ZAGORA
411 results
Ако през точица се шмугна във пространството
ще те открия в някой бъдещ ден,
ще те разголя с казващи очи.
А ти от любовта ми осветен
ще блеснеш като кълбовидна мълния ...
  615 
На гости съм у леля Мита. Тя е гостоприемна и обича да възкресява древни рецепти от кулинарията. Поднася ми с кафето бяло сладко под вода, по рецепта на баба й-русчуклийска гранд дама, пияни праскови и десерт „Агнес” по рецепти от майка й - видна общественичка,постоянен член на родителски комитети и ...
  1256 
Денят е заек дремещ в храсталаците,
настръхнал,сив и непривичен,
а аз съм вкопчена във гъстата му козина.
Проблясват фарове като зеници.
Над мене е планетата на птиците, ...
  485 
Дъжд,дъжд,дъжд
Капчица от кръговрата
във душата...
Дъжд,дъжд,дъжд...
Превземащ кораба ...
  388 
Аз съм фосил на вечността,
находката безимена за сетивата ти
и нека да се впиша във ума,
да се вменя сред клетките под кожата,
да скоча в ириса на твоите очи ...
  421 
Голяма болка е да осъзная,
че съм на долното стъпало.
Преселено от слепи
без капчица представа,
че са в основа на безкрайна стълба. ...
  394 
Цялата Вселена е играчка
в ръцете на гигантско бебе.
Раздрусва я като дрънкалка,
удря я немилостиво,
в несигурните си ръце я мачка, ...
  414 
Вече два часа клечим като квачки у полог с моята ексцентрична приятелка - леля Мита.Чакаме смирено реда си , за да предадем чувалчето с бюлетините.Предвидливата леля Мита носи две сгъваеми столчета, върху които сме наместили меките си задни части и смъркаме от пластмасови чашки топла водица боядисан ...
  764 
Не си от знатните ми гости!”-каза съдбата
и ми поднесе в елегантна щастиелера
нищожно щастие, увито в проста книжка.
Бяха празни гнездата на щастията шоколадени.
Очите ми просмукващи подводна сол от кладенци ...
  436 
Моят ангел е дързък и прям.
Той е рицарят, мачото, пича...
Във света на никой не ще го дам!
Ако го видите, на ангел не прилича,
но ме обича, ах, как ме обича! ...
  549 
Прибираме се с леля Мита от репетиция.Отскоро тя е режисьор,а аз съм помощник-режисьор на театрална банда от пенсионери в кварталния им клуб.Подготвяме комедията „Ромео и Жулиета над седемдесет” създадена талантливо от местен автор.Тя е негов дебют в сатиричния жанр и това от километри си личи.Артис ...
  813 
-Аз съм Петьо.Не се бой.Кака ти Мария съм.Подай ми ръка,братче и да вървим.
Беше безплътна сянка.Моята кака, моята какичка...Тя ми беше повече майка,отколкото сестра. Мама била на 45 години когато ме родила. Чувствувала се психически нестабилна и много малко се грижела за децата си.Како,ти си с 15го ...
  533 
Черен пипер от мелничка е самотата.
Вдишвам я с гръмки кихавици и наслада.
Тя е в началото, края, средата,
докато някой ме чака задочно,
а аз в светлината съм сянката падаща. ...
  377 
Огромна есенна луна и тишина.
Енигми във обятията на септември.
Стаена сред тъмата е душата ми,
изтръпнала от меланхолия.
Несъвместимо съм обвита от нега, ...
  431 
След изричането на тия думи някаква сила разтърсила телата им и изведнъж видели, че са ги напуснали и се реят над тях. После силата ги завъртяла в кръг и се озовала в енергийна плътна клетка, която ги понесла стремително нагоре. Чувствували се добре. Били изненадани, но спокойни. Когато въздушната к ...
  708 
Старият замък,намиращ се във вътрешността на страната,бил най-подходящото място за това. Природата наоколо била прекрасна. От двете страни на замъка се простирали гъсти вековни гори върху високи хълмове. В подножието им растяли дъб, бук, клен, бреза, трепетлика. А по-нагоре се извисявали бор, смърч, ...
  917 
Било е в много древни времена когато е имало други небеса и друга земя.В едно далечно царство, там някъде накрая на света, векувала безкрайна и гъста гора.Толкова високи били в нея дърветата, че върховете им не се виждали. Дванадесет човека едновременно не можели да обхванат дебелите им стволове с р ...
  628 
С буца сол от сълзи изпарени
и с душа във плащеница от тъга,
дните неспасяемо ранени,
ме завъртат центробежно във кръга.
Не опознах ни себе си,нито света, ...
  408 
Аз съм октомври сгушен във септември,
Житейска есен с календарна вплетени.
Летят във мен като езически кентаври
розетки нежност в дните ми, наречени.
Орисани слънца смирено капят, ...
  336 
Утро е.Пролетно,засмяно и предразполагащо.Само че аз съм начумерена и вкисната. В пет часа и половина се прибра най-после и дъщеря ми. Казва,че била на дискотека.Стичаше се от щастие като разтопен шоколад, а сега спи блажено в стаята си.Тя спи, а аз съм се превърнала на запусната селска мера- магаре ...
