dansyto
823 el resultado
Не ме прокуждай, щом навън е тъмно,
да знаеш, тъмнината ме разтваря.
Прегръщай ме, макар да е безумно,
защото и за двама ни е края.
Но нека приютя се, светлина ...
  693 
Проблесна сред китарен звън звезда,
повикана от свирещите струни.
Във миг обгърна нечия съдба
и после в тъмнината се изгуби.
Облечена във бляскави доспехи – ...
  671 
Жесток е този свят, защо да крием,
нима не му личи във всеки миг?
Кажете ми как болката се трие –
не чувате ли канския й вик?!
Потънали сме в ярост безнадеждна, ...
  722 
„Празнувам“ неочакван юбилей –
петстотин стиха споделил съм вече!
Не съм Сизиф, ни даже Прометей –
аз бродя със блещукащо фенерче.
Дали разсмях поне един човек, ...
  685  13 
Идва лятото с игрите –
сладка радост за душите.
Свърши вече с … „ученици“,
ту с четворки, ту с шестици.
Следват дългите разходки ...
  1514 
Червеното безумно ти отива –
такава роза, кой ли е видял?
По тялото ти багрите разливат,
усещане за страст сред огън цял.
Червеното разгаря те неволно, ...
  918  11 
Как прощава се, щом дишащ е поета,
как да се пребориш честно със смъртта.
Пусто битието прави ни проклети –
вечно лазим ниско долу във калта.
Само героизмът ражда великани, ...
  952 
Колко е размера сърцето,
колко може то да побере?
Волно като птица е в небето,
необятно сякаш е море.
Може би се храни със усмивки, ...
  817 
Какво творецът е без самота,
не е ли туй заветната му карма?!
Тогава само грейнала звезда,
огрява път към музата омайна.
Защото в самотата има стон, ...
  676 
Чакам те юни прекрасен с твойто небе от сапфир,
с твоите цветни поляни – шарена дъхава шир.
Чакам те юни, отдавна, с твоите сладки липи,
с вечери леко прохладни, с езерни нежни вълни.
Чакам и вече дошъл си с чара така закачлив, ...
  735 
Най-трудно простият човек казва две думи: сгреших и благодаря.
За него те са въпрос на чест.
Яна Язова
Ех, колко лесно е да разбереш,
що за персона пъчи се пред тебе. ...
  1251  14 
Кажи ми как да нарисувам лято?
О, знам, ще ми говориш за небе,
за Слънце в снопове лъчи разлято
и за безбрежно синкаво море.
Кажи ми как да нарисувам лято? ...
  638 
Днес на буквите е празник
и на тяхната съдба.
В думите ни няма празно,
а любов и светлина.
В думите ни има радост, ...
  608 
Недей ме изоставяй в този дъжд,
сълзите не личат сред водни капки.
Небето в своя порив вездесъщ
маскира чувства, сякаш са загадки.
Нали след всеки дъжд блести дъга, ...
  596 
Разля се неочакван майски дъжд –
земята жадна пиеше охотно.
Прочисти ненадейно, изведнъж
заседналото чувство в нас – сиротно.
Окъпаха се всички цветове, ...
  640 
Щастливите хора си имат звезда,
която им дава надежда.
Която разстила им лъч светлина –
по път към целта ги отвежда.
Щастливите хора не търсят вина, ...
  1072  20 
Вините си изпрахме на реката –
в река различно дважди се оглеждаш.
Оглежда се и бляскава душата,
душа, обвита в свойта плът – одежда.
Одеждите привличат суетата, ...
  614 
Защо се разделихме днес отново?
Какъв е днешният девети май?
„Денят победен“ – чувам гордо слово,
или на – „Европейският ни Рай“
Горещо спорят българите – братя, ...
  689  10 
Те идваха да молят за живот,
сълзите им попиваха в земята.
Човек от зрънце тръгва, ражда плод,
но следва ли на Бога правилата?
Един параклис, а безброй души, ...
  665  11 
Излъжи, че е ясно небето,
вярвам ти, без да гледам, дали?
Излъжи, че е топло морето,
в пясъка да оставим следи.
Излъжи, че обичаш ме още, ...
  519 
Когато пролетта разлее цвят,
лицата озаряват се с усмивки.
