ZAGORA
414 results
Хубаво е... Оркестър, музика.
Под светлините на кристалите
изящните покривки.
И котешките стъпки
по килимите. ...
  557 
Стоя на тая гара като
Бог пред Сътворение.
От писъка на свирки оглушала.
Посрещам и изпращам влакове
в ръждясалото умозрение. ...
  577 
Аз имам любовта на хората
и щедро съм я получавала.
Тя е вълшебно слънце,
огряващо
и вкус на медна пита ...
  479 
Най-силна си, Любов, когато ме болиш 33
със болка – глас камбанен,
и аз градя от рани мост,
за да лекувам... рани.
Кажи къде сгреших, Любов?! ...
  785  10 
Във задния двор на духа ми
едно дете усамотено си играеше.
То нещо си бърбореше
и върху пясъка със пръчица чертаеше.
“Ще бъда Бог за него” - казах си. ...
  483 
Зимен ден
Студ и лед. Храна за сетивата
под слънце анемично.
Замръзнала е светлината,
оцъклена и прозаична. ...
  360 
Имай милост, Любов, имай милост!
Толкова съм крехка пред Твоята сила.
Жадувам дa се разкрия,
но зова и Те гоня, и Те чакам, проклинайки,
коварен страх докато пия. ...
  653 
Разбрах, че щастието не си отива,
когато се научих да го виждам
дори във дрехата си сива,
дори във болката прииждаща.
Навсякъде, във всичко спотаено ...
  468 
Пролетта пак пристъпи - босонога и крехка,
розов пламък запали в короните на бадемите.
Топли дъждове долетяха да ù се радват,
затръбиха фанфарно любовни поеми...
Вън дечица търкалят смехове по асфалта, ...
  1391 
Пò майка
Посвещавам на мама Мария
с много обич
По-истинска майка от мама бе тя
и с нежност ефирна ...
  608 
Безценен дар е тоя миг.
Във него аз се раждах и умирах.
Дръвче садих и сбирах плодовете
и вдъхвах аромат на цвете.
Във тоя миг убивах и лекувах, ...
  526 
Отвяват ветровете лист след лист.
Oголена короната стърчи
на хоризонта тъжно и самотно.
Следят я хиляди очи невидимо
и видимо.Звучи дървото ...
  531 
Заключвам се да подредя дома си,
преситена от суета и празнословие.
Под клоунските панделки на думите
е фалшът на понятия и на представи,
създадени за да ни мамят. ...
  578 
Вървиме ти и аз в нощта -
незабравими и недокоснати като звезди.
Два трепета сред пулса на града,
преливащи от жизненост и сила.
Една вихрушка от любов извива ...
  595 
Пусни ме да пътувам във очите ти - Вселени,
да ме привличат там планетите от нежност.
Пред твоя дух да падна на колене,
а моя - да кръщавам със безбрежност.
Скали да бъдат твърдите ти устни, ...
  619 
Ти беше луд по мен.
Готов на всичко.
Бе сянката,
която се обричаше
да бъде двойника ...
  673  12 
Пусни ме да пътувам във очите ти - вселени,
да ме привличат там планетите от нежност.
Пред твоя дух да падна на колене,
а моят - да кръщавам със безбрежност.
Скали да бъдат твърдите ти устни, ...
  934 
Не зная майки как обичат дъщерите,
но зная, дъще, как обичам теб.
Със обич плодоносна като жито
и с необятност на безкрайна степ.
Погледна ли те - цяла те попивам, ...
  1541  12 
Съньо мой, съньо теменужен,
от Бога ми, съньо, изпратен,
в треви между ружите
спуснал чертога си златен.
Снощи ми, съньо, притвори ...
  1246 
Животът ми е люлка
в чужди клони
и имах своя мир дори
през октоподни залези,
прегърнали сърцето и ума ми, ...
  579 
Нека устата твоя преповтори историята на целувката.
Ръката ти е хладина на майско утро,
а любовта е топлината на диханието ти.
То спомен от въздишки е,
родени от сърце, събрало в себе си Вселени, ...
