линасветлана
837 results
Диагноза
Боли! От ляво, адски ме боли
и болката ме дърпа в тишината.
Което трябва да се измълчи
присяда в гърлото. Души душата. ...
Боли! От ляво, адски ме боли
и болката ме дърпа в тишината.
Което трябва да се измълчи
присяда в гърлото. Души душата. ...
541
11
Реквием
онази
форма на живот
изричаше със жар
последното си (ежедневно) ...
онази
форма на живот
изричаше със жар
последното си (ежедневно) ...
531
8
Вместо сбогом
навих си на ината да похарча
оставащите ми секунди време
за щастие което доста понагарча
и няма как да се превърне в бреме ...
навих си на ината да похарча
оставащите ми секунди време
за щастие което доста понагарча
и няма как да се превърне в бреме ...
580
8
Очакване
Безсъници, наричани със позабравените имена,
на спомени, с издрани лакти или колене,
надигат се на пръсти, ала няма как да хванат
онази сладост на хлапашките ми страхове. ...
Безсъници, наричани със позабравените имена,
на спомени, с издрани лакти или колене,
надигат се на пръсти, ала няма как да хванат
онази сладост на хлапашките ми страхове. ...
654
15
736
17
Въпросителни
Петък е! Ден като ден!
Щурат се мисли, хора и птици.
Грее небето над мен.
Виждам се в мъдрите му зеници. ...
Петък е! Ден като ден!
Щурат се мисли, хора и птици.
Грее небето над мен.
Виждам се в мъдрите му зеници. ...
501
9
знаеш ли
плаши ме с нещо думата "трябва"
може би
нейната дълга ръка
твърде често ...
плаши ме с нещо думата "трябва"
може би
нейната дълга ръка
твърде често ...
488
9
В Нищото*
Живея, някак си,
в безмълвната си проза,
от изгрева до залеза
и в премълчаното сънувам ...
Живея, някак си,
в безмълвната си проза,
от изгрева до залеза
и в премълчаното сънувам ...
466
9
нуждая се от твоята любов
не искам липсата ѝ да ме разпилява
защото знам че някъде далеч от тук
за нещо нереално някой друг
(сред болката си) ...
не искам липсата ѝ да ме разпилява
защото знам че някъде далеч от тук
за нещо нереално някой друг
(сред болката си) ...
537
12
Монологът на едно залитане
Всеки звук се стреми към съвършенството на класическия изказ. Всъщност, съвремието не знае какви са били терзанията на несъвършените човешки ежедневия тогава, но това не му пречи да се повдига на пръсти за да наднича в тях и да назидава, с предположенията на логическите си ...
Всеки звук се стреми към съвършенството на класическия изказ. Всъщност, съвремието не знае какви са били терзанията на несъвършените човешки ежедневия тогава, но това не му пречи да се повдига на пръсти за да наднича в тях и да назидава, с предположенията на логическите си ...
1161
1
5
Винаги
страхувай се от премълчаното
то винаги ще ти прелива от очите
ще чака като вярно куче до пианото
да го помилваш или да го сриташ ...
страхувай се от премълчаното
то винаги ще ти прелива от очите
ще чака като вярно куче до пианото
да го помилваш или да го сриташ ...
470
9
Епизод*
било какво било
изрече хубавото плачейки и тръгна
преди да хлопне входната врата
пресегна самотата ...
било какво било
изрече хубавото плачейки и тръгна
преди да хлопне входната врата
пресегна самотата ...
432
9
Какво от това
напоследък спя рядко
и се храня малко
живея на скорост
и играя на руска ролетка ...
напоследък спя рядко
и се храня малко
живея на скорост
и играя на руска ролетка ...
468
7
Бъбривите моменти
Завъдих разни притежания
като бълхи досадни в лятна жега.
Не мога, докато подскачат,
хапейки ме, да ги хвана. ...
Завъдих разни притежания
като бълхи досадни в лятна жега.
