M1234567891
437 results
Полунощ зад хоризонта се сви
и все по ярко трептят звездите,
в лъчи засияла, сърп магнетичен,
възторжено луната изви.
Красота и любов, тя лее навред ...
  1213  13 
Пред прозореца ми клонче оголяло,
почерняло, от нестихващия сняг,
но отмине ли зимния сезон и отново
пъпчици ще се явят, ще разцъфнат,
в зелено, като море, заляло сухия бряг. ...
  1250  12 
Тази сутрин слънцето късно се събуди и упорито търкаше клепачи, за да пропусне през миглите си денят. Птиците вече бяха напуснали гнездата си и накацали по дърветата, се търсеха, като припяваха чудни песни, от които и на нас със съпругът ми, ни ставаше хубаво под завивките. По това време на годината ...
  1251  14 
Понякога си мисля, дали, ако бях завършила медицина, както мечтаех от малка, животът ми щеше, да се развие по друг начин или щеше, да бъде, същия. Още от малка, си играехме с моите приятелки на лекари, медицински сестри, полагахме особени грижи, са децата(в случая малки шишенца) измервахме температу ...
  1715  11  42 
За миналото няма да плача,
не искам дори да скърбя,
в ново утро пак да прекрача
и надежда в ръце да държа.
Простора обичан поглеждам, ...
  542  11 
Изтупа небето своето ложе,
с пухкав сняг засипа света
и стъпките на двора даже,
беляза със студена красота.
Лавини пропукват в тишината ...
  1227  29 
Синьо небе, слънце и сняг,
голи дървета, потънали в сън,
скрил се е вятърът, стар веселяк,
в преспите, там, до стария пън.
Няма пътеки, няма ни път, ...
  1888  26 
В средата на лятото сме, много от нас бяха в отпуск и един ден, решихме, да се разнообразим, като заминем някъде извън града и да си направим хубав пикник. Покрай града ни, има такива прекрасни местенца, където човек може, да се почувства, като, в рая, със шума на бистрата река и песента на птиците, ...
  1128  15 
Потрепва росата в тихата утрин,
от повея на вятъра докосната,
облечена в сиво е златната есен,
полегнала на зимата в ниското.
Пропукват заскрежени дърветата, ...
  1067  12 
Ако няма кого да прегръщам,
защо ми са вече ръцете,
ако няма кого да целувам,
за какво са ми вече устните,
ако няма кого да обичам, ...
  1414  28 
Свечерява се. Мека, къдрава
тъмнина, се свлече по огнените
нишки на звездите и угаси
светлините на залеза, а здрачът
потопи далечината в пустота. ...
  1220  17 
Сякаш ме пърли леден среднощен
вятър, издъхва старото шосе на
деня, изядено от магистралата
на чувствата ми, ровейки дълбоко
в собствения си живот. ...
  1260 
Виждам пак този черен облак,
над мене премина, като лешояд,
смачка самочувствието ми, сякаш
мелачка, надроби го и го натъпка,
в ненаситната паст на съдбата. ...
  1434  18 
Една нелепа случайност ме накара, да премисля целият си живот, да изкатеря отново върховете, където блестеше слънцето, да сляза в дълбокото и да пия от извора на началото. Пътувах във влака, сама в купето и тъкмо се радвах на спокойствието и на красотата, която съзерцаваха очите ми, на отсрещната се ...
  1370  25 
Когато ме завладява дълбока тъга,
викам спомените, да ми помогнат,
те ме обгръщат гальовно с ръка,
самотата си, с лекота да надмогна.
Но понякога упойката не хваща, ...
  1543  27 
Есента напираше, необуздана, нито от студения вятър, нито от гълчавата на безброй играещи деца в парка. Те единствени, не се интересуваха, от бързо падащите листа, които засипваха земята. Бяха толкова весели и игриви, че не ми обръщаха никакво внимание, а аз загледана в грейналите им, от щастие, лиц ...
  1814  52 
Пак събрахме се на двора,
дузина палави хлапета,
зайчетата малки бели,
хрупат морковчета цели.
Баба каза с весел глас; ...
  1684  22 
С крачка бавна и превзета
се разхожда есента,
със корона многоцветна
от изсъхнали листа.
И по влажните павета, ...
  1230  24 
Нощта беше росна, фантастична,
цареше необичайно сива тишина,
тънкостеблата борова горичка,
шумеше, омагьосана от любовта.
Небето тъжно, спомен отронен, ...
