ГФСтоилов
176 el resultado
Класовете се поклащаха от лекия допир на вятъра. На места все още неопитно зеленееха, а на други вече бяха напръскани със зластиста зрялост.
Може би танцуваха, а може би се опитваха да се откъснат и да полетят.
Гледайки полето, Ясмин го оприличи на утринното море, събуждащо се и едва потрепващо с ле ...
Може би танцуваха, а може би се опитваха да се откъснат и да полетят.
Гледайки полето, Ясмин го оприличи на утринното море, събуждащо се и едва потрепващо с ле ...
659
2
2
1379
1
2
1.
Когато Травис поиска еднопосочен коридор до Хаос, техниците от транспортния център, след като провериха в компютрите си дестинацията му, му казаха, че е самоубиец.
- В тази посока никой не е пътувал от много, много години. Опасно за живота! – заявиха и му посочиха екраните си, където с големи чер ...
Когато Травис поиска еднопосочен коридор до Хаос, техниците от транспортния център, след като провериха в компютрите си дестинацията му, му казаха, че е самоубиец.
- В тази посока никой не е пътувал от много, много години. Опасно за живота! – заявиха и му посочиха екраните си, където с големи чер ...
2276
3
2
580
2
1
Брегът бе осеян с накацали скали. Морето се разливаше с вечното си движение, прокарвайки пътеки от шепнеща пяна. Вълните ги целуваха със страст, а птиците виеха гнезда с любов на по високите тях. Приливите сластно ги покриваха, отливите безсрамно оголваха.
Художника обичаше да бъде на скалния бряг, ...
Художника обичаше да бъде на скалния бряг, ...
1426
2
6
“Роди се просто ден,
но едва проходил
оказа се, че вече си отива.
Отронил миг от реалността,
с аромат на роза, ...
но едва проходил
оказа се, че вече си отива.
Отронил миг от реалността,
с аромат на роза, ...
585
„Всички пътища
имат една посока -
започват и свършват
в Любовта...”
Sg ...
имат една посока -
започват и свършват
в Любовта...”
Sg ...
1410
2
1
„Зрънце бях –
дълбок сън живях
погали ме глас
златен житен клас
силна жажда ...
дълбок сън живях
погали ме глас
златен житен клас
силна жажда ...
1043
1
1
Азаар спря предпазливо на ъгъла, щом видя един дом да крачи бавно към края на улицата. Ходеше наклонен и съвсем леко залиташе, навярно заради изпитото по време на дъжда пролетно вино. Стените му моравееха, коминът изпускаше весели облачета дим, а вратите и прозорците си играеха с вятъра. Домовете об ...
742
1
3
На любовта...
Нощта течеше с водите на планинския поток, успял някак си да си прокара пътека чак до тук – далеч, много далеч от неговото изворно сърце. Край него час преди залеза бяха спрели Огнена и дракона.
Потока шумеше, тръстиката му пееше песни.
Бяха летели дълго, идваха от изгрева, пътуваха на ...
Нощта течеше с водите на планинския поток, успял някак си да си прокара пътека чак до тук – далеч, много далеч от неговото изворно сърце. Край него час преди залеза бяха спрели Огнена и дракона.
Потока шумеше, тръстиката му пееше песни.
Бяха летели дълго, идваха от изгрева, пътуваха на ...
627
/зимна приказка за любовта/
Падаха снежинки – откъсваха се от мъгливо белите облаци и бавно се понасяха надолу. Събираха се на рояци, на ята или една по една летяха към очакващата ги белота.
Като мигове от време са – Ехо ги ловеше с поглед. Като секундите от които е съшита всяка минута, като бодовет ...
Падаха снежинки – откъсваха се от мъгливо белите облаци и бавно се понасяха надолу. Събираха се на рояци, на ята или една по една летяха към очакващата ги белота.
Като мигове от време са – Ехо ги ловеше с поглед. Като секундите от които е съшита всяка минута, като бодовет ...