  993 
Сто пъти да умирам и възкръсвам
бих оспорвала отново смисъла,
дори да знам,че спорът ми е „кауза пердута”.
Защото Силата е слабост,
а Величието- високомерие ...
  335 
Днес пием кафе със леля Мита в кварталното кафене „Оцетника”,защото тя черпи по случай увеличението на пенсията си с цели шест лева и 18 стотинки. Леля Мита е един истински Марк Цицерон в рокля, светещ ярко върху кварталния небосвод. Няма по-велик обитател на баналните ни сиви панелки от нея. И ако ...
  820 
Нека захвърлим всички вехти дрехи на представите -
въртящ се кръг от клетки във света.
Пред кривогледи огледала, в безумни зали,
танцува бременната от представи суета.
Първосигнално мислещи човеци, ...
  409 
Тая сутрин се надигнах от леглото в тъмни зори.Събудих сина си тихо и грабнах такъмите и раниците приготвени от вчера.Измъкнахме се леко на пръсти от дома и се отправихме към колата.Там ме очакваше леля Мита.Тя беше облечена с три четвърти панталони, моряшка фланелка и шапка-идиотка на главата. В ръ ...
  987 
Имам си гости, Сигурно сте чували приказката ”Какво съм ти направил, братко, че ми идваш на гости?!” И аз се питам, какво лошо видя от мене третата ми братовчедка Плумка, мъжът й Груди, дъщеря й и двамата й внука от село „Съдийска дупка”, че съвкупно ми налетяха като мухи на мед и вече две седмици м ...
  828 
На тънка струя изтича пътят.
Песъчинка по песъчинка,
нишка по нишка...
Неравността определя силата.
Преживявам събития, ...
  403 
Позитивна значи да съм безропотно говедо,
на черното да казвам бяло
доверие да давам всекиму на кредит
със ум като стъкло, църцорещ вяло.
Да съм овца остригана до кожа, ...
  373 
Една забравена любов почука по сърцето ми.
-Не те очаквах ,но отвори и влез!
Пустее още старото ти място.
Не ща да знам причината ,
която те накара да се върнеш. ...
  531 
Моля те,разреши ми да те обичам!
Не ме отричай ,защото съм тук и ме има.
Нека погаля въздуха около тебе!
Бъди ми лято в обречена зима.
Бъди пролука,процеп към светлината, ...
  534 
Духът ми е щастлив.Умът е тъжен.
В единствен миг-разнопосочен трепет.
Тоя контраст е нетърпим,но важен,
звукът ечащ в житейския тромпет.
Той е причината родила всяко следствие ...
  390 
Преди много, много години ,в далечни времена когато на Земята вярвали в много Богове, в едно малко царство живеели двама братя-овчари.Те се родили в китно планинско село. Баща им и той бил овчар. Построил на края на селото висока триката къща, че да има място в нея за всички. Братята се казвали Крун ...
  1220 
Габи е вече на пет години.Тя е като чайниче пълно с кипяща вода-шумно, весело и игриво. Има очета- два зрели лешника и косица с цвят на мед. Изпод дългия й бретон шават две тънки веждички като месечинки. Но най-красивото нещо у Габи е усмивката и двете й трапчинки на бузките. Тя почти никога не слиз ...
  699 
Съзнание наше най-после изгрей!
С изкоренени тръни, драки
и шубраци от изродени мисли,
през векове пълзящи като плесен
от хифите на прабългари и траки. ...
  398 
Сипах зоб в торбата на деня си
и полетях от други дни издрана.
Метеоритни белези да вкаменя,
в съюз със себе си да бъда алемана.
А всички атоми и клетки да цъфтят ...
  349 
Една частица от любов,
това съм аз - любов човешка.
Тайфуна вихрещ се в мусонни пари.
През пламъци, клокочеща и жежка
съм самородна буря от пожари. ...
  542 
По времето на кан и жрец Авитохол от рода Дуло, който се възцарил на престола в годината на змията – Дилом Твирем, се случила тая история. Той бил бащата на царете, основал Стара Велика България на север и на юг от Истрос и потомък на нимфата Ава - дъщеря на Хеброс. В престолния град, накрая му, жив ...
  706 
Това се случило тогава, когато дядото на дядото на моя дядо още бил без брада. Някъде на другия край на земята имало едно голямо и много богато царство. Управлявал го мъдър владетел с добро сърце. Всички поданици на тоя цар живеели щастливо, в мир и благополучие. Те обичали господаря си и всеки ден ...
  1355 
Преди на хиляда места по хиляда години имало на земята една необикновена страна, населена само с джуджета. Наричали я Джуджеландия. Животът в нея с нищо не се отличавал от живота в другите страни. Жителите й не били по-високи от метър, затова къщите и дърветата в тая страна също били много малки.Джу ...
  802 
Преди много, много години, повече отколкото са песъчинките по морския бряг, ако щете вярвайте, но човешките същества се раждали със сбръчкана кожа, с бели коси, със сълзящи, почти невиждащи очи, прегърбени и треперещи.Те изглеждали като сегашните стари хора, само че в по-умален вид, но колкото повеч ...
  716 
Чувствувам се призрачно размита
като пейзажите на Пол Сезан.
Една сълза търси Вселената
в колибите на африканското Хадзапи,
прескача праговете ...
  398 
Random works
: ??:??