knqza
162 results
Във всекиго от нас живее Цар Мидас.
Но в някой той направо се е преродил,
погълнати от меркантилна страст,
превръщат всичко само във пари.
За жалост, тези хора се множат. ...
  540 
Една старица дрипава и бледа,
събрала в себе си несгоди и печал,
протягаше ръка и в студ и в жега
и чакаше зрънца от хорската ни жал.
Край нея гълъби долитаха, ...
  525 
Платената любов е като алкохол,
когато много ти се пие.
Поръчваш си я, вече гол
и след миг не си говорите на вие.
А речникът цветущ, брилянтен, ...
  500 
Хлапакът в мен наивно пак повярва
на поредния харизматичен лик,
от който всеки жест и дума блага,
накараха ме да се влюбя в миг.
И бариерите, които бях поставил ...
  589 
Боже, пази го от зло,
когато тръгне с колата на път
и дано да го среща добро,
щом с любов не можах да го спра.
Той вини ме, че му преча да диша ...
  499 
През пролуките на интимността
надничам скрито в твойта стая,
да видя как си с него в любовта
и как ще стигнете до края.
Разкрий ми сладкия акцент, ...
  552 
Копнежът ми по тебе е убийствен,
минутите - куршуми безпощадни,
надеждата я разпилях като мъниста,
че вече втори ден не се обаждаш.
В душата ми въпросите са много, ...
  558 
Опитах се да те забравя неведнъж,
но очите на разума те връщат,
подобно като всеки дъжд,
измил стъклата в мойта къща.
И отварят се картини от преди. ...
  574 
Накарай ме да свикна с любовта ти,
накарай ме на чувствата ти да се подчиня
и може би ще има в мен обрати,
и може би за теб ще се реша.
Накарай ме да те целувам жадно, ...
  519 
Животът, верен в своята игра,
раздаде пак тестето с карти,
надявах се на къща и кола,
а той реши любов да ми изпрати.
Любов, като сълза невинна, ...
  469 
Назад е само тъмнина,
обърна ли се, няма никой
и губят ми се случки и места
и хората, с който бях най свикнал.
Не помня имена, лица. ...
  430 
Той идва, ето го, прескача планините,
върви по вълните, устремен към нас.
Той идва, живият Бог от молитвите,
който предизвикахме да слезе при нас.
Исус, името ти извисяваме с викове. ...
  483 
Гневът на Зевс раздираше небето
от гръмотевици земята закънтя,
"Къде е Прометей" крещеше той свирепо
и още повече навънка притъмня.
А хората уплашени, смълчани, ...
  530 
Какво ли шепне вятъра в листата,
преди да се отронят в есенния ден,
че доверчиво падат на земята
и пак политат в неговия плен.
Дали това е този шепот, ...
  438 
Тя тичаше по мократа алея
и после влезе в дивната гора.
Задъхано от страх, сърцето ù немее
от приближаващите стъпки под дъжда.
Обърна се, видя го, пак побягна, ...
  844 
Краят на лятото ме натъжава,
сякаш че отива си любим човек
и подире му и онзи зной жарава
скрива се във тъмното напред.
Няма го! Като една любов избягала. ...
  625 
Утре никой няма да ни помни
даже праведници да умрем,
просто хората забравят бързо,
а животът все напред тече.
Затова сега живея ...
  495 
Всичките песни ми напомнят за теб,
всичките стихове сякаш аз съм ги писал,
в тях героя лиричен съм аз най-отпред,
а пък ти си единствено в моята мисъл.
Всичките улици още с теб ги вървим, ...
  707 
Старата любов ме кани
да се видим на кафе
и без поводи за драми
да си стиснем пак ръце.
Да забравим малки грешки ...
  718 
Онова сърце от восък,
дето го стопява любовта
и го прави жалък просяк,
чудо е, че цяло оцеля.
Чудо е съдбата в шепи ...
  539 
Разбрала хорските мечти,
луната се помоли на звездите
да я пратят на Земята призори
като жена, родена от вълните.
Тя искаше да срещне любовта, ...
  566 
От тази тежест във гърдите
щом въздуха не ми достига,
какво да чакам аз от дните,
покой когато не намирам.
