АлисънРейн
184 el resultado
Приятна, хладна, августовска вечер.
Отпих жадно от студеното и потно кенче бира, по което се стече срамежлива капка (сякаш точно това кенче беше чакало точно мен), след което запалих също толкова чаканата цигара.
Лек ветрец закачливо разрошваше косите, игриво спуснати по раменете, напомнящ за най - ...
Отпих жадно от студеното и потно кенче бира, по което се стече срамежлива капка (сякаш точно това кенче беше чакало точно мен), след което запалих също толкова чаканата цигара.
Лек ветрец закачливо разрошваше косите, игриво спуснати по раменете, напомнящ за най - ...
485
2
1
"Ние сме просто удавници, оцелели на ръба на света. От обичане. (Дръж се за мен)"
Мъгливо, октомврийско утро, в което мъглата все още се стеле над града и мързеливо, подобно на котка, го прегръща.
Споменавайки "котка" отварям едното си око и гледам как котака, легнал между краката ми, спи съвсем нео ...
Мъгливо, октомврийско утро, в което мъглата все още се стеле над града и мързеливо, подобно на котка, го прегръща.
Споменавайки "котка" отварям едното си око и гледам как котака, легнал между краката ми, спи съвсем нео ...
702
1
Докато Януари неусетно се изнизваше между пръстите ми, Февруари стремглаво навлизаше в живота ми.
Чувства. Мисли. Безсънни нощи. Безброй кафета и цигара след цигара. Дъжд. Мъгла и меланхолия.
Ако имах възможност да върна времето назад и да променя един-единствен момент от живота си бих ли го направи ...
Чувства. Мисли. Безсънни нощи. Безброй кафета и цигара след цигара. Дъжд. Мъгла и меланхолия.
Ако имах възможност да върна времето назад и да променя един-единствен момент от живота си бих ли го направи ...
380
1
Първото слънчево за Януари утро.
Лъчите на слънцето се простираха докъдето ти видят очите. В безоблачното небе летяха птици, които създаваха усещането за Пролет (нищо, че до пролетта оставаше много време).
Дните се нижеха дълго, ужасно дълго, а нощите бяха безсънни.
Ако се науча да прощавам на други ...
Лъчите на слънцето се простираха докъдето ти видят очите. В безоблачното небе летяха птици, които създаваха усещането за Пролет (нищо, че до пролетта оставаше много време).
Дните се нижеха дълго, ужасно дълго, а нощите бяха безсънни.
Ако се науча да прощавам на други ...
393
1
"Нямаме пари, скъпа, но имаме дъжд" беше казал някой умен човек. Тези думи ме връхлетяха онази вечер докато стоях под дъжда и мислех за теб, за мен, за нас..
Просто стоях там, отправила очи към небето, оставяйки капките да отмият всичката горчилка, която се беше насъбрала в душата и сърцето ми.
"Стр ...
Просто стоях там, отправила очи към небето, оставяйки капките да отмият всичката горчилка, която се беше насъбрала в душата и сърцето ми.
"Стр ...
437
2
* Все още мразя болници, но пък жп гарите и автогарите ми станаха някак любими, може би, защото са път към така бленувано бягство.
* Започнах да използвам грим доста по - често, защото така прикривам умората и разочарованието си от света.
* Все още не изпитвам желание да напусна България (Заради нос ...
* Започнах да използвам грим доста по - често, защото така прикривам умората и разочарованието си от света.
* Все още не изпитвам желание да напусна България (Заради нос ...
512
Слязох до магазина за големи чувáли за зайо, прясно мляко за кафе и яйца. Че взех тези неща - взех ги, ама останалите неща как се появиха в торбата?! 😂😂😂 И два сока взех, дето много си вървят с уискито вкъщи, добре, логика има. Ролца от раци, сигурно за мезе за уискито 😂 някакъв испански микс за гот ...
565
1
2
1003
1
1
Септемврийският хлад не носеше нищо друго освен чувство на самотност, а вятърът разпиляваше мислите ми като калинки и объркваше душата ми...
Поглеждам се в огледалото и не мога да разпозная образа, който стои насреща, и ме гледа втренчено (много е възможно отражението също да не ме е разпознало).
Пъ ...
Поглеждам се в огледалото и не мога да разпозная образа, който стои насреща, и ме гледа втренчено (много е възможно отражението също да не ме е разпознало).
