nadia.nanito
487 el resultado
Алда Мерини - Тези като мен
Тези като мен даряват мечти,
с риск дори да се лишат от своите…
Тези като мен даряват Душата,
защото една сама душа е като ...
  1746 
Обичаш ли ме?
Не е само светло чувството.
Не е единствен извор радостта.
Тъгата, болката ти –
Не са ли те за мене, ...
  395 
Защо се губим в дребните неща
и важните изпускаме от поглед?
От страх ли е, че виждаме едва,
че другият обича както може.
Дълбокото привлича ни. Но пак ...
  467 
Последната ли си?
Бъди последната!
В обятията ти искам да се скрия.
Уморена съм.
Да срещам все поредната ...
  343 
Глътка топлина.
И тръпка.
Вино, поглед, тишина.
Сякаш срещнаха се пръсти.
Твои, мои... все едно. ...
  394 
Шшт,
успокой се сърце.
Тишината ти идва на гости.
Ще онемееш
щом те вземе в ръце... ...
  406 
Ще те целуна!
Няма да съм Юда.
И всичките Апостоли ще призова.
Свидетели са ми – така съм луда,
че съм готова в Ада да се озова. ...
  308 
Гърбът ми... е онази частица от мен,
която ще ти дам да видиш последна.
Но не защото ще си тръгна от теб.
Не.
Щом видиш го, ще е като проглеждане. ...
  475 
Размèсти ми органите.
Не разбрах дори кога ме отвори.
Но ги извади всички от мен.
Без да ме разтревожиш.
Докосна ги. ...
  345 
Променяш ми пулса –
от замиращ на бесен,
дъхът ми накъсваш,
а да дишам е лесно.
Усещам света – ...
  407 
Да тръгнеш е по-трудно от оставането.
Дамоклев меч е изборът, за всички.
Оставените зад гърба ти ще са яростни.
Напред дали ще има някой за обичане?
Когато мястото ти вече не е същото. ...
  359 
Заваля.
Отдъхна небето.
Разтвори се цяло, до вътрешност.
Натежало.
Не е за всеки ...
  714 
Вземи душата ми.
Нали счупеното носи щастие.
11.11.2016
  784 
Не съм неразбиваема.
И аз се чупя
на хиляди малки парчета.
Само че се научих да го правя безшумно.
И да се залепвам. ...
  524 
В кладенеца на душата ми
вместо монета
пусна твоята
и тръгна
без да знаеш, ...
  479 
Ще те изстискам
до последната ти капка.
Ще изпия сокът ти, облизвайки с език.
Ще си уверен как неистово те искам
и сам ще потечеш към мен със вик. ...
  508 
Силен е, Господи! А ръцете му – нежност!
Този мъж изтъкан е от полюси.
Античен бог, но със семпли одежди.
Невъзможен от всички възможности.
Изгарящ в близост, сам белег от огън е. ...
  584 
Очите ми са впити в хоризонта,
отдавна пренебрегнали умората.
Зениците ми се превръщат в продължение
на линията, разделяща резонно
върху брегове противоположни хората. ...
  504 
Ти си ми Коледата,
тихото тайнство.
Там, където се полага духът ми.
Ти си моето огледало,
отразяващо пътя за вкъщи. ...
  493 
Когато от очите потича умората
и дълбините те дърпат към себе си,
когато е трудно да дишаш през порите
и усещаш сърцето си в менгеме,
и светът ти се свие във черното, ...
  698 
И пак ще има пролет,
пак ще бъдем влюбени.
Сега ли? Зима е
и време за сбогуване
със старите ни болки, ...
  534 
Прегърбен ли си, нещо ти тежи.
На тайната теглото е огромно.
Сами товарим се и ни личи,
а да ни е леко не е никак сложно.
Какво ти трябва – някой като теб. ...
  511 
Обичам те.
Заради начина, по който обичаш.
Не мен.
Изобщо.
28.07.2016
  634 
Оставила съм ги на теб.
Изписала съм ти въздишки,
сърдечен тон и тишина,
полуразбрани истини.
Замряла песен, синева ...
  551 
(Непрочетено писмо)
Знаеш ли...
и на мен понякога ми се ще да мълча.
И да чуя грохота на тишината.
Как се сгромолясват мислите ми и остават голите чувства. ...
  904 
боли ме гърлото
не от много приказки
от думите мълчани
и преглъщани
толкоз щърбави са ...
  551 
Нощта е само някаква си пауза,
разделяща една прегръдка с друга.
Луната бе изпълнена в очакване,
захранвана от нечие безсъние.
Броейки часовете по звездите, ...
  527 
Достатъчно зими навяха в сърцето ми,
пових ветрове от кънтящи отсъствия.
Когато е трябвало да топлят ръцете ми,
съм гледала в празното как вратата се люшка.
След нечии думи попадах във Ада, ...
  541 
Отмини ме.
Не съм твоя извор.
Знам, че насищам.
Но не потапяй ръцете си
тъй надълбоко ...
  516 
Последната си нощ
бих прекарала
с теб,
заради когото
бих разделила миговете ...
  618 
Преместваме чертата между нас,
обграждаме се с лимит на докосване.
Да бъде близо някой ни е страх.
Не искаме да чуваме въпросите,
които си задаваме и ние, ...
  478 
Игра ли поиска?
Тогава нека играем –
на каквото си имаме
и каквото желаем.
Затвори тез очи, ...
  434 
По кожата ми няма правила,
вълненията само са изписани.
А грапавините на желанията
са само огледални истини
на твоето докосване, на мен, ...
  602 
Рисувам те.
Не както те виждат.
Нито както се виждаш.
Просто както Си.
Любовта няма очи. ...
  539 
Две чаши вино канят да мълчим -
те изповедник са в рубинен здрач,
за който тишината не горчи,
а думите ни нищичко не значат.
От допира на устните личи ...
  381 
Неделя е.
Остани в леглото. С мен.
Нека събуждането е бавно и с удоволствие.
От някой слънчев лъч, заиграл се със златото по ресните на очите ти.
Или от рапсодията на дъждовните капки по прозореца. ...
  823 
Видях един мъж
в очакване
на една жена.
Нетърпението
се пречкаше ...
  493 
Листата вече не шептят на вятъра,
а той е сляп за цветовете им.
Окапаха по любовта от лятото,
заради която са самотни пейките.
Подритват ги безлични минувачи, ...
  550 
Пазя те.
От лошите ти сънища.
От мислите ти черни на прощаване.
Откъснал розата,
свободен си от тръните. ...
  545 
Аз съм твоята тайна. Спасителен бряг и пристанище.
За неказани мисли, прикрити с учтива усмивка.
За разказващи погледи, за пръсти трептящи и парещи.
За докосване вътре, под всекидневната твърда обвивка.
Аз съм топла прегръдка. От глас. Или изписани думи. ...
  565 
Propuestas
: ??:??