Валери_Станков
1.383 el resultado
ЕДНО ЗАБРАВЕНО ЧОВЕЧЕ
... започнах да забравям все по-често адреси, телефони, имена,
да прибера оскъдното си ресто – горката ми стотинчица една,
кога ще свърши филмът, който гледам по тъпия отвред канал едно,
и, Боже? – как се казваше съседът, който звъни за сол или брашно, ...
  138 
СПОМЕН ЗА ДРУГИЯ ЖИВОТ
... как искам кротко вечер да си пуша тютюнeца край пътните врата,
да седна сам под кривата си круша, преминал всички пътища в света,
наясно с всички бури – и с покоя, в които тъй красиво преживях –
и този свят за малко беше моят, след който аз ще бъда шепа прах, ...
  156 
ПЕСЕН ЗА НЕДОСЪНУВАНИЯ ЖИВОТ
Но каквото изтече през моите пръсти, изтече.
Вече почнах пари да събирам за другия свят.
Да си купя костюм. И на мама да купя елече.
И да взема за тати две ризи от долния кат. ...
  121 
МЕЖДУ ЗДРАВЕЙ И СБОГОМ
... навярно самотяга бил е много
човечецът от варненския кей –
със гвоздейче надраскал ми е "Сбогом!",
а после е добавил и "Здравей!", ...
  142 
ЧОВЕКЪТ Е МЕТАФОРА НА БОГА
Метафората може да убива.
Но може и от смърт да те спаси.
Понявга тя е жулеща коприва.
Понявга сноп девойчини коси. ...
  186 
СЕДМА ПЕСЕН ПО СКАЛАТА „РИХТЕР”
Отпишете ме вече. Загърбил съм този живот.
Ако той беше рай, как тогава живее се в Рая?
Светло бъдеще как на децата си да обещая?
Малко повече захар ли сутрин да слагам във чая? ...
  233 
ПЕСНИЧКА ЗА МОЯТА СЕСТРА
на Елена Бангиева
... грижовна като моята сестра едва ли на земята нейде има,
тя ризите ми в три води изпра, изтупа със тупалката килима,
стайчето ми проветри – и смота изядените от молци завеси, ...
  225 
МЪЖКА ИЗПОВЕД
Ще те изгубя някой ден,
наистина ще те изгубя –
авлига над полята с лен,
светулка в паднала коруба, ...
  166 
БРЪМБАРЪТ НА БОГА
... залез разжигаря фурни върху гърбавия рът,
подир миг ще се катурне слънчицето ми отвъд,
мъкне мракът кош парцали, реже ги и ги крои,
месецът кандилце пали в черните си одаи, ...
  306 
ВЛАКЪТ ЗА НИКЪДЕ
... от гара "А" – до гара "Б" във влака
два века съм от живите по-жив! –
пред смешните брътвежи на глупака
до днес не съм изпадал в нервен срив. ...
  256  11 
БАДЕМОВАТА ТОРТИЧКА НА МАМА
... додето сутрин – още по пижама, из кухничката шета у дома,
и се разсънва край котлона мама – и нещо си говори сам-сама,
навярно има много важни теми, споделя си ги с нейния си поп,
аз знам, че бяла тортичка с бадеми ми прави с чаша ягодов сироп, ...
  143 
ПОЧИВНИЯТ ДЕН НА СВЕТУЛКИТЕ
... когато тишината трепетулка в дълбокото на моите гори,
почивен ден за моята светулка аз обявявам утре – до зори,
не ме търсете, моля ви, за нищо, не ставам за покой и тишина,
бях пепел във прегазени огнища, и споменче за слънчеви петна, ...
  223 
ЗАБРАВЍ МЕ В НЕДЕЛЯ, ЛЮБИМА!
... почини си от мен, забрави ме в неделя, любима? –
изпери битието в три легена със прах за пране,
аз ще вярвам, че нейде далече от мене те има,
слязла сякаш за миг от платната на Едуар Мане, ...
  263 
СТОРЍ ДОБРО?
