Ranrozar
629 results
на поета Тенко Тенев
И все си мисля,че ние с тебе
живеем, за да се намерим
под тракийско светло поднебие
и да опазим общото доверие. ...
  107 
Загубих.Себе си погубих.
Сега съм тъжен.И сам.
Някаква езическа лудост
руши мечтания ми храм!
Къде е чувството за вяра ...
  155 
Отново е пролет,отново цъфти!
Забързани в полет живеят мечти.
И дишаме леко,дочуваме смях.
Старите пътеки,забравили сняг,
отново възлизат по зеления скат... ...
  250  10 
И кокошките вече не са щастливи!
Нито пък агнетата на заколение!
По телевизиите дават цените игриви.
Старци жаждат Великденско намаление...
Всеки ден е подарък от Бога за всеки: ...
  245  11 
Оглеждат, хитруват,купуват продават
несметните цветове на дъгата.
Монетен звън небето удря
и блясъкът ги заслепява.
Единствен Бог мълчи от болка ...
  605 
(Почти по Стивън Кинг)
И си направиха демокрация,
Господи,
по свой образ и подобие...
Изхвърлиха си идолите ...
  744  11 
Варшава днес танцува полонеза.
Носталгични звуци и любов
раздавам
от душа на моята Родина.
Тичат кадифени мисли ...
  153 
на Виолета Димитрова
Малки поточета,
буйни реки,
небето обточват
с многоцветни дъги. ...
  202  17 
Буден е.
Но сън сънува.
Той е Буда.
Той вижда.
Но не трепва. ...
  740 
За сбогом сенките танцуват със залеза в нощното небе.
Денят изтлява:несбогуван с това което бе, или не бе.
И как да седна и да пиша за случилото се между нас?
Защо луната все въздиша, а земята тръпне в този час?
И ако стене тази тиха болка,която носи моята душа: ...
  141  13 
Група : ОТНОВО
Песен : Титаник
Текст : Стойчо Станев
Композитор : Павел Станев
Аранжимент : Група " ОТНОВО " ...
  751  26 
Някой някъде днес
изтри от паметта ми
образа на врага.
Ами сега?
Някой ограби страха ми ...
  174  10 
То страни от празни думи
и в мислите му дишат чувства.
Далеч от тържища шумни,
то търси пътека към изкуството.
Или пък мълчи от изнемога ...
  132 
Приеми ме като залък.
Една съдба оцеляла в годините.
Приеми ме като вино,
отпито на Тракия в градините.
Приеми ме с носталгия, ...
  160 
Силата на словото е тайнство.
То възкресява или убива.
Над нас са звездните пространства.
Под нас земята не заспива.
В нея греят светли чувства. ...
  152 
Етносите в една империя с годините толкова сближават традиции и обичаи, че един турски годеж или сватба, както и тези на българите от Горна Тракия са обединени от общата радост и надежда за продължаване на рода, за взаимопомощ и не без мисли за икономически и властови интереси.
Да се женят имотни с ...
  274  10 
Северната светлина!
Тя иде, за да нарисува
цветовете на деня...
Но понякога тъгува.
Наслагва чувствен колорит ...
  173 
От риданията на небето
безброй сълзи към тебе падат.
И само някакви поети
в словата неразбрани страдат.
А ти ни даваш всичко свое: ...
  155 
в памет на Атанас Далчев
Не искам да словославя под скръбни знамена.
Завещаното остава в паметните времена.
Ще ни следват безоки войниците на Цар Самуил...
Показната жестокост е стар ромейски стил. ...
  223 
Нищо ново.Все още треви и дървета
поздравяват вятъра и с плодовете си
пазят живи спомени за нас,хората...
Нищо ново--буря завихря скандална
любов в душите.Небето е огледално ...
  377 
"Няма безплатен обяд!"
Това от древността битува.
Родени голи в този свят:
със слънце и звезди пътуваме.
"Няма безплатен обяд!" ...