963
1
1
Дойде поредна пролетна вечер, в която Ехо отново потъна в своята тиха пурпурна печал докато прибираше съдовете след вечерята на дома, който я приютяваше като зла мащеха след ранното ѝ осиротяване.
Господарските дъщери, Зора и Върбов пух, се смееха на нещо отвън, а старата прислужница Криле побърза д ...
Господарските дъщери, Зора и Върбов пух, се смееха на нещо отвън, а старата прислужница Криле побърза д ...
698
1
1
1.
Вървяха.
Пътят им пресичаше полета, гори, понякога запустели села. Ехо неведнъж си мислеше, че са току преди краят му, но винаги зад клоните на онзи краен бор, зад разнищения ъгъл на последния двор или зад ронещите се масиви с вехнещи слънчогледи, неизменно се оказваше, че пътят им продължава отн ...
Вървяха.
Пътят им пресичаше полета, гори, понякога запустели села. Ехо неведнъж си мислеше, че са току преди краят му, но винаги зад клоните на онзи краен бор, зад разнищения ъгъл на последния двор или зад ронещите се масиви с вехнещи слънчогледи, неизменно се оказваше, че пътят им продължава отн ...
1215
1
2
1.
Тишината около Ишмалия след залез ставаше плътна и дебела като тъмна наметка, обръбена със сребристи звезди. Не се ли подгънат краищата ѝ добре под тялото, спящия град щеше да усеща хладния допир на вятъра откъм пустинята цяла нощ.
Вятъра, същия, който обичаше да разплита пясъчните нишки, скиташе ...
Тишината около Ишмалия след залез ставаше плътна и дебела като тъмна наметка, обръбена със сребристи звезди. Не се ли подгънат краищата ѝ добре под тялото, спящия град щеше да усеща хладния допир на вятъра откъм пустинята цяла нощ.
Вятъра, същия, който обичаше да разплита пясъчните нишки, скиташе ...
1574
1
1
1.
В долината тишината тежеше с големите каменни блокове пазещи колибите на слепите от поривите на прашните бури. Между камъните бяха изникнали гъсти трънливи корени, свързващи се през блоковете и образуващи непроходим пръстен около селището, през който само водачите можеха да се промъкват.
Небето н ...
В долината тишината тежеше с големите каменни блокове пазещи колибите на слепите от поривите на прашните бури. Между камъните бяха изникнали гъсти трънливи корени, свързващи се през блоковете и образуващи непроходим пръстен около селището, през който само водачите можеха да се промъкват.
Небето н ...
1604
2
2
„И най-добре скроените мечти на мишките и хората остават често неосъществени.”
Робът Бърнс
1.
Луната надничаше от време на време иззад дебелия слой облаци, който цял ден покриваше града. К-100 стоеше неподвижен в килера си и наблюдаваше играта на нощното светило. Вградения му часовник отчете, че веч ...
Робът Бърнс
1.
Луната надничаше от време на време иззад дебелия слой облаци, който цял ден покриваше града. К-100 стоеше неподвижен в килера си и наблюдаваше играта на нощното светило. Вградения му часовник отчете, че веч ...
786
1
1
1.
Вятърът караше платното на сенника да се гъне като живо. Микропластовите нишки не пропускаха прахта и жегата, но аромата на пустинята нямаше как да задържат и Алтар можеше да вдъхне от мириса ѝ когато пожелае. В тези най-горещи часове пясъците така се нагряваха, че кристалите им започваха да пищя ...
Вятърът караше платното на сенника да се гъне като живо. Микропластовите нишки не пропускаха прахта и жегата, но аромата на пустинята нямаше как да задържат и Алтар можеше да вдъхне от мириса ѝ когато пожелае. В тези най-горещи часове пясъците така се нагряваха, че кристалите им започваха да пищя ...