Не мога, докато подскачат,
хапейки ме, да ги хвана. ...
450
12
Знам, общо е леглото ни
и масата, и светлината.
Върти се слънчевият лик
и неуморно свири лунната соната.
Когато пръстите му отмалеят ...
и масата, и светлината.
Върти се слънчевият лик
и неуморно свири лунната соната.
Когато пръстите му отмалеят ...
429
6
искам нуждая се трябва
нещо ново ме грабва
в своите непознати обятия
и променя моите възприятия
споменът стигане няма ...
нещо ново ме грабва
в своите непознати обятия
и променя моите възприятия
споменът стигане няма ...
539
9
Мигът
Под миглите си крие дъждове,
а в ирисите - слънце.
Живее и обича
както смята за добре. ...
Под миглите си крие дъждове,
а в ирисите - слънце.
Живее и обича
както смята за добре. ...
487
10
Дневникът- Привечер
опазил своето
наситил се на чуждото
денят
прибира се ...
опазил своето
наситил се на чуждото
денят
прибира се ...
460
8
Под дъжда,
който извира отвсякъде,
Вятърът
се преструва на влюбен
и преследва безгрижно водните капки. ...
който извира отвсякъде,
Вятърът
се преструва на влюбен
и преследва безгрижно водните капки. ...
544
5
650
12
559
8
>
>
> За да стигнеш върха първо трябва да изкачиш планината.
> Кирил Ганчев- Кирето
Поглед от високото ...
>
> За да стигнеш върха първо трябва да изкачиш планината.
> Кирил Ганчев- Кирето
Поглед от високото ...
607
5
Изповед
роб на представата за света
на живелите преди мен
аз съзнавам страстта
и отричам нейната тлен ...
роб на представата за света
на живелите преди мен
аз съзнавам страстта
и отричам нейната тлен ...
532
9
Дневникът - Надявам се да дойдеш
Случва се, понякога, човек да не знае къде се намира. В емоционално отношение, това изгубване е за потърпевшия истинска трагедия, а околните дори не я забелязват. За да се "намери", изгубеният в "непознатото" задава, на който мине край него, въпроси, но как да ти отг ...
Случва се, понякога, човек да не знае къде се намира. В емоционално отношение, това изгубване е за потърпевшия истинска трагедия, а околните дори не я забелязват. За да се "намери", изгубеният в "непознатото" задава, на който мине край него, въпроси, но как да ти отг ...
1195
2
9
Вместо коментар
в контрастите на жизнения път
в идеите които ни привличат
в копнежите на живата ни плът
историите ни съдбата си обичат ...
в контрастите на жизнения път
в идеите които ни привличат
в копнежите на живата ни плът
историите ни съдбата си обичат ...
612
20
Все още
Неделята си спомня вместо мен
какво е някой край кафето ми да тича;
да дърпа и скъсява утрото на моя ден,
опитвайки се да покаже колко много ме обича. ...
Неделята си спомня вместо мен
какво е някой край кафето ми да тича;
да дърпа и скъсява утрото на моя ден,
опитвайки се да покаже колко много ме обича. ...
489
8
Игра
правя ти място
да седнеш отсреща
и се взирам в играта
която с тебе играем ...
правя ти място
да седнеш отсреща
и се взирам в играта
която с тебе играем ...
501
5
Не ревнувай
влюбчивия палав хлапак
който още се учи как и кого да обича.
Той не знае защо го наричаш глупак
щом отнякъде гузен виновно дотича. ...
влюбчивия палав хлапак
който още се учи как и кого да обича.
Той не знае защо го наричаш глупак
щом отнякъде гузен виновно дотича. ...
519
6
Силуети
подвластни на усещането за съдба
разделяха на вкусни хапчици мига
преглъщаха с усмивка своите желания
изтръгваха живота на свободната им воля ...