... да сториш някому добро, е дело праведно – и просто,
в тефтера – с пачето перо – ще си го отбележи Господ,
комуто къшей хляб си дал, за цял живот ще те запомни,
и – ако одър си постлал, ще спи щастливият бездомник, ...
  155 
СОФИЙСКА РАПСОДИЯ "ВЛАДА"
... вдън небесните предели пъплят облачета бели,
питам се сега къде ли мислиш си за мен под тях? –
нейде на Петте кьошета вейваш рокля на райета
и нехаеш за Поета? – в стих събрал сълза и смях, ...
  127 
АЗ ИСКАМ ВСЕКИ ДЕН ДА БЪДЕ ПЕТЪК
… мечтая си понявга да е петък – и в събота да бъдеш моя ти! –
да ми сработи призори късметът – душата ми над теб да полети,
да те прегърна – и да те целуна? – един, почти измислен, Поаро,
да те почерпя баничка тригуна и чаша сок в отсрещното бистро, ...
  172 
ПРОЩАЛЕН АВТОГРАФ ОТ БОГА
... не ме напуска мисълта, че някой ден ще ми се случи
да си отида от света, по-чист от стар, планински ручей,
потулен със калпаче мъх, ще рохоля под вас на хълма –
ще пея пак до сетен дъх! – гръдта ми обич ще изпълва, ...
  109 
ЧЕРВИЛО ВЪРХУ БЯЛАТА МИ РИЗА
... когато си отида от света, ще ти се връщам привечер по бриза,
и твоето бретонче на черта в яката на сетрето ми ще слиза,
ще седнем на крайбрежните скали, ще разкопчея тихата ти шнола,
красива си! – във пролетни поли, и в шапката си две перца забола, ...
  138 
ИЗБРОДИХ ВЕЧЕ СВОЯ ТРЪНЕН ПЪТ
... нали аз цял живот съм нечий роб и плащам глоби, данъци и такси,
и вятърът във празния ми джоб спря вече да ме пита сутрин – как си? –
е, как да съм? – навярно съм добре, излишен, струва ми се, е въпросът,
щом си налягам вехтото сетре – и ден денѝ в бомбето ми на про ...
  348 
БИСКВИТИ В ЗИМНАТА НОЩ
... ти дойде със кутийка бисквити и остана при мен цяла нощ,
със едно одеялце завити в малък столичен хостел – „Разкош”,
ах! - в района на Сточната гара изведнъж зауха на липи! –
бодигардът дори ни се скара, че не може от нас да заспи, ...
  183 
ДА МОЖЕХ
Да можех да те събера,
тъй както шепа речен пясък,
тъй както птичите пера
на жерав, отлетял със крясък, ...
  187 
СПОМЕН ЗА МАМА
Тя стои и ме чака мълчалива на къщния праг.
С побелели коси и смалена от есени фигура.
Тя е птица, която ще се срути във първия сняг.
И ще маха за сбогом ...
  234 
ОПЕРА ЗА ТРИ БИРИ
Пийнах на гарата трите си бири.
Сетне гаврътнах коняче едно.
Слушах как вятър на буфера свири
„Ева” на Лехар, „Сафо” на Гуно. ...
  402 
200 ТОМА ПОЕЗИЯ
... не вярвам някой ден да съберат туй, що съм го написал, в 200 тома,
а в тях ще бъде целият ми свят – морето, плажът, Варна, вълнолома,
една сребриста люспа от сафрид, полепнала по пръстите ми груби,
девойките на гърбавия рид! – които в светли залези съм любил, ...
  334 
ЗАКУСКАТА НА МАМА
Всяка сутрин се събуждам чист,
щом ми пейне трети път петела,
как ухае млякото с ориз! –
в мамината кухня – на канела. ...
  550 
ЧАКАЛНЯ
Часовникът е спрял на три без десет.
И бирата е мътна като Янтра.
А келнерът виси като обесен
зад мръсното стъкло на ресторанта. ...
  150 
АЗ СЪМ ТОПЧЕТО В ТВОЯТА СУПА
… и недей да ме гледаш под лупа? –
цял свят римите мои чете.
