dansyto
815 el resultado
Кажете ми, какво е туй приятел,
с какво е по-различен от врага?!
Не ми е нужно аз да съм гадател,
за да го осъзная, разбера.
Единият ще те яде открито, ...
  316  10 
От зимата ще взема всичко ценно –
и блясъка искрящ на леден къс,
и лунните пътеки посребрени,
и силата на урагана бърз.
От зимата ще взема красотата, ...
  283 
Ще облечеш ли с тялото душата
или ще зъзнеш в януарска нощ?
Не я наказвай, тя сама – горката
ще бъде като истински Гаврош.
Но никога не идвай – само тяло, ...
  254 
Нима ще питаш мен какво е болка,
та ти вървеше в моите следи?!
А колко време извървяхме, колко
пътеки стръмни в острите скали?!
Макар усмивка да краси лицето, ...
  330 
Потърси ме там където светлина
се прокрадва сред тъмата непрогледна.
Потърси ме там където топлина,
размразява зимната постилка ледна.
Потърси ме там където има звук ...
  424 
За миг ще си представя, че в небето,
не идва люта зима – идва лято.
Обгръща ме с лъчите си и ето –
дочувам песните на звучно ято.
За миг представям си – очи притворил, ...
  330 
Преливат ни реките,
прелива ни в душите
и вече диги няма,
не е, не е измама!
От думи – онемяхме, ...
  471 
Защо се плаши всеки от забрава,
та всъщност как се помни необятност?!
Във гените ни дебне изненада
в която има логика, понятност.
Забравянето не е лошо нещо, ...
  361 
Остави ме, да ме брулят ветровете,
да пронижат всяка мисъл във ума.
Да замръзна, като вледенено цвете,
от което ще остане тишина.
Остави ме, нека бурите ме стигат, ...
  492 
Земята ни създава на инат,
напук на туй безсмислие чутовно.
И после със копитата на ат
ни гази - до безчуствие преломно.
Играе с нас рулетка или зар, ...
  732  12 
Небето се усмихва със лъчи,
декември ли е – хич не си личи?!
И вечер опустелите комини
пропускат пушека през тях да мине.
Декември е, ала защо е топло – ...
  305 
Остави ми само две следи в снега,
само две следи и аз ще те намеря.
Зная кой да питам – пълната Луна
и лъчите и́, които притреперват.
Зная кой да питам – вятърът игрив, ...
  358  11 
Не унивайте, нито за миг,
идва Коледа – радост голяма
в яслите след родилния вик
на една майка в обич обляна.
Не унивайте, идва добро, ...
  408  13 
Не исках нито скъпи телефони,
не си мечтаех даже за играчки,
дори не чувствах сладостта в бонбона –
аз малък бях, но много често плачех.
Защото мама беше все болнава ...
  859  15 
Аз просто бил съм винаги човек,
човек със свойте страсти и неволи.
Понякога добър, а друг път – не,
готов и да мълчи, но и да спори.
С усмивка съм посрещал утринта, ...
  592  10 
„Дистанцията е безкрайно важна“,
дори не метър, а и половина!
Колкото важна, два пъти по-страшна,
защото в нас хуманното се срина!
Това отдалечаване човешко ...
  314 
Как искам болката да е бездомник,
безпътна да се скита по света.
Да няма пристан, ни един поклонник
и никога открехната врата.
И нека като черна дупка бясна, ...
  330 
Как се пълни нощно шкафче с пачки?
Как се пълни с кюлчета злато́?
Методи си има „най-юнашки“,
дето знаят в бившето УБО!
Разработени от КГБ-то, ...
  338 
Зората ме посреща,
обвита в пелерина.
Пак време е за грешки –
навън е видели́на!
А толкова надежда ...
  321 
А нима някой знае, аз какво заслужавам,
как ще види в душата ми, как?!
Всеки в жертва принесен е и прекалява,
а съдбата стоварва му знак.
Но нали е човешко и да искам, да давам, ...
