siana77
75 el resultado
Идва златокоса есен.
Усещам я като въздишка в сънената утрин.
Долавям шепот на падащи листа.
Тръгвам по невидими пътеки.
Слънцето ги гали със лъчи. ...
  993 
Той ме покрива със своите нежни въздишки.
И ме понася далече, далече.
Сънят ме спасява. Ставам отново добра.
И съм пречистена.
Виждам пак любовта си в нечии топли ръце. ...
  964 
Денят ме грабва със своите улици.
Потапям се в бесния ритъм на шумния град.
Небето отгоре се плези със своя слънчев език.
Бързам - сега не ми е до него.
Вливам се в морето от хора. ...
  519 
Далечност и безсилие.
Без въздух - болка за пореден път.
Предателство. Нозете ми тежат.
Изчерпване. Отдавна е така.
Отровена е моята същност. ...
  449 
Нещо в нас с тъга си отива.
Част от мен, част от теб - бавно и тихо умира.
Зимен ден и частици от нашия смях.
Стопява се споменът бял.
Аз и ти - две уморени лица. ...
  516 
Слънчева музика и цветове.
Имах криле да летя.
Виждах нежен блясък в косите ти.
И очите ти - толкова влюбени. Само в мен.
Шарени думи. Носеха музика. ...
  602 
Недей да чукаш ти на моята врата.
Недей да идваш - вече няма я страстта.
Отивай си! Затворени за теб са моите очи.
Забравих те - там някъде сред купчина стъкла.
Без теб ще тръгна след угасналите спомени. ...
  600 
Най-чиста съм в душата си.
Защото съм жена.
Нося в сърцето си всички послания на Вселената.
И ги вплитам в сърцето си.
Само аз знам как. ...
  549 
Искам да плача от щастие.
Да забравя коя съм.
Искам да обезумея от любов.
На вятъра да заприличам.
Искам да завия от горчива болка. ...
  562 
Моята умора.
Виждам я в чашата сутрешно мляко.
Моята умора.
Тя горчи като прегоряла от слънцето захар.
Моята умора. ...
  669 
Нямам сънища.
И чувства нямам.
Остана само тишината в мен.
Измислям празни думи.
Но те са мъртви - нямат цветове. ...
  554 
Еротиката е заспала някъде дълбоко в мен.
Измъква се на пръсти в измъчения от тревоги сън.
Пристъпя бавно и чертае силуети.
Игра на въображение....
Цигареният дим се вплита в спящата ми страст. ...
  1188 
В студено злато се превърна любовта ми.
Блести отвън, но няма пламък вече в мен.
Студено злато - и реже вените ми всеки път, когато
с лъжи отиваш ти далеч от мен...
Безчувствен си - парче метал е твоето сърце. ...
  595 
Ако ме искаш - пожелай ме!
Ако ме търсиш - в синята болка ме намери.
Ако ме мразиш - мрази ме!
В парчета стъкла споменът превърни.
Ако ме носиш в сърцето си... ...
  773 
Сиво небе. Плаче с мен.
Парят сълзите - че отново сгреших.
Много ще ме боли. Мъртва любов.
В мене вали.Но нямам очи.
Всичко вече свърши... ...
  510 
Една студена истина.
И болка в мрака. Като хлад.
Дойде и ме прегърна.
А исках да си ти...
И после си отиде. ...
  614 
Вали. Бавно, бавно вали.
Заспиват под снежна постеля бели спомени.
Тихо е. Без цвят и глас.
Всичко заспива.
Умората разстила своя шал. ...
  760 
В мен има хиляди тревоги скрити.
И в сънища внезапни пазя чужди страхове.
Пред мен отлита времето -
далечно като ято,
без шум догонвам с ветрове. ...
  629 
Притихвам като сънена гора.
В косите ми изстинали полека вятърът се сгушва.
Уморена към нощта пристъпям.
Унасям се. Дочувам нежен шепот.
Край мен танцуват есенни листя. ...
  623 
Далечни цветя. Без светлина.
Няма пътеки. Само тъма.
Играят ветрове. Пак тишина.
Плаче нощта - че е сама.
Далечни поля. Няма цветя. ...
  647 
Два самолета в небето.
Чертаят любовен лабиринт.
Разчертават облаците.
Влюбването и разчертаването -
като разминаването... ...
  485 
Сребърни пътеки и прах от лунна светлина.
Тишина. Тичам боса.
Галят ме сребърни клони.
Луната ме води в своето царство.
Лунно сияние - нежно вълшебство. ...
  461 
Светът е нагъл, лицемерен,
подъл, несъвършен, студен,
обграден от дебели стени,
безсърдечен, ироничен,
присмехулен, жесток, ...
  594 
Дъжд от неизречени желания.
Вали дълбоко в мен.
Не може да измие болките.
Пресъхвам от водата.
Текат сълзите - малки капки. ...
  593 
Игра на сенки.
Бяло и черно. Полутонове.
Думи, които раняват.
Размити желания.
Неказани тайни. ...
  437 
Събирам душата си - пак с мъка на части.
Събирам я в шепи напукани,
просещи мъничко нежност.
Събирам душата си в канче ръждиво,
забравено някъде... ...
  525 
Частица сън и шепа невинност.
Пътувам отново към теб.
Бели сънища - малко щастие.
Лепкав прах и шум на криле.
Шепот в безкрая на нощния бяг. ...
  512 
Родена бях.
Но вече съм различна.
Дълбоко потопена в сивото море на пустотата.
Прерязани криле и студ.
Мъртвешка тишина - безизразни очи. ...
  555 
На прага на съня се раждат спомени.
А в утрините сини тайната полека гали твоето лице.
Дочуваш като полъх нежен моя глас.
И леко се усмихваш там в съня.
Изплитат своите шалове с ухания забързаните ветрове. ...
  1387 
Виждам те.
Само очите ти.
Гледаш ме.
Моите устни.
Искаш ме. ...
  603 
Нежност. Красивият танц на докосването.
Мелодия и цветове.
Моята кожа и кадифе.
Като сън. Толкова хубав.
Пепел от рози. Влюбените сълзи. ...
  567 
Искам цвете да съм.
Да ме сънуваш всеки път в самотните си сънища.
Искам вятър да съм.
Да съм нежен полъх в деня ти.
Искам слънце да съм. ...
  591 
На гости са ми ветровете.
Танцувам с тях.
Така е всеки ден.
Живея в къщата от найлон.
Сама с ветровете. ...
  581 
Самотните длани
Прегръщат нощта.
Изгарят без думи.
Усещам тъга.
Душата не плаче. ...
  789 
Финални думи.
Сподавен стон.
Затворена врата.
Разпадане на хиляди парчета.
Пулсира болката. ...
  702 
Propuestas
: ??:??