955
1
1
Изправи се водата
и ледените си пръсти -
един по един
като ехо безмилостно
и с грохот ги заби - ...
и ледените си пръсти -
един по един
като ехо безмилостно
и с грохот ги заби - ...
790
1
1
- Колко време Алек прекарал в сляпа тишина не знаел, но след шума от битката и последния смъртен стон на капитан Сураби, онова, което чул, били плискащите се в бордовете вълни и писъците на съпровождащите кораба морски птици. Сред вълните дочул и гласовете на неколцина моряка разказващи за боеве, за ...
795
3
- Алек успял да се измъкне в деня на обсадата, именно неговото бягство защитил Лил Втори, привличайки вниманието на нападателите към себе си. Алек оставил замъка си в Дир, върнал се за да защити последния си близък човек. Но след дълга и изтощителна битка разбрали, че всичко е загубено, затова краля ...
858
1
Северът сякаш искаше да покори света в тази зимна нощ. Бурните му напъни се усещаха във всяко едно кътче и виещия грозно вятър разтреперваше пламъците на свещниците, а сенките по стените се нагъваха също като вълни в морето при буря. Небето отрано остана забулено в мътна пелена и сега ни една звезда ...
986
3
1.
От север облаците запълзяха и се посгъстиха. Върховете на високата трева се заклатиха, а въздуха стана хладен. Замириса на дъжд и на идваща буря – определи Наратин след тътена, който разтури приятната тишина на долината и се огледа за подходящо прикритие. Такова обаче нямаше никъде из голото поле ...
От север облаците запълзяха и се посгъстиха. Върховете на високата трева се заклатиха, а въздуха стана хладен. Замириса на дъжд и на идваща буря – определи Наратин след тътена, който разтури приятната тишина на долината и се огледа за подходящо прикритие. Такова обаче нямаше никъде из голото поле ...
734
1
„Куейл се събуди. И веднага пожела да е на Марс. „Какви чудесни долини… да можех да побродя из тях…“ — помисли си той със завистлива тъга.”
Филип К. Дик „Ние можем да си спомним всичко вместо вас”
1.
Всъдехода изкачи каменистото възвишение и се спусна към поддържания път под него. Рей издиша шумно в ...
Филип К. Дик „Ние можем да си спомним всичко вместо вас”
1.
Всъдехода изкачи каменистото възвишение и се спусна към поддържания път под него. Рей издиша шумно в ...
681
1.
Усещаше вътрешна тежест.
Цареше тишина.
Мрак... и после трясък.
Усети болка, която прониза цялото му съществуване. Премина през всички фибри на състоянието, което обитаваше. Преминаваше през нещо меко, хрущящо и кърваво. ...
Усещаше вътрешна тежест.
Цареше тишина.
Мрак... и после трясък.
Усети болка, която прониза цялото му съществуване. Премина през всички фибри на състоянието, което обитаваше. Преминаваше през нещо меко, хрущящо и кърваво. ...
709
2
1
1.Среща на пътя
„В Легендите разказваха, че Земята на герои се е появила след голямото огнено Дихание. От голямата огнена стихия, преминала като вихър, боговете сътворили тези прекрасни места, в които поникнал живота и се родили всички кланове под небето. Когато първите герои, рицари и обикновени жи ...
„В Легендите разказваха, че Земята на герои се е появила след голямото огнено Дихание. От голямата огнена стихия, преминала като вихър, боговете сътворили тези прекрасни места, в които поникнал живота и се родили всички кланове под небето. Когато първите герои, рицари и обикновени жи ...
658
1
1.
Пол изпращаше както винаги деня от обичайното си място – ъгъла на парка, седнал на малкият каменен блок, под дървото, на което не знаеше вида. Пред него бе статива и бялото платно. Отново не бе използвал боите си да рисува. Тубичките си стояха непокътнати в дървената кутия, също и снопа от четки. ...