В уханни нощи люляци цъфтят,
лалетата пламтят с искрящи пръски.
Когато пролетта разлее цвят, ...
  594 
Кое не се продава в този свят,
остана ли ни нещо съкровено.
Живеем жлъчно, сякаш на инат –
живот, пропит в сияйна безнадежност.
Ще кажете, о не, не е така – ...
  694 
Кой ни нарече висши същества,
каква ирония съдбата сплете?!
От биене в гърди и пиршества,
дали пораснаха ни умовете?
Препускане, потомство, суета, ...
  622 
И ето я - разцъфнала черешата,
сияйна някак, кичеста и волна,
разтворила пореден път цветчетата,
тъй бяла и уханна. Доброволно -
очакваща да приюти пак птиците, ...
  720 
Не се вини, че някого намразваш,
че сила не достига да търпиш.
Дори съдбата плюе в свойта пазва,
когато ненадейно съгреши.
Не се страхувай да си в свойта кожа, ...
  563 
Прости ми, моя Самота,
че аз понякога неволно
изневерявам ти, така
необуздано и фриволно.
Не се обиждай, Самота, ...
  598 
Недейте да рушите тишината,
безсмислените думи нямат стойност.
В безмълвието има нещо свято,
от много думи лъха непристойно.
Хармонията винаги е тиха, ...
  591 
Замислих се във този светъл ден –
бе празникът на празниците вечен.
Нелесно е човек да е сломен,
щом храмът е в душата с плам сърдечен!
Препятствия, тревоги, тегоби, ...
  652 
Не ми достига въздух в тази нощ –
днес беше пролет, толкова безмълвна.
Не бях добър, не бях и твърде лош,
а тоя свят, гръб сякаш ми обърна.
Априлска прах обземаше ме цял, ...
  603 
От много сладост винаги да горчи,
сладникавото - често е фалшиво.
Бъдете честни в земните си дни,
в тях има сладко, има и горчиво.
Напудреното - винаги личи, ...
  584 
Такова чудо нямаше до днес,
не беше ни се случвало на живо.
Увлечени в „Безкрайния прогрес“,
свръхалчни за блага, съвсем „in vivo“.
Добиваме от всичко без предел, ...
  1233 
От дулото в главата имам белег,
че толкоз много пъти го опирах.
Поемах дъх, решавах, че е време
по пътя дълговечен да премина.
Но не желязо стисках във ръцете, ...
  643  13 
„Веднага изолирай се, веднага,
прецакай тая смъртоносна сага“.
По двайсет пъти миеш ли ръцете?
Хей, после ще му мислиш за сърцето!
Не срещай се, не говори, не дишай, ...
  476 
Във тая прихлупена утрин,
събуди се времето болно.
Болеше го вляво – отвътре
и болката беше прободна.
Разкъсано беше му стремето ...
  611 
Просмукан от наивността на просяк,
очаквам те и нека ми се случиш!
Пристигаш вкъщи - Вечер тъмнокоса,
превземаш ме - аз в тебе ще се сгуша!
Простил съм ти, че ми изневеряваш ...
  506 
- Eх, как се случи, никой не се мярка
- в тази неделя непосилно – жарка!
Мърмореше си дребничката мравка,
поседнала под сянката на травка.
Тя трябваше да прекоси реката, ...
  1122  10 
Колко много искам да е сън
туй, което плъзна по Земята.
Пролет с плахи стъпки броди вън,
кой ще гледа как цъфтят цветята?!
Искам да е сън, кошмарен сън, ...
  951 
Пролетта започна с дъх на зима,
клоните, напъпили без страх
молят топлина за тях да има,
сякаш бяха в клопката на грях.
Грях от тях не бе извършен – нищо, ...
  456 
Наскоро гледах филма „Изкуплението Шоушенк“ и в него имаше сцена, как освобождават помилван затворник, вече старец, който беше излежал цели 50г. там. Той се ръкува с надзирателите за последно, сякаш му бяха стари другари на които отдаваше почит и уважение, прекрачи плахо портала на затвора, запъти с ...
  915 
Недейте да вините ветровете,
ни бурите, ни луднало морето,
че дива мощ с енергия напира,
а сетне болка в яростта прозира.
На битието и небитието ...
  561 
Propuestas
: ??:??