dansyto
815 el resultado
Кои са тези – малките неща,
кажете ми ги, че да се зарадвам.
Все казват всички – само ей така,
животът не е бил живян напразно.
А аз ще питам, може да сгреша, ...
кажете ми ги, че да се зарадвам.
Все казват всички – само ей така,
животът не е бил живян напразно.
А аз ще питам, може да сгреша, ...
421
2
8
Пробуждане, прeчистване, въздишка,
кинжален поглед в изгрева раним.
И слънчев лъч, изпънат като нишка,
стопен във тишината, яко дим.
Просмукване на страсти и на чувства – ...
кинжален поглед в изгрева раним.
И слънчев лъч, изпънат като нишка,
стопен във тишината, яко дим.
Просмукване на страсти и на чувства – ...
399
4
7
Не събуждай ме, не, не помисляй,
искам ширнато пъстро небе,
искам извори блясък да плискат
и безкрайно цъфтящо поле.
Не, недей ме събуждай, все още, ...
искам ширнато пъстро небе,
искам извори блясък да плискат
и безкрайно цъфтящо поле.
Не, недей ме събуждай, все още, ...
737
6
10
От този дъжд подгизнала душата е,
и този дъжд по мислите пълзи.
Сред този дъжд, усетих - свободата е,
което мене може да спаси.
От този дъжд напиха се баирите ...
и този дъжд по мислите пълзи.
Сред този дъжд, усетих - свободата е,
което мене може да спаси.
От този дъжд напиха се баирите ...
657
5
5
Прекрачих прага на отворена врата,
врата, оставена от някого, за някой?!
Попиха в мен частици мека тишина,
а после бавно топлината и́ облякох.
И синкав мрак проникна в стаята навред – ...
врата, оставена от някого, за някой?!
Попиха в мен частици мека тишина,
а после бавно топлината и́ облякох.
И синкав мрак проникна в стаята навред – ...
662
5
11
Погледи, въздишки, бляскав прах.
Греещи лъчи насред ноември.
Праща ни Съдбата парещ знак –
клони на дървета притреперват.
Злато от листата бавно пада, ...
Греещи лъчи насред ноември.
Праща ни Съдбата парещ знак –
клони на дървета притреперват.
Злато от листата бавно пада, ...
241
5
4
Разстлани въглени – душа гори,
небето призовано е към прошка.
Чертаейки си земните следи,
от кармата измолвам си отсрочка.
Ще го вървя жаравения път, ...
небето призовано е към прошка.
Чертаейки си земните следи,
от кармата измолвам си отсрочка.
Ще го вървя жаравения път, ...
236
4
8
Небето заваля и ме покри
с купчина едри мокрещи целувки.
От този дъждопад съм цял в следи
и спомени от дебнещи вихрушки.
Не ме боляло бе отдавна тъй – ...
с купчина едри мокрещи целувки.
От този дъждопад съм цял в следи
и спомени от дебнещи вихрушки.
Не ме боляло бе отдавна тъй – ...
501
6
9
Нека се размислим, скъпи мои –
за такъв деня го обявиха.
Мислите ми – лумнали порои,
сякаш битието ми пропиха.
Като се размисля, става страшно – ...
за такъв деня го обявиха.
Мислите ми – лумнали порои,
сякаш битието ми пропиха.
Като се размисля, става страшно – ...
319
3
4
Откъснах съхнещ стрък …от есента,
и тя ме заговори, леко грубо.
Защо прекърши бедната душа,
не си мисли, че правиш ми услуга?!
Аз искам всеки стрък да издържи, ...
и тя ме заговори, леко грубо.
Защо прекърши бедната душа,
не си мисли, че правиш ми услуга?!
Аз искам всеки стрък да издържи, ...
490
6
9
Обичам този цветнолик октомври –
красивата му утринна мъгла,
росата, разпиляна като перли
и полъха на зрели семена.
Октомври – сочни устни с цвят мерло́ , ...
красивата му утринна мъгла,
росата, разпиляна като перли
и полъха на зрели семена.
Октомври – сочни устни с цвят мерло́ , ...
463
4
8
Опитвам да проправя път през тръните,
през бурените в моето съзнание.
Една след друга сграбчват ме годините
крещейки ми, но чувам ли послание?!
Посланията в битките са скрити, ...
през бурените в моето съзнание.
Една след друга сграбчват ме годините
крещейки ми, но чувам ли послание?!
Посланията в битките са скрити, ...
613
7
10
Сто и петдесет години вече,
свети силен пламък неуморно.
Този дух на сила е обречен
и си следва пътя отговорно.
Той е често труден и трънлив е, ...
свети силен пламък неуморно.
Този дух на сила е обречен
и си следва пътя отговорно.
Той е често труден и трънлив е, ...
477
3
5
Небето беше синкаво стъкло
и сиви тротоарите мълчаха.
