Валери_Станков
1.458 el resultado
ВЛАКЪТ НА РАЗДЯЛАТА
Есен. Варненската гара.
Влак на седми коловоз.
Предпоследната цигара.
И в очите – ням въпрос. ...
  148 
ПОСЛЕДНИЯТ ВЛАК НА БЪЛГАРИЯ
Роден съм сякаш че на ЖП-гара –
на пътищата ро̀ден брат близнак.
И през воня на дзифт, мъгла и сяра
клатушкам се в последния си влак. ...
  176 
ЛИНЕЙКА ЗА ИЗДЪХНАЛОТО ЛЯТО
... небето просна своя сур саван,
надяна листопадът жълта грейка,
а вятърът – надрусан наркоман,
се развилня на кривата ми пейка, ...
  119 
АВТОПОРТРЕТ С ОГЛЕДАЛО
Нали съм надарен с прекрасно тяло,
макар че във главата съм фенер,
най-сетне се видях във огледало! –
по моите пропорции и размер. ...
  122 
ЖЕНАТА, КОЯТО ЦЕЛУНАХ ПО ЗАЛЕЗ
Бог ме създаде луд на ишлеме –
мечта за психиатрите в Карвуна.
И с теб, като останах насаме,
те милнах и несръчно те целунах. ...
  343 
ДУШАТА МИ СЕ УЧИ ДА ЧЕТЕ
Учителю! – в хитоните на Бога,
дай, Боже, да си жив и след стоте! –
да бъде ден, във който пак ще мога
пред школските врата да съм дете. ...
  142 
УЖАСЕН АВТОПОРТРЕТ
Без пукната стотинка в своя джоб,
тъй и до днес не свързах двата края,
живея цял живот на автостоп! –
към Ада ли? – не знам, – или към Рая? – ...
  139 
СТОПАНИНЪТ ЗАМИНА ЗА АМЕРИКА
„И аз съм сам стопанинът на къщата...”
Атанас Далчев
... вратите са заключени отдавна,
навярно още в миналия век – ...
  156 
БЕЗГЛАГОЛНА ЛЮБОВ
Седма пейка. Есен. Дама.
Вятър в нейните коси.
Покрай нея мъж за двама.
А край тях – moi aussi. ...
  146 
ЕДНО „MARLBORO“ В ДЪЖДА
... есента ще дойде скоро – мека като кадифе,
ще ѝ дам едно "Marlboro", ще я черпя със кафе,
нещо топло ще ѝ кажа, сетне ще си помълчим,
и ще поседим на плажа, опнал своя жълт килим, ...
  144 
ЩЕ СА КРАСИВИ ЗИМНИТЕ МИ ДНИ
... какво от теб ще взема, мое лято, когато си затръгваш мълчешком,
от грубата постеля, на която преспах във твоя лек тръстиков дом? –
парче мелтем – дванайсет метра вятър, сетре да си ушия – и костюм,
перо от гларус, срязал необята, със братята си развъртял джурум, ...
  103 
АВТОПОРТРЕТ СЪС СЪЛЗА
... поболя се лятото – и легна
върху хълма с жълтите треви,
дюлята прегърна го последна
и му каза: – Карай да върви! ...
  125 
КРЪГЧЕТА ТЮТЮНЕВ ДИМ
Горчи ми вече всяка глътка въздух.
И давя се в лютив тютюнев дим.
И се изплъзва... как ми се изплъзва! –
все по-далеч Вълшебният килим. ...
  102 
ЗА ВСЯКА БОЛКА БОГ ЩЕ ТИ ПЛАТИ
... пере морето мръсната ти риза, в бездънни центрофуги я върти,
най-светлата ти възраст се изниза, доде заравяш в пясъка пети,
по буните, обрасли с водорасли, дере мъглата своя сив шинел,
пресипнал гларус ще ти гракне: – Здрасти! Къде из тая пустош си поел? – ...
  181 
ДОВИЖДАНЕ, ДО СЛЕДВАЩИЯ ОГЪН!
До следващия звън на телефона,
до следващия нощен есемес,
до следващия влак от триста тона,
зачеркнал невъзможното ни днес, ...
  115 
МОМЧЕШКА ПЕСНИЧКА
Светлите момчешки дни къде са?
Кой ли ми ги крадна – мълчешком?
Пуши ми се! – малка "Стюардеса",
"Слънце", "Ропотамо" – или "Ком"! ...
  147 
МЪЖ В ДЪЖДА
Брадясали библейски дъждове
дълбаят голобрадите баири.
А из блатата щъркелът кълве
мехурчета по жабешките дири. ...
  90 
ЧЕТЕНЕ НА ПТИЧИ ПОЛЕТ
... подир епохи суета,
в които не сънувах птици,
сега се уча да чета
небето в птичите зеници, ...
  164 
ЕДИН ЗАБРАВЕН ПТИЧЪК
... от фасове, на спирката събрани,
си сви цигарка старият клошар
и хляб от боклукчийските казани
на гълъбите хвърли – Божи дар, ...
  98 
БЯХ ВАШИЯТ ЛИРИЧЕСКИ ГЕРОЙ
... когато в огледалото се вглеждам, нали съм прост лирически герой,
си казвам всяка сутрин със надежда, че този свят все още си е мой! –
че мои са момичетата светли – и синевата! – с птичите ята,
че още много дълги километри ми предстои да мина през света, ...
