koli4a
1.362 el resultado
Със раждане почва живота -
смъртта си във себе си има.
Сезоните почват със пролет -
завършват накрая със зима.
Реката от извор започва - ...
  319 
Бръмчат
неспирно нощните таксита
по всичките посоки на града.
И морните
шофьори (до насита) ...
  346 
Нарекоха ме и сладур...
А колко съм добър - не знам.
На думи поетични - трубадур,
във моя крехък трубадурски храм.
Но аз ги пиша тез слова, ...
  1203  12 
Изпратих деня си във залез страхотен.
Отключих дома си и в него - самотен,
се слях със стените в черупково цяло
под живата тежест на мъжкото тяло.
А вятърът свири навън на фуния ...
  1785  13 
Тази къща е позната.
Този двор е стар и нов.
Споменът със стара дата
влиза в мене, като зов.
Пак на залеза се радвам. ...
  362 
Не знам защо, но все си мисля:
не съм по друг от другите мъже.
Живота в мене се осмисля
със теглене на битово въже.
Това въже ми е живота ...
  433 
А колко години от минало време
празнувахме ние и месец Септември?
Тъгата във нас е и още ни дреме,
но тя ни донесе и празник Ноември.
И тука обаче отново бързàхме ...
  384 
И пак във лятото ми тъжно
на плажа - вече опустял,
видях, че слънцето окръжно
е като старец окуцял.
И все накуцва по небето, ...
  367 
Твойто име, мила, име на любов!
Аз го любя, скъпа, в тоз живот суров.
Твоята целувка - също, като мед.
С нея ме даряваш всеки ден поред.
Ти си, моя скъпа, чаша с елексир. ...
  386 
Посветено
Един умира за да дойде друг
и мястото му земно да запълни.
И тази земна мъка, като плуг
пръстта оре - със сълзите я пълни. ...
  1284  10 
Живея отдавна по стари канони.
От малък съм учен да спазвам закони.
По моите пътища - трудни, телесни,
аз пиша и страдам със моите песни.
Живея с мечтите, с надеждите голи ...
  428 
Какво от туй, че горе - на главата,
върхът ми е затрупан с вечен сняг?
Аз газя още босичък в тревата
и съм далече от отвъден бряг.
Какво от туй, че старото ми тяло ...
  353 
Всяка съчка ми е мила,
всеки клон ми е ветрило.
Всяко слънце ми е сила
и във мене се е скрило.
Всеки лист ми е мембрана ...
  325 
Колко пролети събрах до днес
във окото на сърцето.
Всяка пролет ми остави вест
от браздичка по лицето.
Колко шепи със лета изпих, ...
  371 
Пътувам с влака на Живота
през спирки, гарички и гари.
И влача своята Голгота
от мъки нови с болки стари.
Пътувам с времето безкрайно ...
  631  13 
Ще взема да се грабна някой ден...
и хвана пътя към гората.
И там на воля, като неин фен,
да срещам сутрин аз зората.
Ще го оставя тоз озъбен свят ...
  373 
На Евтим Евтимов
Една любов ме изгори,
но тя ми върна свободата.
И както винаги в зори
лъчът се гмурка във водата ...
  424 
Малка птичка лекокрила
в храсталаци се е скрила
и изпява птичи трели
за сърца да чуят спрели.
Всеки звук сърце докосва ...
  359 
Скицирам небето.
Звездите рисувам.
Прозирна и свежа е майската нощ.
Моливът ми - точен.
С боите рискувам, ...
  392 
Отвя ме вятърът веднаж,
когато бях солиден мъж,
на юг във Гърция позната
във ден голям на важна дата.
Те празник имаха тогаз ...
  371 
Мъглата е перука черна
и пада от главата на нощта.
Със свойта рошавост неверна
гаси комай на дните ни свещта.
И чука с нокти по паважа... ...
  276 
Нито Републиката
ни е чиста и свята,
нито от съединението
направихме сила...
Как да те обичам, ...
  299 
Хем винаги гледам в небето,
но дъно до днес не видях.
Но аз си развивам кълбето
и както преди го твърдях,
със прежда простора ще вържа ...
  288 
Уморих се да те гледам във очите.
Трепвам всеки път от твоя нежен глас.
Ти излъчваш и забиваш в мен лъчите,
от които не оставам вече пас.
Аз усещам за желание двустранно. ...
  321 
Не ме нападай некоректно.
Вземи си думите назад.
Не ме обиждай ти директно.
Не ми забивай нож отзад.
Какво съм сторил аз, за Бога? ...
  416 
Дълъг път до тебе аз изминах.
Много дни към мене ти вървя.
Аз през иглено ухо преминах...
Дълго в мен сърцето ми кървя.
И в стихове съм те описал, ...
  428  10 
Горещо е. И задух - страшен.
Не трепва даже и листо.
Жарава тегне в пътя прашен.
Изгарям на едно место.
Горещо е, като в пустиня. ...
  386 
Понеже в любов съм заченат,
в кръвта си аз нося любов.
И всичките клетки ми стенат -
готови за устрема нов.
И всякое живо обичам, ...
  313 
Дърветата, когато се целуват
и сплитат клони един във друг,
звездите горе весело лудуват
и порят космоса с неземен плуг.
Луната ги полива дяволито ...
  378 
Очите са ми кладенчета сухи
и погледът ми мътен е сега.
За твоя глас ушите ми са глухи,
душата ми се пука от тъга.
Сълзùте си отдавна ги изплаках. ...
  400 
Роден съм край морето
и то е моя хит.
Нахлуло е в сърцето
и аз съм вече сит.
В сърцето ми бушува ...
  414 
И ти ли, като другите младоци
не приемаш днешната съдба?
Бягате от днешните пороци
в лявата и дясната резба...
Ти се готвиш да зиминеш, чедо, ...
  359 
Човек расте... Расте и възмъжава...
И ако себе си ще уважава,
ще трябва той да знае де отива
в ораната от него жива нива.
За всеки път да има цел конкретна ...
  333 
Присвива лятото очи
пред слънчевата остра жега.
Под палещите му лъчи
гори от алфа до омега.
Морето се поти дори - ...
  383 
Ей, не спря за миг това сърце!
Поне за малко да почине...
Пипна ли го, Боже, със ръце,
дали със мен ще се размине?
Денонощно в мен тупти ...
  330 
Слънце освети небето -
облаци му правят път.
Смее се сега детето
в своя люлчен пухен кът.
Топъл вятър си подухва - ...
  374 
Изгрява в небето любимото слънце
и праща лъчите над тихия бряг.
Загрява горещо и пясъчно зрънце,
а хладното чезне в панически бяг.
И аз се разхождам по пясъка топъл ...
  370 
"Тук е погребан..."
( надпис на камък)
Отдавнашен е тоз надгробен камък,
но буквите му още си личат.
И днес изправен, като малък замък, ...
  533 
Ревнувам аз морето, че има свобода.
Ревнувам си полето, че е във резеда.
Небето си ревнувам, че е във синева.
И слънцето ревнувам - за точка огнева.
Ревнувам облаците, че имат белота. ...
  389 
Една любов ми свети отдалече,
като небесна пламнала звезда.
От близо пък гори, гори... и вече
надява на сърцето ми юзда.
И таз любов във всяка моя клетка ...
  407 
Propuestas
: ??:??