Пъ ...
580
Намирах се в някакъв непрогледен мрак, който постепенно обгръщаше цялото ми същество.
Борех се... С всички сили, които ми бяха останали се борех да не потъна в дебрите на своята любов и да не се удавя в хаоса на твоето безразличие.
Всичко в мен крещеше само и само да раздере като комета тишината, ко ...
Борех се... С всички сили, които ми бяха останали се борех да не потъна в дебрите на своята любов и да не се удавя в хаоса на твоето безразличие.
Всичко в мен крещеше само и само да раздере като комета тишината, ко ...
579
2
Опитах се да те облека в недостатъци, но можах да се сетя само за един, а именно, че стъпваш върху сърцето ми и ме караш да плача...
Пътят ми беше като на всички останали (разбит, окалян, на места с бездънни ями) ...
Мислите ми отново препускат към дебрите на безцветното ми, безцелно, дъждовно същес ...
Пътят ми беше като на всички останали (разбит, окалян, на места с бездънни ями) ...
Мислите ми отново препускат към дебрите на безцветното ми, безцелно, дъждовно същес ...
631
1
Докосване...
Галя ръката ти с върха на пръстите си и това е моментът, в който сетивата ми се изострят. Преплитам пръстите си с твоите и всичко в мен се наелектризира. Отпускам глава назад, затварям очи, прехапвам устни и чувствата ми експлодират...
Студ...
Студ и мрак обгърнаха душата ми. Опитах се ...
Галя ръката ти с върха на пръстите си и това е моментът, в който сетивата ми се изострят. Преплитам пръстите си с твоите и всичко в мен се наелектризира. Отпускам глава назад, затварям очи, прехапвам устни и чувствата ми експлодират...
Студ...
Студ и мрак обгърнаха душата ми. Опитах се ...
529
1
1
На фона на "Ах, къде е мойто либе?" сълзите бликват от очите ми като реки; стичат се по лицето, спускат се по шията ми и се разбиват като вълни там, откъдето са тръгнали - в сърцето ми... Една от малкото песни докосващи се до най - човешкото в мен.
Такава бях - смеех се, плачех, обичах, мълчах; бях ...
Такава бях - смеех се, плачех, обичах, мълчах; бях ...
605
2
2
След безсмислената ми неделя настъпи затишие, но все още не знаех това затишие дали предвещаваше буря или просто оставяше натрапчиво усещане в душата, което на свой ред държеше съзнанието прекалено будно.
След войната, която се проведе "в безсмислието на неделята ми" душата ми определено си търсеше ...
След войната, която се проведе "в безсмислието на неделята ми" душата ми определено си търсеше ...
458
3
3
Неделята ми ме посрещна в безсъние и безброй горчиви сълзи. Криех лицето си с ръце, а сподавеният ми плач отекваше в стаята и заглъхваше в дълбините на бездънната ми душа...
В малките часове на нощта се опитвах да събера самочувствието и достойнството си, чувствата си, и всяка една частичка от мен, ...
В малките часове на нощта се опитвах да събера самочувствието и достойнството си, чувствата си, и всяка една частичка от мен, ...
523
2
3
Беше лежерна и спокойна, слънчева февруарска неделя. Един от онези дни, които оставаха в съзнанието ни с нещо наистина значимо.
Прекарах почти целия ден пиейки кафе и въргаляйки се в леглото (пълен, и абсолютен релакс), когато слънцето се заигра с кожата и косите ми, подканяйки ме да стана, и да опо ...
Прекарах почти целия ден пиейки кафе и въргаляйки се в леглото (пълен, и абсолютен релакс), когато слънцето се заигра с кожата и косите ми, подканяйки ме да стана, и да опо ...
713
Поредната творческа вечер придружена със заглушена музика, китайска храна и студена бира.
Само ние, човешките същества, бяхме способни да си спомним думи казани преди цифра време и да изпаднем в размисли, и страсти доста след това.
Думите... Онази неразривна част от нас, която понякога успяваме да о ...
Само ние, човешките същества, бяхме способни да си спомним думи казани преди цифра време и да изпаднем в размисли, и страсти доста след това.
Думите... Онази неразривна част от нас, която понякога успяваме да о ...