Пол изпращаше както винаги деня от обичайното си място – ъгъла на парка, седнал на малкият каменен блок, под дървото, на което не знаеше вида. Пред него бе статива и бялото платно. Отново не бе използвал боите си да рисува. Тубичките си стояха непокътнати в дървената кутия, също и снопа от четки. ...
1738
2
2
„И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина.”
Битие 1:3
1.
Войниците патрулираха по маршрута на Зона две, образували обичайната обходна колона. Първи бе десетник Крис Хейнс, втори редник Ханс Бек и най-отзад се мъкнеше Каин Андерсън – и тримата от охранителната рота, разположена в секретната нау ...
Битие 1:3
1.
Войниците патрулираха по маршрута на Зона две, образували обичайната обходна колона. Първи бе десетник Крис Хейнс, втори редник Ханс Бек и най-отзад се мъкнеше Каин Андерсън – и тримата от охранителната рота, разположена в секретната нау ...
782
1
1.
Светът гореше дълги години в огъня на войната. Всички ресурси на обгорената планета бяха изчерпани и изляти в дула, танкове и ракети. Населението - съвсем изтребено, а някогашната плодородна почва - превърната в напукана и пресъхнала пустош. Накрая в нестихващата стихия на войната бяха останали с ...
Светът гореше дълги години в огъня на войната. Всички ресурси на обгорената планета бяха изчерпани и изляти в дула, танкове и ракети. Населението - съвсем изтребено, а някогашната плодородна почва - превърната в напукана и пресъхнала пустош. Накрая в нестихващата стихия на войната бяха останали с ...
843
1
Някъде във времето на запад...
1.
Прерията гореше от разпалените лъчи на слънцето, което не спираше да ги излива яростно срещу равнината. Земята покорно търпеше, само дето от време на време простенваше от болката, която я жулеше безмилостно цял ден.
По изгорялата ѝ снага се движеха кон и ездач. За т ...
1.
Прерията гореше от разпалените лъчи на слънцето, което не спираше да ги излива яростно срещу равнината. Земята покорно търпеше, само дето от време на време простенваше от болката, която я жулеше безмилостно цял ден.
По изгорялата ѝ снага се движеха кон и ездач. За т ...
826
1
1
1.
Не може да се каже, че дежурство при минус сто и петдесет градуса е нещо приятно, въпреки термозащитата, която даваше бойния скафандър. Къде по-хубаво е да си в базата, в някое уютно сепаре на бара, да пиеш нещо топло и да дишаш свеж въздух, а не като сега - да се преглъща киселият вкус на негови ...
Не може да се каже, че дежурство при минус сто и петдесет градуса е нещо приятно, въпреки термозащитата, която даваше бойния скафандър. Къде по-хубаво е да си в базата, в някое уютно сепаре на бара, да пиеш нещо топло и да дишаш свеж въздух, а не като сега - да се преглъща киселият вкус на негови ...
869
1
2
1.
Съдбата всеки от рождение си я знае, но нима ще може да промени с нещо предопределения си край? – мислеше си Тай, няколко дни преди Коледа, подпрял се на изтъркания плот на бара на Сезар, и лениво гледаше в неоновото пано на нищото срещу себе си.
Пред него имаше чаша с нещо мътно и достатъчно сил ...
Съдбата всеки от рождение си я знае, но нима ще може да промени с нещо предопределения си край? – мислеше си Тай, няколко дни преди Коледа, подпрял се на изтъркания плот на бара на Сезар, и лениво гледаше в неоновото пано на нищото срещу себе си.
Пред него имаше чаша с нещо мътно и достатъчно сил ...
1750
2
„Начало и край
е игра на вечността.
Kрай и начало
движение безплътно -
светлината е пътя.” ...
е игра на вечността.
Kрай и начало
движение безплътно -
светлината е пътя.” ...
748
1
„Тик-так, тик-така -
времето си работи,
стрелки се гонят -
кръгът е техния бряг,
цъкащото умира.” ...
