dansyto
825 el resultado
Все питат ме, защо съм пишел тъжно –
а, хората жадуват да се смеят.
Навярно в мен кодирана е същност,
трагичното в живота да излея.
Че, кой ли иска днес да е сериозен? – ...
  114 
Забивам пръсти в сухата земя,
усещам как пулсира, тръпне, стене.
Навред е разпиляна тишина
и лепкав мрак душата ми обзема.
Сега е пролет /казват че било/, ...
  114 
Не ме е питал някой да се раждам
и явно друг чертае тез дела.
Дойдох, светът погледнах го и жажда
обзе ме – непозната досега.
Но жажда не за вино или бира ...
  107 
От Слънцето ли или ми се струва? –
в отблясъци фриволно стъпвам аз.
Не се научих, как да се преструвам,
затуй сега се смея с искрен глас.
На тази подранила дръзка пролет ...
  139 
Намирам те и после те изгубвам,
сънувам те, че пак стоиш пред мен.
И пролет е, и цветно е, и хубаво,
и няма край на този слънчев ден.
Жадувам те, защото си неистинска, ...
  130 
Когато тръгвам пак по земни пътища,
аз пак подклаждам огъня "живот".
Забравил как пред мене зеят срутища
и жадно чакат сетния ми зов.
И дебнат всепронизващите бедствия ...
  89 
Изгрява февруарското небе
и бавно се отърсва от мъглите.
А всеки хълм проблясва в цветове
от сблъсъка на слънчев лъч в скалите.
Дърветата обвити в скреж мълчат ...
  212 
Мъглата е обзела този свят
и вече няма въздух в дробове́те.
Частици прах подобно опиат
не пускат кислород до умовете.
Това пиянство истински личи ...
  200 
Понякога намирам смисъл само
в най-дребните, най-малките неща.
Когато чуя детски възглас „Мамо“
и страстна дързост в капки на дъжда.
Когато лист отрони се и пада ...
  266 
Ти виждаш ли във юнска нощ,
светулки да играят?
И виждаш ли в небето синьо –
слънчево сърце?
Ти виждаш ли над морска мощ ...
  270 
Поетите в забвение умират,
това ще да е тяхна орисия
за честността и думите им верни,
разтворени в неистова безмерност.
Поетите в забвение умират, ...
  222 
Вървя по октомврийското поле,
а всичко изгоряло е ... и тъжно.
Над мен синее жаркото небе,
душата сякаш с трясък се прекърши.
Вървя и вдишвам пепелната прах, ...
  485 
Ех, есен моя, моя златна есен,
усещам те с душа, сърце и ум.
Понякога – на вятър в дивна песен,
а друг път – на листата в нежен шум.
Жадувам да отпия сочността ти ...
  312 
Сред пожарища тръгвам и сам
се обричам на огнена клада.
Разтреперан, смутен, разпилян,
а душата е толкова млада.
Чак не знае какво е любов ...
  377 
Крилата са за птиците, така е –
човешкото летене значи друго.
Човешкото летене … е омая,
то е мистично – тайнствена заслуга.
Аз неслучайно бродих в сто пътеки, ...
  489  11 
Витая нейде в парещия зной .
събирам знаци, звукове, миражи.
Отдавна все се питам – кой съм, Кой?
И търся някого да ми разкаже.
Изгубен ли съм в този свят унил, ...
  319 
Толкова години вече пиша,
думите подреждат се сами.
В мраз и в пек, във буря и във киша,
търся тайнства, кодове, следи.
Много болки в думите ми има, ...
  283 
Кажи ми твойто име ... или не,
сега като помисля, по-добре,
май искам, тъй загадъчна да бъдеш –
очите ти са грейнало небе!
Кажи ми твойто име … или не, ...
  333 
Аз те викам във юнския мрак
и реката пред мен е стаена.
Вече час каменистият бряг
трепне с мойта душевна вселена.
Аз те викам, кармично сломен, ...
  344 
Умирах триста пъти, да те видя
и всеки път възкръсвах осъзнал,
как твойта карма – моя дух пронизва
и целият на теб се бих раздал.
Откривах те във сънищата мои, ...
