dansyto
811 el resultado
Защото Господ даде ми очи,
сърце ми даде, даде ми надежда!
И глас ми даде – да не се мълчи,
душа ми даде – в нея се оглеждам!
Защото Господ даде ми мечти ...
  454 
Нима не ходим вечно по ръба
на рухваща скала в свирепа бездна.
Със острие на нож сме зад гърба,
опряно – наш'та вечна безнадежност.
И нека поиграем още миг ...
  496 
Подай ръка, защото идва пролет,
аз искам да усетя твойта плът.
Готов съм до безумие да моля,
но с теб да споделя жадуван път.
Подай ръка, очите ти сияят ...
  507 
Една мисирка, две мисирки, три –
налитат, цяло стадо зажадняло
за своя пуяк в бляскави искри,
за думите му - ласкава омая.
Позинали и тръпнещи в несвяст, ...
  570 
Познавам ли те още, Февруари,
къде е нравът ти, сребрист и луд?
Къде са приказните ти воали
от снежна красота обвита в студ?
Къде са цветовете по стъклата ...
  481 
Един е пътят, водещ ме към теб,
а толкоз много пътища изминах.
Прекрачвах в кал и огън, в пръст и лед,
и дните си в безумие проклинах.
Нима безкрай е този лабиринт, ...
  562 
„Винаги“ е дума – инструмент,
с твърдостта на истинското вричане.
Не е ласка, нито комплимент.
Колко си отива със "Обичам те"!
„Винаги“ е дума на кадем, ...
  414 
Живея във поробена страна,
страна в която всеки е предаван,
страна в която само младостта
е ценност на живота – свръхнаграда.
Живея, а умирам всеки ден ...
  473 
Докато живота ме научи
вече ми изтляха сякаш дните.
То, отвъдното ще ме измъчи,
щом не ми достигат добрините.
Не зарадвах толкова животи – ...
  383 
Пихте ли кафе и тази сутрин,
купихте ли „Златното” талонче?
Фараони, пирамиди, други –
чака ви щастливо милионче.
Търкайте талончета другари, ...
  386 
Спрях да чакам влаковете вече –
гара съм, но те не спират тук.
В старите си дрипи съм облечен –
чувства овехтели, бродещ звук.
Звук – далечно ехо на цигулка, ...
  477 
Когато много силно те е страх,
че някой е възможно да успее
в мечтите си, посипваш го със прах,
реки от завист пускаш да се леят.
Не може да се скрие онова, ...
  396 
В проблясъци сред нощните мъгли,
луната ме откриваше неволно.
А аз се криех в сенчести ъгли
на зимното мълчание греховно.
И белите кристалчета навред, ...
  428  10 
Пълнежът е безкрайно важен, Весо,
нима си имал някога съмнение?
Та нещо да е символ на прогреса,
отдолу ще му трябва укрепление.
Какво ще бъде кренвирш без пълнеж ...
  890  11 
Как да те докосна, януари –
мощните вихрушки на вълни,
блясъка ти нежен от кристали,
снежните полета и гори?
Как да те докосна и почувствам – ...
  385 
Дали от самотата все боли,
дали не е понякога лекарство?
И с всичките прокудени мечти,
дарява със „запазеното място“.
На всеки отредено е, нали, ...
  415 
Стоях пред дивно езеро през май,
все още лилиите не цъфтяха.
Вълните на отсрещния му край
със слънцето играеха – блестяха.
Тревата бе се ширнала навред – ...
  575 
Безводна бе годината и глуха
за воплите на хора оскотели.
Кога ще се намери зрънце тука,
че сетне плодове да има зрели?!
От слънцето жаравено горяха, ...
  525 
Празнуват всички в тези светли дни,
празнуват, а душите тайно питат.
Какво се случва с нашите мечти –
на рамото все кацат и отлитат?!
Понечиш дръзко да я уловиш – ...
  404 
Зачената е земната утроба
с милион животи, ала без душите.
Материя, пропита със отрова,
дозирана прецизно от съдбите.
И всичко плътско в сенките се носи, ...
  413 
Казвайте на глас, че се обичате,
казвайте го всеки следващ ден.
Нека има силата на вричане,
тъй духът ще бъде несломен.
