Ревов
149 el resultado
Там, някъде далече,
във края на гората,
където се целуват
Небето и Земята.
Аз вярвам, че отново ...
  204 
Между твоите руси коси
и водопади от облаци…
Между две езера и една шамандура,
аз откривам земи неоткрити от никого,
със нови слънца и със нова култура! ...
  356 
Какво като живея между книги
в един разхвърлян стар апартамент?
Отишъл бих за тебе до Малави,
а после с влак почти до Мериленд!
Защото те обичах до полуда! ...
  261 
Бурята е кратка. Дълга е нощта.
Искам да ти кажа толкова неща,
не мога даже дума да обеля
точно по средата на една неделя.
Нещо ме тревожи. Нещо ми горчи. ...
  295 
Вече толкова време вървя
за да стигна при теб от гората,
че поникна в брадата ми ръж.
И Балканът преплува реката.
Чувам още звездите над мен ...
  710 
В предсмъртния спазъм на юлското пладне,
когато Денят си зализва перчема,
готов да се хвърли надолу с главата
между Марица от ляво и синевата.
Слънцето бавно започва да слиза ...
  306 
Библейска жега – рунтав котарак
заспал под старата черница.
Какво като е ден, а пада мрак.
И Слънцето се къпе във Марица.
Денят си пръска босите пети, ...
  194 
Откакто на Вола убиха юнак
със меч във ръката и овчи калпак –
Балканът въздиша. Балканът мълчи.
Запретнал ръкави. И притворил очи.
Макар, че не спира на вятъра воя ...
  298 
Щом настъпи пролетта
и гората се събуди –
от зори до вечерта
почва Ежко да се труди.
Тръгва бодро из гората ...
  241 
Дъждът е котарак –
повярвайте ми всички!
Дъждът е котарак
със палави очички!
Със рунтава опашка ...
  265 
Небето предвещава свобода
и дъжд на поразия.
Но не от него у дома
самичък да се скрия.
Мечтата ми е котарак ...
  411 
Додето тишината, край дядовата къща,
през ниската ограда във детството ме връща.
Аз яхвам свойта пръчка. И хуквам към гората
по тясната пътечка, направо при Ламята.
Която от баира – се готви да ме смачка, ...
  259 
Видяхте ли тази сутрин
как Липата се напарфюмира
И замириса –
на пролет Небето
  256 
Небето е пъстра каручка
под високата майска дъга.
И препуска на бяла кобила
гологлавата Синева…
Вдигат пара стърнищата жадни ...
  260 
Живот като на кино
добър и малко лош,
разказва Тарантино.
И смее се Гаврош!
Додето на кобила ...
  251 
Живея между бракувани спомени
от бъдещи словесни
с а м о и з т е з а н и я
А Миналото ме чака
под една върба край Марица ...
  500 
Като вик полетял над земята
и оставил в небето следа.
Като болка от песен позната
на безкрайно далечна звезда.
Искам пак да отплувам със Вятъра ...
  325 
Сънувах далечно пристанище
а край мене –
кораби с флагчета
от разноцветни
усмивки ...
  258 
Ако някой ден случайно
се препъна изведнъж.
И като дърво от хълма
рухна в дивия камъш.
Нека вятърът разкъса ...
  426 
Високо над градчето и театъра
луната става жълта като книга.
А ти си тук, случайно като вятъра,
след който само есента пристига.
Разкъсваш с нокти своята умора ...
  230 
Уж нищо в този свят не се повтаря,
макар да е – една и съща есента.
И палавата глъчка на щурците.
И меката въздишка на пръстта.
А търся думите с които да ти кажа, ...
  266 
Какво като годините препускат
на своите невидими коне?
Мечтите ми все още скитат боси
с развят перчем и с голи рамене.
Събужда ги на Утрото тромпета ...
  270 
В такава нощ не може да се спи.
В такава нощ пируват Боговете.
Мирише на липа. И на мечти!
И греят като факли Върховете!
В такава нощ – Земята се тресе ...
  281 
Агнешко настроение до обед
вестник с модифицирана
кръстословица и честитки по телефона
Зараснали погледи в мислите
като дъждовни запетайки ...
  201 
Всички Слънчогледи са изпънали
вратове в очакване
на Генерала си
а Слънцето –
минава тежко покрай тях ...
  215 
Някога – когато се разхождах прав
под масата на собственото си въображение –
често се питах: Какво сънуват рибите?
И често си представях, че рибите сънуват
рибарските мрежи на Изгрева. ...
  527 
Ако действителността е абсурд
или горната граница на Невъзможното,
колко е лесно да се правиш на луд.
И да вярваш в противоположното.
Че „единицата“ е капацитет, ...
  225 
Трябва да си имаш вуйчо Владика
и къща от него широка
като Петроханския проход
и дълбока като
Искърското дефиле, ...
  291 
Дъждът си къса дамарите и става нещо
като Вавилонско стълпотворение
до Звездите. Със аплодисменти
и с оркестрови изпълнения, разбира се…
Сред копита от облаци ...
  206 
Вали от векове…
Вали от хиляди години…
Вали от времето на Ева и Адам.
Като в безкрайно стара приказка вали.
И пътят се събира някъде, ...
  209 
Дъждът е соло за тромпет
от багри, форми и от звуци.
Един безкраен хоровод
по керемиди и улуци.
Дъждът е соло за тромпет ...
  195 
Без да изцапа петите си боси
майския дъжд от Балкана се носи.
Тича направо през ниските храсти.
И си търкаля тромпета на части.
После така го надува, че слиза ...
  224 
Когато нещо те тревожи.
Когато нещо ти горчи.
Не стреляй само по лисици.
Не падай мъртъв по очи!
Човек се учи да живее ...
  193 
Попитали веднъж един мъдрец:
как се пишат стихотворения
по кората на дърво?
А мъдрецът се замислил,
почесал се по олисялата камбанария ...
  209 
Когато тихо Залезът припада
и в чашата ми кротко се топи,
Земята е усмихната и млада.
И цялата ухае на липи!...
Луната се преструва на заспала, ...
  719  19  18 
Приятели от времето
на Кук и Магелан,
къде потънахте?
В кое море оставихте
завинаги сърцата си? ...
  398 
Живее ми се, дявол да го вземе,
напук на тоя кучешки живот.
Какво като си нямам кон и стреме,
а всички ме наричат Дон Кихот.
Аз бих превзел и Рубикон и Троя. ...
  419 
Самотата звъни на вратата ми
всяка вечер
по едно и също време,
ала не чака да й отворя.
Влиза през ключалката. ...
  564 
Ще препусне жребецът ми верен
с тази грива от чиста смола.
И ще рони с дъха си скалите
по реката за миг придошла.
Там, до онзи завой на Марица, ...
  261 
Нищо в моя свят не е измислено
и нищо няма свой еквивалент.
Реката е река, а Хълма тича
подгонил на едно глухарче шапката.
Нищо в моя свят не е измислено, ...
  282 
Propuestas
: ??:??