  713  18 
Мъглата бе разстлала тишина
и капчици вода се гонят неми.
Отблясъци от бегла светлина,
разкъсват се – в пространството ранени.
Поех си дъх, но ледена тъма ...
  362 
Най-накрая съм във автобуса –
взех си всичко важно за града.
Време е сега и аз да вкуся
от неоновата светлина!
Ще замятам русата си грива – ...
  470  11 
Не са ли погледите светлини,
изкарали на показ – над земята,
най-скришното, което се таи
отвъд плътта, пропита с прямотата.
Усмивката – жив ключ за обичта, ...
  306 
Опитвам с думите си да рисувам
и всички цветове да сътворя.
Високо до дъгата ще доплувам
и багрите при вас ще донеса.
Със синьото морето ще извая ...
  262 
И ето пак ноември е – Десети,
а помните ли колко бе добре?
Живеехме си със ТКЗС-то
и евтини почивки на море.
А помните ли връзките червени, ...
  398 
Молете се за своите души,
защото кретат още по земята.
Макар отвътре силно да „кърви“
за близките, поели в небесата.
Цветя и свещ, вино́ и тишина, ...
  1003 
Ще те почакам, ти не бързай, мила,
сложи́ синята рокля на цветя,
косата разпусни – искряща свила,
недей да слагаш тъмни очила.
В очите ти магичен блясък плува - ...
  357 
Не ни състарявало времето,
та ние сме времето всъщност.
Животът опънал е стремето
с юздите ... във зверска безпътност.
Дали обещал ни е някой, ...
  312 
Безумни ветрове без свян се реят
и няма вече нейде пеперуди.
Освирепели – вълците вилнеят,
сред камъни – отмрели изумруди.
Мъглите, преродени в сенки смътни, ...
  270 
Направих днес от дюли чудно сладко –
ухание, изящност, златен цвят.
Отне ми време, хич не беше кратко,
накрая се получи благодат.
А тая сладост няма нейде равна! ...
  362 
От хиляди очи избрах си твойте,
дори да се удавя - знам защо.
Когато приливът до мене дойде,
поглеждам сам към лунното кълбо.
В отблясъци на утрини ги срещам – ...
  350 
Скриват се сенките във полумрак,
бавно октомври завесите спуска.
Аз те очаквам на стълбите пак,
знаейки тайно, че ти ме напускаш.
Сливам реалност с мечти и със блян – ...
  393  10 
Бащите сдържат своите сълзи,
макар да чувстват обич безгранична,
към свойте синове и дъщери –
сълзите сякаш са им непривични
Бащите ще ви донесат вода ...
  395 
Не ме забравяй, слънце, не, недей,
вземи ме с теб по твоя път кармичен.
И нека пътят твой - е мой – огрей
света със блясък медно - идиличен.
Вземи ме - там, където има цвят, ...
  438 
Простете им на ваш`те врагове,
прощаването носи топлина
на изтерзаните ни умове,
на бясно биещите ни сърца.
Неземна благодат е да простиш – ...
  300 
Отде роди се този пъстър свят,
отде се взеха волните му форми?
Проблясва със искри, като брилянт
и не признава заповеди, норми.
Как Космосът съдба си начерта ...
  359 
Ще взема златното от есента,
от багрите й маслено - вълшебни.
Две шепи от дъждовната вода –
тъй чакани, неистово потребни.
Ще взема сладостта на гроздов сок, ...
  305 
Българийо, ти жива ли си още,
тупти ли в теб сърце като юмрук?
Спокойна ли си в лунните си нощи,
препускаш ли във дните с устрем луд?
Мечтае, знам, душата ти за радост, ...
  400 
В съня ти ще се връщам някой път
и нежно за ръката ще те хващам.
Ще бъда здрава от стомана връв,
когато бездна пътя ти прегражда.
В съня ти ще се връщам някой път, ...
  314 
  304 
Propuestas
: ??:??