  576 
Какво от туй, че той е грозен,
щом някъде под грозотата
се крие прелестта, която
оттатък видимото виждам...
Той бе акцентът на живота, ...
  565 
Прахосница пилее злато по кленове и буки,
забулена от Тишина - кралицата на тишините.
В далечината гръб превиват чуки
и вият се огърлици-ята във висините.
По мен се стичат капчици тъга. ...
  487 
Изплъзва се животът
както над пропаст се изплъзват пръсти,
до болка впити в ръбовете на скала,
а всъщност вече тръпнещи и уморени,
и обречени... ...
  939  10 
Мислеше, че, като си тръгнеш,
ще бъдеш много смел и мъжествен.
Сега си стар и вече гъгнещ
баналности. Безличен, неизвестен...
О, не! Не ми се жалвай, моля те, ...
  780 
Господи, какъв ден пустинно-безличен,
няма кой да ми каже ”мразя те”,
няма кой да ми каже “обичам те”.
Монотонен и досаден като бръмчене на муха.
Иначе – какво?! Слънце грее, вятър полъхва, ...
  664 
Докато ти тарикатски ми смигаше,
аз под смръщени вежди те дебнeх...
В тая игра уморително древна,
уж все те гонех, а ти ме настигаше.
И ти се давах - до стон, до издишка, ...
  622 
Kогато пролетта с уханни устни
целуваше и къщи, и дървета,
еуфорично през нощта препускаща
и шарф развяваща по тротоари и павета,
една Любов влетя задъхано в хотелска стая ...
  549 
Във задния двор на духа ми
едно дете усамотено си играеше.
То нещо си бърбореше
и върху пясъка със пръчица чертаеше.
“Ще бъда Бог за него” - казах си. ...
  662 
Eдно парченце от сърцето ми е празно -
опитвах се да го запълня със какво ли не.
С прераждане на чувства незагаснали,
с изчезващ бряг и люлка на море.
Едно парченце от сърцето ми пустее, ...
  753 
Десет години в очакване на чудо. То не дойде.
Сред болката изгубена - в копнежа за дете.
И ден след ден умираше една надежда
в нелепостта на дългото премеждие.
На чуждите деца се радваше като на свои, ...
  541 
Ела до мен и ми подай ръка!
Да съм крушенеца, спасен от твоя бряг -
за мене сътворен, открит със мъка...
Изпуснат във искри и пара впряг
към ненаситния любовен пъкъл. ...
  804 
В градината с ухание на бели кринове
със пеперудени крила витаят спомени.
Изплували над хоризонта вечни джинове
в индиговия здрач на вечерта,
въртят се и танцуват, галопирайки ...
  583 
От тия, на които без остатък се раздадох,
дори прашинка не получих...
Не хлипай, дух у мен, не смей!
В сърце бездомно ти, тъга, не пей!
Макар че те със думи и дела ме газиха, ...
  583 
Откровенията на Наой, запечатани в непресъхващата Вселенска памет
“Светът е безкрайна сфера,чийто
център е навсякъде, а окръжността -
никъде”
Хермес ...
  1267 
В прозореца ми плаче кротко дъжд.
Пред листа бял говоря с тишината.
И колко странно - в мене изведнаж
потрепна струната позната...
Заслушах се в зовящия ù глас ...
  560 
Внезапно тоя дом превзе -
нечакана и нежелана,
а чуждите ти рамене
ще спят върху възглавницата мамина.
Не вярвам аз, че белокосата любов ...
  2308  12 
Когато ме притиснеш до гърдите си,
аз ставам цялата Вселена.
Ти вдишваш аромат на вечност
със неотразимост на звезди.
О, Боже мой, защо не си ми казал, ...
  700 
Гара е за нас тая Земя.
Откъде сме дошли - не зная.
Космически вятър ли ни довя,
или мистичен гений извая?
Прашинки залутани из вечността, ...
  430 
Вратата се открехна мълчаливо.
На прага, в нощницата окъсяла
момиченце пристъпи боязливо
като добрата фея бяла.
"Ще позволиш ли да остана, мамо, ...
  544 
Random works
: ??:??