подвластни на усещането за съдба
разделяха на вкусни хапчици мига
преглъщаха с усмивка своите желания
изтръгваха живота на свободната им воля ...
492
7
надявам се да ми разкажеш някой ден
(не бързай помълчи си колкото е нужно)
какво за себе си намери и изгуби в мен
(доверията си не ги отглеждахме задружно)
там някъде зазидани зад тишина и страх ...
(не бързай помълчи си колкото е нужно)
какво за себе си намери и изгуби в мен
(доверията си не ги отглеждахме задружно)
там някъде зазидани зад тишина и страх ...
567
11
очаквам те
да прелетиш край моя кръгозор
какво очакване
направо си е неизбежно
сънливият баир събужда се със зор ...
да прелетиш край моя кръгозор
какво очакване
направо си е неизбежно
сънливият баир събужда се със зор ...
495
7
Признание
формата на сърцето ми
е чисто човешка
ако я вземеш в ръце
ще видиш колко е тежка ...
формата на сърцето ми
е чисто човешка
ако я вземеш в ръце
ще видиш колко е тежка ...
455
5
Репортаж
Глупостта си изцапа ръцете
до ушите с мастило
и щастлива ги вдигна високо и двете
сякаш размахва пред всички кандило ...
Глупостта си изцапа ръцете
до ушите с мастило
и щастлива ги вдигна високо и двете
сякаш размахва пред всички кандило ...
443
7
Монолог на "Наблюдателя"
> По всичко личи, че онова,
>
> което си е проличало досега
> ...
> По всичко личи, че онова,
>
> което си е проличало досега
> ...
664
10
Вместо молитва
не бива да се вкореняваш в тази плът
не се живее с нея никак лесно
щом мерне хоризонт тя хваща своя път
от гривата на страстна нощ ...
не бива да се вкореняваш в тази плът
не се живее с нея никак лесно
щом мерне хоризонт тя хваща своя път
от гривата на страстна нощ ...
781
15
Въздишка
носталгия по вените тече
в очите гледам остаряващото време
а то самото бръчици плете
дано си хване онова което ...
носталгия по вените тече
в очите гледам остаряващото време
а то самото бръчици плете
дано си хване онова което ...
663
13
> "Когато всичко отива на кино,
>
> това е сигурен знак,
>
> че трябва да излезеш от филма..." ...
>
> това е сигурен знак,
>
> че трябва да излезеш от филма..." ...
698
12
Приказка без край
по идея на Росен Балабанов
Цветето на живота
Цветето на живота се готвеше да увехне преди да е създало следващото си семе. Приемаше съдбата си защото разбираше, че винаги се намира сърце, което да пожелае да се докосне до вълшебството на кръговрата, на онзи кръговрат, който може да ...
по идея на Росен Балабанов
Цветето на живота
Цветето на живота се готвеше да увехне преди да е създало следващото си семе. Приемаше съдбата си защото разбираше, че винаги се намира сърце, което да пожелае да се докосне до вълшебството на кръговрата, на онзи кръговрат, който може да ...
770
9
Приказка без край
по идея на Росен Балабанов
Горската вещицата
Някога, толкова отдавна че вече не си спомням точно кога, хората живееха на големи групи и за да оцелеят през дългите студени нощи се притискаха един в друг. Докато усещаха близостта си и с телата си се топлеха, сънуваха всеки своите сън ...
по идея на Росен Балабанов
Горската вещицата
Някога, толкова отдавна че вече не си спомням точно кога, хората живееха на големи групи и за да оцелеят през дългите студени нощи се притискаха един в друг. Докато усещаха близостта си и с телата си се топлеха, сънуваха всеки своите сън ...
857
9
Приказка без край
по идея на Росен Балабанов
Трябва
посветено на кокошчицата, която остана у дома
онези думи ...
по идея на Росен Балабанов
Трябва
посветено на кокошчицата, която остана у дома
онези думи ...
767
7
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