времето си работи,
стрелки се гонят -
кръгът е техния бряг,
цъкащото умира.” ...
910
1
"И смъртта, най-последен враг, и тя ще бъде унищожена."
Първо послание коринтяни 15:26
Късно вечерта Алтар запали няколко свещи и се загледа в трепкането на пламъците им. Навън вятъра от север започна да навява пясъчната си мъгла и със сигурност на сутринта хижата ще бъде затрупана от купчини пясък. ...
Първо послание коринтяни 15:26
Късно вечерта Алтар запали няколко свещи и се загледа в трепкането на пламъците им. Навън вятъра от север започна да навява пясъчната си мъгла и със сигурност на сутринта хижата ще бъде затрупана от купчини пясък. ...
879
1
4
Тя беше дъщеря на Севера - с нежна кристална душа, скрита в крехката обвивка на леденото ѝ тяло. Денем обичаше да бъде сред снежните полета на бащината империя и да участва в играта на ветреца по разпилялата се навред безкрайност. Нощем се прибираше в двореца, завиваше се с космическия студ, сковал ...
733
2
1
1.
Конят се запъваше в преспите и извиваше глава пред виелицата, но не спираше, сякаш усетил, че трябва да помогне на стопанина си. Тежко стъпваше, яко опъваше и бавно напредваше с впряга между огъващите се пред свирепия вятър борове.
До него крачеше човек, също склонил ниско глава, криещ със заскре ...
Конят се запъваше в преспите и извиваше глава пред виелицата, но не спираше, сякаш усетил, че трябва да помогне на стопанина си. Тежко стъпваше, яко опъваше и бавно напредваше с впряга между огъващите се пред свирепия вятър борове.
До него крачеше човек, също склонил ниско глава, криещ със заскре ...
929
1
11
„Какво е времето – нещо, което преминава без да обръща никакво внимание на човек, но за което човека дава цялото внимание на живота си.”
1.
Айдън чакаше влака си за града. Беше едва седем и имаше около час път, за да бъде точно в осем и половина на работното си място. Около него сновяха десетки хора ...
1.
Айдън чакаше влака си за града. Беше едва седем и имаше около час път, за да бъде точно в осем и половина на работното си място. Около него сновяха десетки хора ...
831
1
5
„Не извика. Падна бавно, както пада дърво. Нямаше дори шум, заради пясъка.“
Антоан Дьо Сент-Екзюпери „Малкият принц“
1.
Залезът кърваво се стече върху далечната дюна и украси набръчканата ѝ кожа с цвета на умиращия ден. Само малко още и пустинята щеше да си отдъхне от мора на изпепеляващото слънце. ...
Антоан Дьо Сент-Екзюпери „Малкият принц“
1.
Залезът кърваво се стече върху далечната дюна и украси набръчканата ѝ кожа с цвета на умиращия ден. Само малко още и пустинята щеше да си отдъхне от мора на изпепеляващото слънце. ...
1792
1
3
- Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна.
- Времето, което съм изгубил за моята роза... - каза малкият принц, за да го запомни.
- Хората са забравили тази истина - рече лисицата. - Но ти не трябва да я забравяш. Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил. Ти си ...
- Времето, което съм изгубил за моята роза... - каза малкият принц, за да го запомни.
- Хората са забравили тази истина - рече лисицата. - Но ти не трябва да я забравяш. Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил. Ти си ...
913
3
„Има някъде тъмна стая, без нито една искра светлина да прониква в нея. Тук винаги е тежка нощ, черна и непрогледна, тежаща колкото може да бъде една цяла вечност.
От мрака между стените ѝ подухва леден вятър, сковаващ всяка мисъл, промъкнала се с идващите, свела ги в преклонението на смъртния страх ...
От мрака между стените ѝ подухва леден вятър, сковаващ всяка мисъл, промъкнала се с идващите, свела ги в преклонението на смъртния страх ...
1046
2
2
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
