nadia.nanito
487 el resultado
Най-кратък живот
има смъртта.
Ражда се
и умира
в един дъх - ...
  287 
имам
остър
глад
за постоянни хора
за да нахраня ...
  340 
Когато камъкът
в гърлото,
събиращ всичко преглъщано,
под натиска вътрешен
на пеперуден замах, ...
  409 
някои думи
са бездни
или пропадаш в смисъла им
или се учиш да летиш в тях
и за двете неща има място ...
  237 
Не вярвам в послания от типа „аз дадох всичко от себе си, ти – не.“ Няма смисъл.
Няма и идеални връзки.
Когато има реална любов, егото не изчезва, но от само себе си се вмества в „ние“, дава живот и сила на това заедно.
Няма борба за надмощие, има обща победа.
Няма нужда от доказване, има доверие. ...
  556 
Трохите любов
не водят до вкъщи.
Не засищат.
Нито част са от нечия същност.
Не даряват. ...
  382 
С някои хора
пораснах.
С теб знам,
че мога да бъда
отново ...
  311 
изкристализирали
суицидни мисли
вода
за божествен край
на капки депресия ...
  448 
Зад всички маски
ни се ще
да надникнем,
само зад усмивката –
не. ...
  419 
Кога ли те срещнах?
Преди години или само преди няколко вчера?
Няма значение.
Докоснал си всяка моя частица от време.
Откак си в живота ми, ...
  330 
Разбира се, че мога да летя!
Но трудното е приземяването.
Да можех да съм есенни листа,
за да е красиво падането…
След всяка глътка свобода, ...
  321 
Същественото
е да имаш някой,
на когото да кажеш
и онова,
което не си могъл ...
  364 
Когато двама се срещнат,
преплели очи
и чрез погледа
срещата премине по кожата,
когато с душата си ...
  972 
Сълзата
е отронено
признание,
че сърцето
е заседнало ...
  277 
Никога не можеш да знаеш предварително дали хората, които допускаш близо до себе си, са правилните. Точно това е целта на сближаването. Да разбереш. Играем си на руска рулетка, зареждайки оръжието с чувства, страхове, надежди, истини. И го подаваме в ръцете на отсрещния. За да убие с тях съмненията ...
  734 
Не мога да бъда такава.
Не мога да се сърдя на другите жени, които те обичат. Които те търсят. Които те следват. Които се опитват да те достигнат. Които те желаят и искат да бъдеш част от живота им. Които са били част от живота ти.
Не мога да им се сърдя.
Не мога да бъда несправедлива. Към никого.
З ...
  737 
Листата тихо падат,
за да не са самотни тротоарите.
Покриват стъпките на хората
с илюзията, че остават.
  337 
Колко трябва да ти е писнало, че да почувстваш умора от хората?
Не раздразнение, неприязън, гняв, разочарование.
Умора.
Толкова близо до безсилие и отчаяние, и почти равно на безразличие.
Колко трябва да си се обезверил, че да махнеш с ръка на всички около теб, дори и на самия теб, и да предпочетеш ...
  1585 
Препъваш се и падаш –
ожулваш коленете,
огъваш се и страдаш –
поставен си на колене,
от страх или от радост – ...
  346 
Миг облак е.
И се съблича
по капки свежест,
чиста и прозрачна.
Дъждът е гол. ...
  302 
Отнемаш ми от понятията,
без да даваш някакъв смисъл.
Нещата вече не са познати
и няма ред в този вихър.
Всичко е голо, на допир тръпне, ...
  324 
Сред виолетовите нотки на нощта
една въздишка плахо се отрони.
Разтвори пеперудени крила
и свенливо скри лицето си сред клоните
на старата и плачеща върба, ...
  285 
Не те намирам
между дланите си
и ръцете ми падат
самотни
като сноп ...
  647 
Казват,
че месеците, които имат "р" в името си,
са студени.
Питам се...
Дали същото важи и за хората? ...
  455 
Мечтая
да мога да прескачам струните на сърцето
като малко момиче, играещо на ластик.
Да избягвам всяко докосване до тях,
да не предизвиквам трептенето им, ...
  503 
Някои тишини
се превръщат в белези,
които после
носим като медали.
Ето, вижте ги... ...
  450 
Любовта е чувство.
Обичта е чувство, облечено в разум.
Верността и изневярата са просто решения.
Водени от чувствата, но подчинени на същността ни.
Уважението? ...
  832 
Еднопосочен ни е билетът.
Продупчен с първия дъх
и валиден до последния.
Ускоряваме скоростта на пътуването,
търсейки любов, ...
  658 
Сбогом
си вземам
само с мъртвите.
Докато ме има,
обречен си ...
  333 
Да срещнеш ''правилният'' човек.
Да имате непринудено отношение един към друг.
Лекотата на разговора. Вариациите на темите. Липсата на табута.
Откровеността.
Зачитането на мнението и интересът към него. ...
  764 
Намерих камък, странен ми се стори –
излъчваше самотност и тъга.
И някак си подех да му говоря
свободно, с нежност – ей така.
В ръце го взех, притиснах леко длани ...
  367 
Казвала съм „обичам те“. На много малко хора. Половината от пръстите на едната ръка. И точно затова винаги е било с леко сърце. Сигурно, без страх от последиците. Без страх от това какъв ще е отговора, без страх дори от липсата на такъв. Защото това е маловажно. Страхът е маловажен. Нито желанието д ...
  480 
Любовта започва с мисъл.
А първият ѝ израз е докосването.
Онова първо несигурно протягане в очакване на ответния допир.
Срамежливата игра на пръсти длан в длан, сякаш ти шепнат „търсих теб“.
Нежната ласка, издаваща чувствата на безмълвното „влюбен съм“. ...
  393 
Не е само желанието.
А онова вътрешно изтръпване дори само от мисълта за допир.
Кожата.
Как диша с близостта ти. И как ти се иска да я съблечеш, за да усетиш всичко възможно по- надълбоко.
Устните. ...
  496 
Най-силни
са човешките рамене.
Най-тежки
са без ничия тежест.
  329 
потрепва несигурно
ризата на една сянка
в рамката
на една отворена врата
не знае ...
  487 
Не искам да търся смисъла в думите. Или зад тях.
Искам да го намирам в жестовете. И да го дарявам.
В мълчаливата прегръдка, когато не ти остава нищо друго, освен да приемеш нещата такива, каквито са;
в опита за шега, когато се опитваш да спреш сълзите;
в споделения момент, когато невъзможността ти к ...
  509 
Не искам прозорци.
Не им искам надеждата.
И очакването.
Не искам светлината да ме гали,
да ме вика при себе си, ...
  376 
Изпълнен с топлите лъчи на лятото,
разхладèн от неочакван дъжд,
дълбоко пазещ отпечатъка
на среща със съдбовен мъж,
светът обърнал на тъга ...
  242 
На Лятото последната въздишка
е Август, изнизал си обувките
и шляпащ по брега, с усмивка
и дъх солен на морски пръски.
Далечна лодка е на хоризонта, ...
  354 
Propuestas
: ??:??