Аз съм топчето в твоята супа,
утре може да стана кюфте. ...
  212 
ИМАМ СИ ЕДНА МЕЧТА
... да имах къщичка в Балкана със прочка, дворче и асма,
да седнеш – с роклица басмяна, под сенчестата сундурма.
Да крее залезът на хълма – проскубан, прегорял – и риж.
Лула тютюн да си напълня, проклет от Бога да е – триж! ...
  143 
ОБЛАКЪТ НА БОГА
... навярно Бог на облака седи – и в своето Творение се вглежда,
ала светът не е като преди, престана да е обич – и надежда,
уж, слънчице на всекиго е дал? – за хорица, за птици и влечуги,
а ние – всички, в Божията кал със кеф си правим кал едни на други, ...
  143 
МОТОРНАТА КОСАЧКА НА СЪСЕДА
... нагазил в туфи пролетни роси, и глутницата охлювчета смачкал,
съседът днес тревите окоси във двора със моторната косачка –
поде се дълъг мирис на бензин, примесен с дъх на мъртво треволяче,
отсече той и храстчето жасмин – и мама на перваза взе да плаче, ...
  167 
А БИРАТА МИ ГОСПОД ЩЕ ПЛАТИ
... щом влезе бавната Жена, аз си поръчах трета бира,
тя беше снопче светлина из кръчмата накрай Всемира,
авлига в ръж, сърна в треви, походка на среднощна пума,
към мене, казах си, върви! – и в миг изгубих ум и дума, ...
  176 
ПОМНЕТЕ МЕ?
Нали съм на седемдесет дъртаче,
плешивите си възрасти чета –
понякога момчето в мен си плаче
за своето бретонче на черта, ...
  168 
ТЕЛЯКЪТ В ЖЕНСКАТА БАНЯ (18+)
И – тъй като душа и тяло храня,
си казах аз: – Ох, баня! Ох, че кеф! –
цаних се за теляк във женска баня,
да взимам на петнайсти някой лев. ...
  166 
РИСУВАНЕ НА СМИСЛИТЕ
... изпращам си безсмисления ден
и се надявам утре да е смислен,
и – моля те? – мисли си и за мен,
тъй както аз за Теб, Иисусе Христе? – ...
  290 
МЕЖДУ ДВЕ МНОГОТОЧИЯ
... тиха бара, три тополи,
четири плачещи върби,
теб душата ми се моли,
теб душата ми скърби, ...
  455 
ПОСЛЕДНИЯТ РИМУВАЩ МОХИКАН
... е, как да не повярвам в чудеса? – за мене всички слухове са верни,
започна да ми никне пак коса – брадата ми – и тя! – взе да се черни,
във страшна спортна форма, призори направих две-три лицеви опори,
дори отказах биричките три! – и хвърлих се в поредната love story, ...
  153 
ДИЛЕМА
Изправен съм пред я́ката дилема
и трябва спешно да я разреша –
дали да си слугувам на корема,
или да съм човек с добра душа? ...
  126 
ОКОТО НА БОГА
... не знам с какво око дари ме Господ, съзирам всичко – даже и насън,
щом мравката катери стръкче троскот, или светулка в мрака литне вдън,
гримасата на млъкналия камък, най-сетне сцепил своя вечен скат,
солчицата в сълзицата на мама! – от ужаса, че гаснем в кофти свят, ...
  197 
ВЕЧЕРНА МОЛИТВА
Едно и също. Всеки Божи ден.
Да ям. Да спя. Да пиша. И да пия.
О, Боже, отпиши ме вече мен
от своята Божествена хартия! ...
  335 
БОЖЕ МОЙ, КОЛКО МАЛКО ОСТАНА
... сякаш само това ми остана от прекрасната наша любов –
седем прашни писма на тавана, стих от Дядо Валери Петров,
малка снимка от пейката в парка със прозирната рокля солей,
с теб – и с моята вечна цигарка – на самотния утринен кей, ...
  335 
Propuestas
: ??:??