  497 
Пристигаш на пръсти.
В съня ми надничаш.
Отпиваш сълзите,
които са твои и знаеш.
Трептя и се питам. ...
  552 
Тръпки ме побиват от спомените в мене.
Кръжат ята от врани с рани полудели.
За връщането мамят бисери в очите ослепели.
Кръжат без жалост призраци от думи наранени.
Вълнуващо и обяснимо преливат чувствата сами. ...
  426 
Бъди ми истина!
Бъди ми най-мечтана близост!
Прегърни ме с устни от жарава!
Обичай и ще те обичам!
Готова притихвам и те рисувам в стих. ...
  591  12 
С една сълза родих се в сутрин бяла.
Отпих от нея и прогледнах.
За много утрини проплаках.
И пак се раждах и разбирах,
че съм готова, ...
  552 
Научи ме да обичам.
Вземи в ръце сърцето ми от лед.
Прегърни го с дъх на ябълково вино.
Надари ме с нежност от розов плет.
Не ме щади. ...
  508 
Единствена като призрак, през зора от спомени пътувам
На надеждата сълзата с радост да прегърна.
Очакване ли...?
Ненаситна завист ли...?
И да бягам, нямам сили да откривам. ...
  764 
В колорита на мечтите си ми ти.
Откривам колко обич съм събрала
и рисувам те на воля каквото и да си.
С една милувка, четка съм в ръката.
Така прозряла любовта ти в мрака, ...
  490 
В нощ без луна, видях очи.
В облак от мечти усетих ръце.
Не се усмихнах дори, защото знаех, че ще боли.
Една сълза се спря за миг
И аз разбрах колко ще ме нарани. ...
  630  11 
За тебе, спомен, си поплаках.
Затръшнах порти с болка.
Пред теб се изповядах.
Не ме напусна и в окови пак ме сложи,
да нямам аз без тебе никакви въпроси. ...
  507 
Прогледнах ли?
Кажи, защо мълчим?
Тази някогашна болка ли споделяме?
Или отваряме врати за всеопрощаване.
Редувахме дъга от чувства на зазоряване. ...
  426 
Няма те!
Знам го!
Видях те как гледаш в други посоки.
Обидена, тъжна оглеждам вината,
но нямам следата, довела ме тук, при тъгата. ...
  419 
Самотно е без теб, когато идваш.
Самотно е без теб, когато си отиваш.
Зареян поглед, някак плах...
И пак с въздишка тръгвам в твоя впряг.
Не мога да съм друга. ...
  466 
Съдбата си ти подарявам.
Мигът на вечност в твоите ръце съм
и ще те прегръщам докато мога,
дори светът в нозете ти ще сложа.
Вземи ми порива. ...
  615  10 
Кажи ми, как да попия с устни жаждата,
премъчена и толкова недосегаема?
Кажи ми, как да спра дъха си и от стон ,
превърна се в любовен полъх на дните ми
измъчени до неузнаваемост? ...
  591 
Живота си наглеждам как край мен преминава.
Докосвам го сякаш, а той все ми бяга.
С очи ослепели, с ръце потрепервам
и пак до стената намирам въпроси.
Какво съм? Коя съм? ...
  592 
Къде се изгубих?
Защо се погубих?
Създадох те с обич.
Лице нарисувах.
Но с болка, без дъх ...
  586 
В нощта ще онемеем.
Всички светлини ще светят
в посока на нашите въжделения.
Бъди ми пътека и радост да има.
Ще светя за теб като малка звездица, ...
  462 
Поиска от мен да направя магия.
Поиска от мен да намина край теб като сянка.
Заплаках, но тръгнах клишетата в мен да разбия.
Видях се с очи пъстроцветни.
С калинки играх си аз до насита, ...
  571 
Издигам се във време неразделно.
Отключвам къщата, в която съм заспивала
и на разсъмване зората съм прегръщала.
Проклинам и възвеличавам
устрема на някогашната си ненасита. ...
  534 
Живота ми сякаш парче по парче ти събираш.
Ридая в прегръдки и за обич мечтая.
Не спирам дъха и крилете напрягам
Да стигна безкрая, там, кьдето е Ада и Рая.
Когато ме имаш и нямаш. ...
  425 
Зад ъгъла спря ме усмивка една.
Поздрави и отмина.
Но вслушана в стъпки, усетих как спря.
Отмина, но стопли паважа и мен в утринта.
И от сянка превърна се в спомен. ...
  421 
Объркани, но истински,
невъзможни и отхвърлени,
стопяват се във тъмнината
горчивите ни предрасъдаци.
Невиждащи и неразбиращи ...
  498 
Random works
: ??:??