По нищо не личеше – днес било
е време за вечеря със съдбата.
Аз влязох вкъщи, беше тихо там ...
и сиви тротоарите мълчаха.
По нищо не личеше – днес било
е време за вечеря със съдбата.
Аз влязох вкъщи, беше тихо там ...
686
4
7
Не мина много време, ала ето,
отново ще ни сполети съдбата.
Говоря всъщност за това, което,
горчиво ни предлага тя, горката.
Надлъгването почна с пълна сила, ...
отново ще ни сполети съдбата.
Говоря всъщност за това, което,
горчиво ни предлага тя, горката.
Надлъгването почна с пълна сила, ...
529
3
6
Ветровете вихър са… от страсти,
долетели да ни причестят.
С непокорството на бури властват
и душите ни ще подновят.
Ветровете канят ни на танц - ...
долетели да ни причестят.
С непокорството на бури властват
и душите ни ще подновят.
Ветровете канят ни на танц - ...
594
4
6
Недей да ме кориш, че стана есен
и всеки стрък угасва безвъзвратно.
Животът се върти от труден в лесен,
сега махалото е на обратно.
Нима не виждаш тази красота, ...
и всеки стрък угасва безвъзвратно.
Животът се върти от труден в лесен,
сега махалото е на обратно.
Нима не виждаш тази красота, ...
596
7
7
Каква е тази цветна необятност –
екстаз за моят дух и за очите?!
И въздухът пропива с всеобхватност –
оранжевото в синьото се вплита.
Нима това не значи орисия, ...
екстаз за моят дух и за очите?!
И въздухът пропива с всеобхватност –
оранжевото в синьото се вплита.
Нима това не значи орисия, ...
405
2
6
В душата ми роди се тишина,
за миг сърцето сякаш спря да бие.
Угаснала частица светлина,
изгря в небето, дето страшно вие.
От болка, че отиде си Човек, ...
за миг сърцето сякаш спря да бие.
Угаснала частица светлина,
изгря в небето, дето страшно вие.
От болка, че отиде си Човек, ...
1301
2
7
Едно перо самотно долетя,
перо на птица – тръгваше си ято.
И взех го аз, тъй прелестно бе то,
перо полегнало върху земята.
Прибрах го, беше спомен откровен – ...
перо на птица – тръгваше си ято.
И взех го аз, тъй прелестно бе то,
перо полегнало върху земята.
Прибрах го, беше спомен откровен – ...
306
5
4
Помогни ми да върнем пак горещото лято,
да изпием на глътки знойни слънчеви дни.
Нека пак да разцъфнат лавандули в полята
и отново изгреят свежи юнски липи.
Нека пак се открием, не, недей да ми казваш, ...
да изпием на глътки знойни слънчеви дни.
Нека пак да разцъфнат лавандули в полята
и отново изгреят свежи юнски липи.
Нека пак се открием, не, недей да ми казваш, ...
391
9
12
Вихрушка завъртя в неистов танц,
кълбо листа, опадали на двора.
Небето, сякаш преживява транс –
не ще покаже силно слънце скоро.
Ще заредят се ветрове и бури, ...
кълбо листа, опадали на двора.
Небето, сякаш преживява транс –
не ще покаже силно слънце скоро.
Ще заредят се ветрове и бури, ...
365
5
7
По прашните му улици вървя,
на този град, изтръпнал от очакване.
Поемам от лъчите светлина,
за сбогом с приказно слънцезалязване.
Вървя и срещам дивната му власт – ...
на този град, изтръпнал от очакване.
Поемам от лъчите светлина,
за сбогом с приказно слънцезалязване.
Вървя и срещам дивната му власт – ...
557
3
10
Докоснах те, но знай, не е небрежност,
той, всеки допир е взаимодействие.
Вселенският копнеж таи безбрежност –
възвишеност пронизва чрез въздействие.
И нека да ни води само чувството, ...
той, всеки допир е взаимодействие.
Вселенският копнеж таи безбрежност –
възвишеност пронизва чрез въздействие.
И нека да ни води само чувството, ...
561
4
4
Разпръснах се на сто частици малки,
в една – сърце, душата в друга, жалко.
И сякаш по вселенските закони,
кроени от години милиони,
разкъсах се, но всичко ли ще свърши, ...
в една – сърце, душата в друга, жалко.
И сякаш по вселенските закони,
кроени от години милиони,
разкъсах се, но всичко ли ще свърши, ...
400
2
6
И ето го – преполовен септември
с лъчите гали детските лица.
На земните ни дни безценни перли,
изгрели като хиляди слънца.
Училището ги зове отново ...
с лъчите гали детските лица.
На земните ни дни безценни перли,
изгрели като хиляди слънца.
Училището ги зове отново ...
344
5
9
В небесни висини се стича нежност,
родена във вселенска необятност .