Казвайте го, даже без очакване, ...
  526  11 
Говори́ ми в мразовита вечер,
нека стоплят думите душата ми.
На сърцето твое съм обречен,
а очите ти са … светлината ми.
Онзи лъч, проблясващ всеки път, ...
  527 
Под яркото небе на звездна нощ,
поемах дъх, притваряйки очи.
И чувствам сякаш Коледната мощ –
в божествено проблясване тупти.
Тук неслучайно бурни ветрове, ...
  436 
Рисувам с пръсти в утринния скреж,
не чувствам студ – тя, радостта ме сгрява.
А музата, наречена копнеж
сред фигурите ярко засиява.
Едно сърце, кълба на облак бял, ...
  394 
Ще ме изкъпе есенния дъжд
и вятър бурен ще ме изсуши.
А сетне тънки люспици от ръж,
ще ме посипят в синкавите дни.
Дали прераждам се, какво живях – ...
  1018 
Във коледните лампички се вгледах
със поглед чист, напомнящ на дете.
Тъй мигаха красиво, сякаш бледа
ще е нощта, ако не бяха те.
И на душата моя стана топло, ...
  926  19 
Когато вятър разро́ши косите ти
или сълза се стече по лицето ти.
Ако в съня греят лунни мечтите ти
или снежинка докосне ръцете ти.
Ти ме повикай, дори и с душата си – ...
  1025 
Има хора в сайта, пишат зверски –
много талантливи и добри!
Но не следват никой, прометейски
считат думите си! А дали?
Честно да ви кажа и милиони ...
  980  64 
Дари ме с този танц и онемях,
от кожата ти, с допир – кадифе.
От погледа, във плен на който бях –
очите с цвят на истинско кафе.
Ръката ти във моята се впи ...
  1037 
Разминах се с разбито огледало –
минавах покрай него, за беда.
Къде ли е било, когато цяло,
стояло е на нечия стена?
Попивало от мигове на страстите, ...
  724 
Тръгвам си, защото идва зима,
даже поглед няма да извърна.
Там ще ме намериш, дето има
сили, красотата да покълва.
Тръгвам си, защо ме спираш още, ...
  451 
В разплакани очи, сега сълза съм –
съдбата се изля на малки пръски.
И слънцето дарява ме със блясък –
покривам за секунди нечии пръсти.
И ставам част от тялото на всеки, ...
  366 
Черен петък, казаха че днес е,
черен, явно доста му приляга.
Не че ще повярвам, ама нейсе,
тръгнах да проуча тая врява.
Някакви проценти, на листче́та, ...
  379 
Вълна́ прати ми мощна, да отплувам,
вълна́, която пазиш ти за мене.
Във твоите прегръдки ще зимувам,
а може да ме пратиш в друго време.
Сред вихъра на развилнели страсти, ...
  566 
На Коледа се случват чудесата,
аз зная го, затуй ще ви орисам!
За трийсет дни – от днес, до тази дата,
аз мойте трийсет думи ще напиша!
Любов и Здраве, Радост и Усмивки, ...
  4446  11  22 
Какъв поет съм, музата къде е?
Пишман поет – без муза се мотая!
Това дали е занаят – да смея
с ръце и ум куплетче да извая?
Пишман поет, ще каже всеки, зърнал, ...
  625 
Кои са тези – малките неща,
кажете ми ги, че да се зарадвам.
Все казват всички – само ей така,
животът не е бил живян напразно.
А аз ще питам, може да сгреша, ...
  407 
Пробуждане, прeчистване, въздишка,
кинжален поглед в изгрева раним.
И слънчев лъч, изпънат като нишка,
стопен във тишината, яко дим.
Просмукване на страсти и на чувства – ...
  381 
Не събуждай ме, не, не помисляй,
искам ширнато пъстро небе,
искам извори блясък да плискат
и безкрайно цъфтящо поле.
Не, недей ме събуждай, все още, ...
  729  10 
От този дъжд подгизнала душата е,
и този дъжд по мислите пълзи.
Сред този дъжд, усетих - свободата е,
което мене може да спаси.
От този дъжд напиха се баирите ...
  654 
Propuestas
: ??:??