612
2
В разхвърляното на деня ми и в тишината на нощта ми; в горещините на лятото ми и в най-зимното на зимата ми; в слънчевото на тъгата ми и в мрачното на радостта ми; в изписаните ми редове; във всичко, което съм, ще бъда или бях затварям очите си, отпускам глава върху гърдите ти и мога най-накрая да с ...
1260
1
2
Знаеш ли какво се случва, когато нечий аромат свържеш с даден момент от живота си? Случвало ли ти се е познатият мирис да те отведе на именно онова място, на което заприличваш на себе си повече от всякога?
Ясно си спомням този момент и прекрасно си спомням как се чувствах тогава. Дори не трябва да з ...
Ясно си спомням този момент и прекрасно си спомням как се чувствах тогава. Дори не трябва да з ...
668
1
След тежката нощ, която имах се събудих в леглото й. Задръжките ми бяха разхвърляни по пода, а мечтите ми спяха кротко върху гърдите й. Дишането й беше така спокойно, че уравновесяваше ударите на сърцето ми и успокояваше ума ми.
Днес беше ден, в който си мислех, че няма да напиша и ред, но жената, в ...
Днес беше ден, в който си мислех, че няма да напиша и ред, но жената, в ...
776
5
8
Бях насаме с мислите си. Оглеждах стаята, библиотеката и прилежно подредените в нея книги; картичките от изминали рождени дни също бяха там, както, и снимките, събрали толкова много спомени и болка...
Чувствата в душата ми се надпреварваха кое по - напред да ме залее и кое на свой ред да ме погуби. ...
Чувствата в душата ми се надпреварваха кое по - напред да ме залее и кое на свой ред да ме погуби. ...
660
3
3
Намирам се някъде там, между съня и реалността. Мястото, което наричам "безкрайния океан на мечтите ми".
Времето и пространството нямаха значение. Значение имаха малките неща, а именно топлото кафе, което вече беше изстинало, но въпреки това беше с много любов и бележката за добро утро, която беше н ...
Времето и пространството нямаха значение. Значение имаха малките неща, а именно топлото кафе, което вече беше изстинало, но въпреки това беше с много любов и бележката за добро утро, която беше н ...
615
5
7
За хората, срещите и разделите
"Успях да заменя хора почти незаменими и да забравя незабравими. Разочаровах се от хора, в които винаги съм вярвала. Имах и все още имам истински приятели. Бях обичана, но и нежелана там, където най - много съм искала... Научих се да прегръщам живота, да живея със стра ...
"Успях да заменя хора почти незаменими и да забравя незабравими. Разочаровах се от хора, в които винаги съм вярвала. Имах и все още имам истински приятели. Бях обичана, но и нежелана там, където най - много съм искала... Научих се да прегръщам живота, да живея със стра ...
679
3
От известно време насам този въпрос занимава съзнанието и обкръжението ми, и реших, че неделя вечер е една чудесна вечер да седна и да помисля, да попиша.
Защо си падаме по мъжкарани? Въпрос, който вълнува нежния пол и в частност тези, които харесваме представителите на същия този нежен пол.
Говорей ...
Защо си падаме по мъжкарани? Въпрос, който вълнува нежния пол и в частност тези, които харесваме представителите на същия този нежен пол.
Говорей ...
823
2
2
В който и край на света да се събудиш, в който, и край на света да заспиш... Винаги се връщаш там, откъдето си тръгнал. Изкачваш най - високите върхове, за да се откриеш и се хвърляш в най - дълбоките океани, за да се намериш... И ти си там - на дъното, изгубен. Чуваш гласа си, който упорито ти казв ...
743
2
6
Беше един от онези дни, които разтърсваха душата до основи и не й даваха никакъв покой (запомнящи се, болезнени), защото не винаги нещата се случваха така, както искаме...
Бесните кучета в мен се бяха разбудили и ожесточено напираха да излязат, и да разкъсат всичко около себе си (най-вече мен)
Опитв ...
Бесните кучета в мен се бяха разбудили и ожесточено напираха да излязат, и да разкъсат всичко около себе си (най-вече мен)
Опитв ...
1471
4
2
Наближаваше 00ч., когато слязох от лъскавата кола.
Беше петък вечер, любимата ми такава, в която обличах черна къса пола, черен потник с изрязано деколте и слагах любимите си обувки с висок червен ток.
