линасветлана
837 results
Условия, с железни правила
размахват пръст, градят решетка.
Безценната ми свобода
живее, като птица, в клетка.
Изхранва се, предимно със зърна, ...
  696 
Беля съм
и съм била трън,
и камъче в обувката,
и запетая,
случайно срещната навън, ...
  458 
Все тая да е! В тези:
желаем здраве, благоденствие, живот
пред чаша, от която да отпие
умората
преди да се сбогува с този епизод… ...
  382 
намирам се където съм
в потока на живота
и плувам в своя свят-
листо изгубващо
усещането за посока ...
  351 
научени да мерим славата на пътя
със собствената мярка на ръста
изгубваме усещането за посока
и тихичко потъваме в пръста
да там е тъмно топло и уютно ...
  372 
тъгува ми се
ала само с теб
в онази странна светлина
от неугасващи в очите ни усмивки
тогава знам че всичко е наред ...
  401 
в изживените бури
в преживяната страст
който много говори
да мълчи го е страх
и не виждат душите ...
  671  13 
седем капчици сол
седем сладки сълзи
половинка живот
четвъртинка мечти
от това е омесен ...
  731  17 
Любовта ми говори.
Любовта ми мълчи.
Тя държи ми ръката
аз я милвам с очи.
И ме сгушва да чуя ...
  426  14 
Предвидимият хаос очаква
своя миг на покой.
Виж, и той като нас се надява
да векува, но с кой?
Аз съм твърде разумна- ...
  357 
Не черпи
с твоята мъка моите дяволи!
Вече са сити.
Уважавам отминалите любови,
но не пилея по тях ...
  541  11 
преди да се превърне в ден
нощта в прозореца се спря
огледа пламналото си лице
намръщи се на дългата коса
надникна в сянката на сън ...
  538 
Позволи ми
да заровя спомен
в почвата на близостта
твърде малък
много скромен ...
  319 
Сам
в онзи път
като път
срещам сплотявам разделям
времето в своята плът ...
  369 
Не, не ми се прибира отново
в самотата на твоите думи.
Остави ме с орлите да скитам,
в непознати небета и бури,
за да свия гнездо на открито. ...
  458 
Нагарчат дните. Устните пропукват.
Изпръхва влагата. Търкулва се мигът.
Преди да се отрони трябва да се върнеш.
Назад, назад, тъй както умолява песента.
Но ти не си Калина и не си мома, уви. ...
  374 
* на Ивет
този белег отдавна го носиш
твърде много на стигма прилича
беше време разделно за двама
време стъпкало всяко обичам ...
  395 
Компромисът
се измори
две дини под една и съща
мишница да носи.
Замисли се и се реши ...
  328 
Да, внезапно му поникна корен:
взе че влюби се във нечие небе.
По презумпция остава си свободен,
но свободен ли е всъщност или не.
Мислите го пращат право в ада. ...
  398 
разбирам
колко малко ме разбираш
кое те кара
да се взираш в мен
навярно ти се виждам ...
  366 
Избегнала
взаимното начало
като слепец претърсващ пътя
с дарените от свише сетива
Тя ...
  431 
Какво и колко струва на човек
куражът да си премълчава?
За себе си говори този век
и нещо свое ден след ден създава.
Картината- изпълнена със зов. ...
  308 
Пътувам с теб. От тук до там
и на обратно. Животът ни-волан,
извърта пътищата многократно.
Посрещат ни. Изпращат ни. Очакват.
Вали. Препича. Пак вали, и все е някак ...
  431 
Не е било…
Онова, което те разплаква
като мъничко дете.
Виж, часовникът
как в такт отмерва ...
  487 
Време разделно: лице срещу маска,
а пиесата… чака. Копнее нечия ласка.
Стичат се струйките грим. Ролите плачат.
Публиката подсмърча. Знае кой е палача.
Съди. Строго. На смърт. За назидание. ...
  426 
Знам защо се сипе пролетния дъжд.
Плачещият облак срещам не веднъж.
Той прикрива с длани моето лице
сякаш за да брани радостта с ръце.
В шепите му хлипа крехка синева. ...
  470  15 
Гърбави.
Стръмни.
Скат върху скат.
Улици. Улички.
Свързват. Делят. ...
  571  14 
Все нагоре
... аз те тебе чекам мори
дома да си дойдеш...
народна песен
Песента се върти из простора, ...
  610  15 
в тишината блести като зеница
светлината на нежна милувка
синевата изтри всяка граница
няма вече лъжа и преструвка
върху белия лист на всемира ...
  549 
безкрайно Те(б) Обичам
и вдишвам близостта ти
и сдържам дълго дъх
за да се гмурна и доплувам
в тишината на словата ...
  536 
прегърбени
въпросите забиват нос
в земята под нозете си
и се започва
потребното разделяне на две и две ...
  405 
черешката на тортата
се приземи върху върха на бора
фатална грешка
плод на нечия техническа умора
събра за да извади навика от коловоза ...
  496 
рингът е празен турнирът приключи
знае какво предстои и когато се случи
тук ще е сцена- щедро ще дава и взема
в битката всекиму тази житейска арена
наболяват ме дланите коленете сърцето ...
  356 
с тишината сме стари приятелки
запознахме се с нея внезапно
падна гръм и прогони
светлината от късното лято
много скоро и двете разбрахме ...
  557 
Докато плача и се смея,
от щастие за щастие,
над чашата си със живот,
преди да я изпия
или изтърва и счупя, ...
  326 
Докато този свят се мръщи
на младата си пролет,
прибралият се,
за мъничко в къщи,
отново готви се за полет. ...
  301 
Минорът се надвеси над мига
над капчиците сън в очите му
едно прошепна друго премълча
кой знае где са му сега следите
преплува сам реката на дълга ...
  656 
тъкмо вържа две и две
там до двете прежно озаптени
ме налазват още сто и две
хилнати и нагласени
всяка вика “мен хвани ...
  424 
с Теб не седнахме да броим
колко пътища извървяхме
просто тръгвахме като дим
все нагоре и все се бояхме
да опитаме както живее дъжда ...
  522 
висината се взира в прозореца
на затворен в завесите свят
и по сенките търси у хората
силуета на свой стар познат
тя не знае дали ще намери ...
  601  13 
Random works
: ??:??