И в кръг въртя се денонощно ...
  558 
Цвете мое пролетно, дочаках те
след преспите на дългата ми зима.
Пречистена душата ми покой намира
от толкова сълзи изплакани.
Цвете мое, окрилен съм и летя, ...
  864 
Един стих за жертвите от холокоста.
Милион души, по дяволите пратени,
избрани зарад своя етнос да умрат,
насилствено пристигат нощем, денем с влакове,
в онези лагери незнайни на смъртта. ...
  569 
Летете, жерави в небето,
летете смело в кръгозора,
над планини, реки, морета,
летете в необятните простори.
Със вас донасяйте надежда, ...
  1022 
Ти си моята тъжна въздишка,
когато самичък се връщам у нас,
като страхливец, по-жалък от мишка,
над който все още ти имаш власт.
И пак те съзирам в празната стая ...
  671 
В пламъци се къпе Люлин планина,
бавно слънцето когато се притулва
и рубинени дървета, виолетова трева -
залезът по нея всичко изрисува.
Бучинските къщи са така красиви, ...
  555 
В ръцете на лудия душата ми бавно посърна,
преди да избягам ме хвърли в бездна дълбока
и бял ден за мен очите ми няма да зърнат,
защото до край на него обричам живота.
В ръцете на лудия аз търсех любов и разтуха, ...
  604 
Привечер по улица Вечерница
се носи чуден липов аромат,
а вятърът разнася го, върти го като мелница,
насища го в пейзажите на този пъстър свят.
Поемам дъх и вдишвам чудото безкрайно, ...
  682 
На този ден преди години
за тебе се родих, любов.
Пораснах като цвете във градина,
да ме откъснеш, станеш ли готов.
А ти не идваш, не разбираш ...
  735 
Разлива се като мастило вън тъмата
и пише приказки съновни и вълшебни.
Унесени, дълбоко вече спят цветята
в постелите на хоризонти непрогледни.
Унесени са даже птици и морета, ...
  708 
Красиво вдъхновение е този свят,
когато можеш да мечтаеш безконечно,
музата те прави окрилен, добър, по-млад,
усмивката запазва ти се вечно.
Нали си мое вдъхновение сега, ...
  632 
Ти си светлина, когато сме незрящи.
Една красиво извисена светлина.
Едно добро, което пази ни в минути страшни
и дава отговор на всякаква молба.
Хвала на любовта ти безгранична, ...
  616 
Онази нощ, когато те намерих,
изгубих себе си в очите ти бездънни.
Сърцето ми от страст неистово трепери,
подобно вятър див, преди да съмне.
И сгушен в твоя необятен свят, ...
  571 
Понякога се връщам в спомените си при теб,
понякога за малко се разплаквам.
Обикнах те като невръстно мъничко дете,
което сгушва се в прегръдките ми плахо.
Заспиваше в ръцете ми така красиво, ...
  831 
С прелюдия към теб започва съботната вечер
и въздухът насища се с копнежи и съблазън,
а аз не мога безучастен да оставам вече,
пороците ми вместо мен започват да приказват.
Не закъснявай, поканата ми е съдбовна, ...
  1118 
Вербувай ме, аз всеки път ще ставам по-безсилен,
играй си с мен, ръцете ми с въже ги завържи.
Макар на глас да го проклинам твойто име,
при теб дойдох отново да ме прелъстиш.
Дерзай с прегорялата си съвест блудна, ...
  789 
Като хвърчило рееш се в небето
в ръцете си държите силно любовта,
а ти се молиш да не пусне никога въжето,
да не отлетиш безцелно някъде и без следа.
Приветстват опита ти за летене ...
  648 
Една жена по късно в тъмни доби
сама стоеше на самотния перон,
къде бе тръгнала в нощта да броди
или си отиваше към своя дом.
Отпиваше кафе горчиво, ...
  558 
Позволи ми да остана тук, при теб, щом вън се стъмни,
да се сгуша като птица в твойта гръд така небрежно.
И с целувки да те будя всеки път, когато съмне,
позволи ми да превърна всичко в нас в море от нежност.
Позволи ми да запалвам винаги за теб звездите, ...
  733 
Random works
: ??:??