  345 
Кога една мечта намира брод,
кога открива вярната посока?
Не чака ли разтърсващия зов
на обич - всеобхватна и дълбока?
Една мечта се ражда във сърце ...
  318 
Ще чакам на брега, докато съмне –
реката носи цветове на вишни.
Те перли са, лъчението лунно
докосва ги с вълшебната си пищност.
Потапям леко пръсти във водата – ...
  335 
Когато заровя във пясъка пръсти,
усещам вълни топлина.
Морето е бурно, замеря ме с пръски
и гали небрежно дланта.
Провиждам те в него - в безбрежното синьо ...
  377 
Не мога да ви вярвам, а тъй искам,
но толкова стрели са впити в мен.
Кръвта тече и даже се разплисква –
знам, някой е щастлив да съм сломен.
И с тая свръхжестокост пак живея - ...
  581 
Боля, отмина, после пак боля –
животът е неравна броеница.
Мечтаех ли, сънувах ли в нощта –
една сълза обля една зеница.
Виновен съм или не съм, не знам, ...
  650 
Кога ли ще намери брод душата,
кога ли до убежище ще стигне?
Една любов, гореща, нейде чака,
готова в мощна буря да изригне.
А колко знаци още ще ми трябват, ...
  353 
Завладяната държава
във безсилие се дави.
В нея всичко е възможно,
там законите са плява.
Там престъпникът е царя, ...
  356 
Ти идваш, пролет, толкова прекрасна,
изпълнена със топлина и чар.
Усмивката ти ласкава и страстна
е истински жадуван земен дар.
Сега си дръзка, млада и красива, ...
  620 
Ще сънувам безкрайно... и в приказен сън
ще се рея сред свят непорочен.
Разкажете ми също и вашия сън,
ако радостни пътища сочи.
Разкажете ми, как сте открили любов, ...
  388 
Сега съм само тленна буца плът,
неистово бленуваща духовност.
В посоките на всеки кръстопът,
преследвах смисъл с етикет „преломно“.
А толкова години изживях ...
  344 
"По-късно" вече може да е късно,
"по-късно" значи никога /дори/.
И Кармата все носим си, и Кръста,
под тежестта нерядко ни боли.
Затуй сега е времето, сега е - ...
  403 
От надежда отгледах си плод,
сбрах го в шепа - парченце поука.
Пожелах си за този живот,
още малко късмет и сполука.
За да може, щом срещнем се пак ...
  363 
Очаквам те, прекрасна моя пролет,
ела по-бързо, тук, при мен, сега.
Разлей се в цветове и птичи полет,
покрий земята със зеленина.
Очаквам те с ефирните ти стъпки ...
  710 
Поет ли съм? - аз още се съмнявам,
повярвам ли си, то ще значи край.
Сред думите, сред фразите се давя –
потъвам и изплувам до безкрай.
Намирам пристан в нечия въздишка, ...
  660 
Изморих се от фалшиви хора
и от алчни изморих се също.
Осъзнах, че и добро да сторя,
лицемерието ме прегръща.
Затова оставям на съдбата, ...
  699 
Торта, кадаиф и сочен еклер.
Баница, сладкиш и баклава.
Кофа шоколад /небцето трепне/ -
мозъкът е в транс от благина.
Жарната пържолка, шишче, бутче, ...
  389 
Още колко ли пътища в този живот,
чакат жадния унес на моите стъпки.
Претворих самотата си в приказен плод –
преродих светлината в мечтания дръзки.
Не разбирам от хорски души, затова, ...
  356 
От нейде долетях – само́ листо,
листо, поело пътя си нелек.
Изпадах още в августовски пек,
изпепелил октомври, чак до стон.
А толкоз време оттогава мина, ...
  727 
Не ме буди! От сънищата още
аз пия… абсолютно пристрастен.
Да можеше безкрай да бъде нощем
и аз да съм все тъй опиянен.
Сбрал в шепите си цялата омая, ...
  369 
Опитах се да бъда по-добър,
да срещам всеки изгрев със усмивка.
Подмолното да бъде само сън,
лъжовното – изхвърлена огризка.
Опитах се да бъда по-добър, ...
  415 
Propuestas
: ??:??