  1256  20 
Приготвях някакъв обяд и ми се наложи да взема от хладилника няколко яйца и в този момент, сякаш светкавица разцепи съзнанието ми и изплува с бързината на светлината , спомен, свързан с едно яйце.
Бях на около 4 или 5 годинки, възраст от, която имам още спомени, бистри и прекрасни. Помня онези време ...
  1513  25 
Пианото мълчи, не отронва звук,
мехурчета набъбват по клавишите,
отразява луната небесния си лик,
в потайната утроба на огнището.
Вадички дъждовни по стъклата, ...
  437  16 
По ледената сълза на зимата
невъзмутим се спусна вятърът,
от огнището грабна огнивото
до гърдите притисна го хищно.
Огъна атлетичното си тяло, ...
  1113  12 
Родиш се, за да отгледаш мечти,
и препускаш стремглаво към тях,
а животът, стръвно куче, почти,
нахвърля се към тебе, без страх.
Бориш се с него, по пътя вървиш, ...
  781 
Небето сякаш – разорана земя,
е слязло ниско, потайно мълчи,
внезапно появилата се мъгла,
тъжния зимен пейзаж заличи!
Постоях в компанията на мрака, ...
  285 
Когато се изгубиш сред хиляди листа,
понесли към земята спомен за живота,
с въздишката си, отприщена, душата
в улея небесен трепетно ще проехти
и щом се съживят отново сетивата, ...
  1092  13 
Облачно е. Вали и е студено,
пред очите ми чезне сивота,
в капките дъждовни, уморени,
се стича космическата суета.
Въртят се мислите, комети, ...
  1218  29 
Самотата, по брега, като вълнá
със спомените в пясъка рисува,
в ръката ми, паднала звезда,
със сърцето поиска да пирува.
А то се свива на топка в гръдта ...
  1160  30 
Защо изплува споменът забравен
за тая някогашна дивна нощ,
над нас звездите в рой безкраен
създават вселенския разкош.
До теб полегнала съм кротко ...
  737  13 
Есен е, гората е черна и гола,
забравен дом с отворени врати,
едно гнездо, като самотен гълъб
през облаците срещу мен лети.
Няма край, ни пристан синевата, ...
  1089  21 
И тази нощ не мога да заспя,
нереална и дълбока е тишината,
по улея самотен, като дъжда,
попиват спомените в тъмнината.
Обхванали са, като огън кръвта ...
  904  24 
Опитвах се да заспя, но напразно. Луната се беше изцъклила над баира и осветяваше тавана, като с прожектор. А щурците се надпреварваха, кое по-хубава песен да подхване, та да ни държи будни през нощта. И се отказах от тази мъчителна борба за сън.
Съпругът ми пушеше на терасата цигара и загледан в но ...
  1140  21 
Защитната прегръдка на дола,
приютила бе лъвица с малко,
напрегнатата нощ до сутринта,
остави майката самотна, жалко!
Беше се прокраднала хиена, ...
  272 
Небето притиска морно тяло
в луната, от страст наедряла.
Оглупяла, въздиша нощта,
измамата му не осъзнала.
Флирт се усеща в безкрая, ...
  1383 
Когато го донесе синът ни у дома, беше на 30 дни. Току що проглеждаше с малките си очички. В къщи винаги сме гледали кучета, но Джоко, такова име му дадохме, се превърна в любимеца сред още четири които отглеждахме, само че в кучкарник.
Джоко имаше толкова подкупващ поглед, че не можехме нищо да му ...
  1255  24 
Нощта изпъна сънно тяло
като девственица бяла,
свита в мекото одеяло
все още не съм заспала.
В прозореца - самота, ...
  867  11 
Крачка по крачка, година след година
животът приближава своя край,
но душата мъдра спомени скрила,
настанила ги мило, като във рай!
На всеки е дала име на цвете ...
  1076 
Някакъв ромон чувам в съня
от недрата душевни извира,
бълбука край моя стара мечта
пред сърцето ти, да позирам.
Нощта ме целува със страст ...
  925  27 
Наливам ти горчиво кафе,
но чашата пълна остана,
самотата наднича, смее се
сутринта, още от рано.
Мъглата, покрива света, ...
  591  16 
Току що си бях помислила,
че вече всичко е наред
и хлопна капана на изненадата,
съсипа всичките ми планове.
Мислите ми станаха объркани, ...
  1154  11 
Какво се случва вече с нас,
уроците от миналото чезнат,
нищо човешко няма власт,
а цветните ни мисли вехнат.
Доволен от нас е Луцифер, ...
  1234  15 
Random works
: ??:??