  170 
КЕСТЕНЪТ НА ВАРНА
Кестенът на „Братя Миладинови”
го отсече варненският кмет,
плаках в небеса, над него зинали,
сетне псувах много дни наред, ...
  145 
ЛУДНИЦА ЗА ВЛЮБЕНИ
... сънят си няма граници – и иде,
когато нещо важно предстои –
и Времето, художникът невидим! –
рисува в него с маслени бои, ...
  117 
СИНИТЕ ОЧИ НА МОЯ БОГ
... в молитвените шепоти на храма в зори запалих късата си свещ,
и попът – вече светнал 300 грама, тропарите начена с глас горещ,
не знам до милостивия ми Господ дали достигна и гласецът мой? –
за живите поисках нещо просто – да дишат, а за мъртвите – покой, ...
  102 
ЛУДО ПИСМО ОТ ВАРНА
… а лятото обра си всички круши
и кротичко зад хълма се смали,
вълните чорлят бесни ардауши –
връхлитат върху черните скали. ...
  153 
БАВНА СЕПТЕМВРИЙСКА ВЕЧЕР
Бавна септемврийска вечер. Нека да си помълчим.
Нейде в залива – далечен, корабът надипля дим.
Мъкне облакът чембери върху щърбата Луна.
Къкри, ври и се чумери! – всяка следваща вълна̀. ...
  126 
100 СЪВЕТА ЗА ЖЕНАТА
Понеже съм хигиеничен мъж
и не понасям никакви гадини,
чаршафите си сменям по веднъж,
поне веднъж на всеки три години! ...
  127 
NULLA DIES SINE LINEA
Мен джипито ми сложи диагноза.
Не беше диагнозата добра –
ако не пиша стихове,
във проза, ...
  152 
ДРУГОСЕЛЕЦЪТ
В оная нощ валеше черен дъжд
и всички дворни псета побесняха –
на другоселец виеха! – на мъж,
подирил под чардаците ти стряха, ...
  123 
ПРОЧИТ НА СУТРЕШНАТА ПРЕСА
... мноо яко вали, небосводи се килват отгоре ми –
и е просто мираж онзи шеметен месец април,
даже мравките тръгват с чадъри по стволи и корени,
върху Седмата пейка на ченгелче и аз съм се свил, ...
  161 
ТИГЪРЪТ НА СЕДЕМТЕ МОРЕТА
… някога, преди да остарея – старец, тръгнал вече към стоте,
вихрех си хвърчилцето по кея! – босоного варненско дете,
учех се да връзвам чепарета, че да хвана някой друг сафрид! –
Тигърът на Седемте морета! – в мене възмъжаваше на вид. ...
  91 
МАЛКА ВОДКА В РАЯ
Какво, че вече вижда му се краят,
че ще заспя под камъка габро? –
аз и отвъд ще имам малка стая
с писалище, куп листи – и перо, ...
  118 
ЕДИН ПАКЕТ ЕГИПЕТСКА КЪНА
Понеже ти си хубава Жена,
и аз – освен ако не ме застрелят,
с един пакет египетска къна
при теб ще дойда някоя неделя. ...
  99 
ПОСЛЕДНИЯТ ДЕН НА АВГУСТ
... живот покрай морето си живея! – реша ли, че ми писне от града,
се смъквам – леко трезвен, там, на кея – да си развея бялата брада,
понякога посрещам сутрин бриза, изпращам вечер късния мелтем,
и под слънцата вехтата ми риза се сбръчка, сви се, прежълтя съвсем, ...
  98 
ВЪРВЯ ПОДИР НЕБЕСНИЯ СВЕТЛИК
... щом вятърът засвири на дудук през листопада – жълта пашпалига,
в изкъртения дънер – гнил чурук, светулките прощално ми намигат,
и – щом се просне първата слана – фъндъци вълна, свлечена от хурка,
и с поглед благ сподири ме сърна, и таралеж след миг ми изтопурка, ...
  132 
НА КИНО ОТ 6 ДО 5
… едно и също кино гледам все
с великото търпение на бивол –
доде от смях глупакът се тресе,
мъдрецът отминава мълчаливо. ...
  173 
ТАЙНА ТЕТРАДКА
Когато някой ден светът
отвори твоите тетрадки,
в които ти по своя път
записа думите си кратки, ...
  148 
МЕЧТАНИЕ ПО ШУМАН
Една девойка с бяло колело
край мене в парка мина – и замина.
И изведнъж допи ми се мерло
в казиното на Морската градина. ...
  117 
СБОГОМ НА ЛЯТОТО
Доде колтуча с джобната си ножка
асмичката от ялов клечорляк,
две гълъбчета тихичко се пощят
пред дремещия в двора котарак, ...
  106 
ХОРА ОТ ДЪРЖАВАТА НА МРАКА
... и ето го – дойде и твоят миг,
най-сетне старините си дочака,
говориш си на български език
със хора от държавата на мрака – ...
  132 
МОМИЧЕТО ОТ ЦЪФНАЛАТА РЪЖ
Бях нявга влюбен в цъфналата ръж.
И Джени беше влюбена във мене.
Дори призна ми под дъжда веднъж,
че ме сънува нощем, пък и денем. ...
  142 
Propuestas
: ??:??