И като споменах червено - петък вечер беше онази вечер, в която подчертавах тъмно кафевите си очи ...
Беше петък вечер, любимата ми такава, в която обличах черна къса пола, черен потник с изрязано деколте и слагах любимите си обувки с висок червен ток.
И като споменах червено - петък вечер беше онази вечер, в която подчертавах тъмно кафевите си очи ...
2201
6
4
За живота и за безкрайността
"Безкрайно съществуване във времето. Правени са мисловни експерименти с такова съществуване. В романа на Симон дьо Бовоар "Всички са смъртни", във фантастичен порядък, е промислена ситуацията на главния герой, който се ражда във века на Ренесанса - време на разцвет на вс ...
"Безкрайно съществуване във времето. Правени са мисловни експерименти с такова съществуване. В романа на Симон дьо Бовоар "Всички са смъртни", във фантастичен порядък, е промислена ситуацията на главния герой, който се ражда във века на Ренесанса - време на разцвет на вс ...
1062
Анатомия на гнева
" - В борбата се ражда сила. Дори болката може да бъде прекрасен учител.
- Дори болката? - възразих аз.
- Определено. За да превъзмогнеш болката, трябва първо да я изпиташ. Или, казано по друг начин, как можеш действително да познаеш радостта да бъдеш на върха на планината, ако пре ...
" - В борбата се ражда сила. Дори болката може да бъде прекрасен учител.
- Дори болката? - възразих аз.
- Определено. За да превъзмогнеш болката, трябва първо да я изпиташ. Или, казано по друг начин, как можеш действително да познаеш радостта да бъдеш на върха на планината, ако пре ...
696
1
Размисли в полунощ
> Сееш мисъл - жънеш действие; сееш действие - жънеш навик; сееш навик - жънеш характер; сееш характер - жънеш съдба.
>
> Уилям Текери
Бяха разбивали сърцето ми прекалено много пъти, в следствие, на което станах предпазлива. Не се доверявах лесно, винаги и до последно се съмнявах ...
> Сееш мисъл - жънеш действие; сееш действие - жънеш навик; сееш навик - жънеш характер; сееш характер - жънеш съдба.
>
> Уилям Текери
Бяха разбивали сърцето ми прекалено много пъти, в следствие, на което станах предпазлива. Не се доверявах лесно, винаги и до последно се съмнявах ...
748
Животът между "вчера" и "вдругиден"
"Животът е действие. Ако искаш щастие - действай! Започни да правиш това, което най - много желаеш още сега. Животът няма да трае цяла вечност. Имаш само този момент, белщукащ като звезда в ръката ти и след това разтапящ се като снежинка.", Сър Френсис Бейкън
Няко ...
"Животът е действие. Ако искаш щастие - действай! Започни да правиш това, което най - много желаеш още сега. Животът няма да трае цяла вечност. Имаш само този момент, белщукащ като звезда в ръката ти и след това разтапящ се като снежинка.", Сър Френсис Бейкън
Няко ...
786
1
26. Октомври. 2018год.
Чу се лек тътен и едри капки дъжд закапаха изневиделица от вече намръщилото се небе...
Не обичах лошото време, но явно то обичаше мен и така, неусетно някак си, без дъжд не можех, но, и дъждът не можеше без мен. Можех да пиша само и единствено, когато валеше - затварях се в се ...
Чу се лек тътен и едри капки дъжд закапаха изневиделица от вече намръщилото се небе...
Не обичах лошото време, но явно то обичаше мен и така, неусетно някак си, без дъжд не можех, но, и дъждът не можеше без мен. Можех да пиша само и единствено, когато валеше - затварях се в се ...
722
25. Октомври. 2018год.
Всеки има своята Сърдечна история. За някои тя е прекалено мелодраматична. За други - не чак толкова. Но ти... ти знаеш какво е, нали? Знаеш какво е да си казвал толкова много пъти "Обичам те" на толкова много хора и всички те в даден момент от живота ти са си отивали, нали? . ...
Всеки има своята Сърдечна история. За някои тя е прекалено мелодраматична. За други - не чак толкова. Но ти... ти знаеш какво е, нали? Знаеш какво е да си казвал толкова много пъти "Обичам те" на толкова много хора и всички те в даден момент от живота ти са си отивали, нали? . ...
727
2
24. Октомври. 2018год.