  325  15 
в памет на Таньо Клисуров
Сетните остатъци на залеза
потъват неусетно в хоризонта.
Душата ти, възвисена и опалена,
лети със крилете на спомена...
  153 
След като намерих Джони,
тъй наречения Уокър скоч,
през антракта взех и тоник
с джин. Ех, че е лунна нощ!
Джени, защо ли ме опиваш ...
  167 
Денят събира слънчева оскъдност.
Паркът още помни птичи гласове.
И на хората – така ни беше отсъдено,
спомени да носим, бъдност да зовем.
Все посрещаме-изпращаме любови. ...
  189 
И пак посрещам сам нощта.
Тя ми е любимата в безсъние.
Истината не искам да спестя
за утрешния ден от разстояние.
Нима това е проекция с мечти: ...
  252 
на Ивайло Петров-дърворезбар
Ти попадал ли си тайно в безизходица от срам?
Значи, тръгваш случайно,не където трябва,сам.
И потъваш в обкръжение на изкусителни жени!
Мъжкото ти задължение не иска да се промени. ...
  177  10 
Щастлив бил Хасан бей.
Воювал в Кримската война. Останал жив. Млад бил в тази война.Воювал смело като билюкбашия*.Войната свършила благоприятно за турския Падишах*. Хасан бей бил възнаграден от Негово Величество с поземлено владение в Горна Тракия.
Животът бил пред него!
Българската рая в имота му б ...
  326  17 
***
Небето изведнъж горчиво заплака...
И хората потърсиха топла сушина.
Надвесени са облаците над Тракия.
Нима утеха живее в стъжена душа?
И аз приемам всеобщата ни участ, ...
  223  10 
Нощта ще ни закриля със звезден балдахин:
в тази нова пролет под него с теб ще бдим...
Ти ще си далече.Пък аз без тебе ще съм сам
под небето вечно,в разкоша на лунния храм!
За тебе ще се моля,за твоята жадувана любов, ...
  187  11 
Група : ОТНОВО
Песен : Покана
Текст : Стойчо Станев
Музика : Павел Станев
Аранжимент : Група ОТНОВО ...
  1266  16  48 
От мисълта за свобода
до чувството,че те обичам;
от радостта да полетя
и запея песен птича:
днес пространствата менят ...
  261  14 
в памет на Яворов
Вятър вейне--
звън разлее
над земята глас.
Гръм удари-- ...
  472  14 
Ида си, мамо, сутринта, май рано...
Слънце ме срещна, мило засмяно.
Гимнастика правя на меко възглаве
с мисъл за либе: какво ли прави?
Както мечтая, тъй и заспивам, ...
  500  16 
Идват нови времена.
(А старите,какво ще правят?)
Руши се старата стена
на понятия за гранични държави.
От наследената ни чест ...
  214  11 
Загубил чувството за светлина,
живея с надеждата за среща,
с която мрака да сменя
и преброя стъпките си грешни.
Колко пъти в дните си греших? ...
  335  16 
Нима мигове--заблуди
будят часове различни?
Този цикъл пълнолунен
шепне с устни на обречен.
Току облаци се юрнат! ...
  489  14 
в памет на д.ф.н.Стефан Чирпанлиев
Дали прехласнат ослепях
или се смениха цветовете?
Забравили за земния си грях
небесата ароматно светят. ...
  430 
на Павел
По петолинията на живота
за тебе песента звучи.
И капят музикални строфи
за посветените души. ...
  422 
Спиралата на дните криволичи
към това което сме обичали;
остава в паметта ни млада,
като нежна рана без пощада.
Все още слънцето душата топли. ...
  199 
Колко много белота в цветовете излинели!
От пожари есента стихна в мислите ми бели.
Чувствата ми изтерза! Изтерзаното е милост.
Нали бялата бреза в самотата търси сила?
Чуй как в нейната душа сънно стенат трели! ...
  269  14 
Random works
: ??:??