И капките на споделена грешност,
попиват в осъзната безвъзвратност.
Видях те и душата ми подсказа, ...
родена във вселенска необятност .
И капките на споделена грешност,
попиват в осъзната безвъзвратност.
Видях те и душата ми подсказа, ...
460
6
8
От лястовица ще открадна тон,
от слънчоглед – последната му семка.
Ръцете ще допра и земен стон
ще мине в тялото ми… на проверка.
От лунен сноп лъчи ще взема блясък, ...
от слънчоглед – последната му семка.
Ръцете ще допра и земен стон
ще мине в тялото ми… на проверка.
От лунен сноп лъчи ще взема блясък, ...
675
2
8
Да обичаш е като взривяване,
с блясъци от чувства и от страсти.
Несравнимо с друго преживяване –
с искреност и сила на причастие.
Да обичаш е себераздаване – ...
с блясъци от чувства и от страсти.
Несравнимо с друго преживяване –
с искреност и сила на причастие.
Да обичаш е себераздаване – ...
394
5
5
От целувка се роди септември,
лятото прощаваше се с птиците.
Разпилéни в друмищата перли,
дълго се оглеждаха в зениците.
А земята, зажадняла чакаше, ...
лятото прощаваше се с птиците.
Разпилéни в друмищата перли,
дълго се оглеждаха в зениците.
А земята, зажадняла чакаше, ...
357
9
12
Колко ли ще понесе сърцето,
колко радост, колко трепет, колко…
Мразя го, наричам го проклето,
цялото пропито е със болка.
Сякаш съществувам нелогично, ...
колко радост, колко трепет, колко…
Мразя го, наричам го проклето,
цялото пропито е със болка.
Сякаш съществувам нелогично, ...
458
3
7
Недей тъгувай, лятото си тръгва,
не се терзай, не ще го върнеш ти.
Когато нещо времето прокужда,
завинаги остават в нас следи.
Бъди смирена, есента е сладка, ...
не се терзай, не ще го върнеш ти.
Когато нещо времето прокужда,
завинаги остават в нас следи.
Бъди смирена, есента е сладка, ...
573
7
6
Не ща ти ни ремонтите „големи“ –
такива са, но само по цени.
С обществени поръчки нагласени,
раздадени на близки чрез „игри“. *
Не ща ти Графа с перки на акули, ...
такива са, но само по цени.
С обществени поръчки нагласени,
раздадени на близки чрез „игри“. *
Не ща ти Графа с перки на акули, ...
696
3
6
Рисувам с пръсти в пясъка сърце,
защото в мене сякаш то не бие.
Загребвам песъчинките с ръце,
морето тъжно е - от болка вие.
Не само то тъгува в този миг – ...
защото в мене сякаш то не бие.
Загребвам песъчинките с ръце,
морето тъжно е - от болка вие.
Не само то тъгува в този миг – ...
734
8
9
Позволи да съм твоята есен,
не защото изтляло е лятото,
та макар че с прощалната песен,
птици тука събират се, в ятото.
Аз го знам, ще харесаш премяната, ...
не защото изтляло е лятото,
та макар че с прощалната песен,
птици тука събират се, в ятото.
Аз го знам, ще харесаш премяната, ...
414
5
13
Колко време изгубих,
вместо още да пиша.
Колко чувства прокудих,
без мастило да дишам!
Колко вятър издуха, ...
вместо още да пиша.
Колко чувства прокудих,
без мастило да дишам!
Колко вятър издуха, ...
396
4
7
Името ти е Мария
и не може да се скрие,
ореолът ти божествен
и ликът – чуднотържествен.
И очите, и косите, ...
и не може да се скрие,
ореолът ти божествен
и ликът – чуднотържествен.
И очите, и косите, ...
514
5
9
Недей ме пропилявай, запомни,
че есента ще стори тази грешка.
Последните проблясващи лъчи,
нека погалят тялото горещо.
На никой не прощава есента, ...
че есента ще стори тази грешка.
Последните проблясващи лъчи,
нека погалят тялото горещо.
На никой не прощава есента, ...
509
4
6
От всеки облак взимах капка дъжд,
в среднощна лекота на лунен полет.
Събирах часовете наведнъж
и сънни приливи отпращах с полъх.
Разстилах лунен прах по сто пътеки, ...
в среднощна лекота на лунен полет.
Събирах часовете наведнъж
и сънни приливи отпращах с полъх.
Разстилах лунен прах по сто пътеки, ...
345
4
7
Защото те обичах с всеки дъх,
затуй не съм ли полъх самороден?
В подножието бях, ти беше връх,
но нямам от изкачването спомен.
Обрулваха ме гневни ветрове, ...
затуй не съм ли полъх самороден?
В подножието бях, ти беше връх,
но нямам от изкачването спомен.
Обрулваха ме гневни ветрове, ...
440
5
9
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