Бяха последните хубави и слънчеви октомврийски дни.
24ти беше ден, в който се събудих с усещането, че днес е денят, в който да дам на живота си нов път и да позволя на слънцето да го освети.
"Търсим щастие навсякъде, но сме като прословутия просяк на Толстой, който прекарал жи ...
Бяха последните хубави и слънчеви октомврийски дни.
24ти беше ден, в който се събудих с усещането, че днес е денят, в който да дам на живота си нов път и да позволя на слънцето да го освети.
"Търсим щастие навсякъде, но сме като прословутия просяк на Толстой, който прекарал жи ...
813
23. Октомври. 2018год.
"Животът минава покрай мен подобно на пейзаж, наблюдаван от прозореца на движеща се кола. Дишам, храня се и спя, както преди, но не виждам в живота си цел, която да ме накара да участвам активно в него. Просто се нося по течението, подобно на писмата, които ти пиша. Не знам къ ...
"Животът минава покрай мен подобно на пейзаж, наблюдаван от прозореца на движеща се кола. Дишам, храня се и спя, както преди, но не виждам в живота си цел, която да ме накара да участвам активно в него. Просто се нося по течението, подобно на писмата, които ти пиша. Не знам къ ...
887
2
22. Октомври. 2018год./02:28ч
Мислите ми се надигнаха като вълни и буреносно се разбиха в бреговете на съзнанието ми.
Въздухът на Германия се отразяваше добре на писането ми, но за съжаление не се отразяваше толкова добре на сърцето и душата ми, и на психиката ми. На моменти се чувствах като шизофре ...
Мислите ми се надигнаха като вълни и буреносно се разбиха в бреговете на съзнанието ми.
Въздухът на Германия се отразяваше добре на писането ми, но за съжаление не се отразяваше толкова добре на сърцето и душата ми, и на психиката ми. На моменти се чувствах като шизофре ...
705
22. Октомври. 2018год./01:53ч
Луната бе изгряла, звездите грееха ярко. Подухваше лек ветрец и клоните на дърветата шумяха, сякаш си говореха или пееха...
- Из цялата тази галактика, с всички тези звезди, дали само на нашата планета има живот?
- Съмнявам се! Със сигурност има някоя по-висша сила!
- С ...
Луната бе изгряла, звездите грееха ярко. Подухваше лек ветрец и клоните на дърветата шумяха, сякаш си говореха или пееха...
- Из цялата тази галактика, с всички тези звезди, дали само на нашата планета има живот?
- Съмнявам се! Със сигурност има някоя по-висша сила!
- С ...
734
22. Октомври. 2018год./00:58ч
> Времето лети. Времето не чака никого. Не изцелява рани. А ние всички искаме само повече време. Време да се изправим, да пораснем, да се освободим. Просто време.
>
> ,,Анатомията на Грей,,
> ...
> Времето лети. Времето не чака никого. Не изцелява рани. А ние всички искаме само повече време. Време да се изправим, да пораснем, да се освободим. Просто време.
>
> ,,Анатомията на Грей,,
> ...
862
1
2
21. Октомври. 2018год./05:48ч
Напоследък все по-често се поглеждах в огледалото и не разпознавах отражението в него. Бях на 1600 км от България и някъде там, по пътя, се загубих. Усетих, когато това се случи, но отрицанието в мен бе толкова силно, че здравият ми разум не можеше да си проправи път, н ...
Напоследък все по-често се поглеждах в огледалото и не разпознавах отражението в него. Бях на 1600 км от България и някъде там, по пътя, се загубих. Усетих, когато това се случи, но отрицанието в мен бе толкова силно, че здравият ми разум не можеше да си проправи път, н ...
771
1
1
20. Октомври. 2018год./02:02ч
Държах в ръцете си кутията на живота ми или пък на моята смърт, моята собствена история... Може би, след години, щях да съм жива, за да я разкажа сама, но именно животът ме беше научил, че самият той е пълен с приятни изненади и някои не чак толкова приятни.
Бях минала ...
Държах в ръцете си кутията на живота ми или пък на моята смърт, моята собствена история... Може би, след години, щях да съм жива, за да я разкажа сама, но именно животът ме беше научил, че самият той е пълен с приятни изненади и някои не чак толкова приятни.
Бях минала ...
724
1
1
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
