Валери_Станков
1.383 el resultado
СПОМЕН ЗА МОЕТО СЕМЕЙСТВО
... защо пропуснах толкова неща да сторя във живота си оскъден? –
да съм добър съпруг, пък и баща, и по-щастливи някак си да бъдем,
не черен роб на всеки свой куплет сред седем милиарда светли роби,
от работа да се прибирам в пет – и моят дом да грейне в блага обич, ...
  247 
БАЛАДА ЗА ОБРАТНОТО ВЪРТЕНЕ
Земята се върти по Галилео,
но аз не се усещам Галилей.
Пързалям се като по линолеум,
намазан фино с медиен елей. ...
  304 
ДЕН ОТ ВАРНЕНСКИЯ КАЛЕНДАР
... ден дени край мен из парка, ляга маранята жарка,
и чистачката без мярка вдига шум и облак прах,
две-три дами – дали-взели, веят сламени капели,
пушат облачета бели три старчока покрай тях, ...
  260 
ДА ПАЗИ ГОСПОД ЛОШИТЕ МОМЧЕТА
... понякога от лошите момчета
Жените чакат все добри неща –
например, да разкъсат на парчета
ужасната им женска самота. ...
  340 
ЖЕНИТЕ СЪС ЗАБЪРЗАНИ ПОХОДКИ
... защо Жените – слязат ли във парка, търчат, като че ли ги гони змей,
наместо да изпушат с мен цигарка, да ми рекат на пейката: – Здравей! –
и да добавят: – Старче, ти си готин, но с двата крака си Отвъд – почти.
Нима заслужих да съм тъй самотен? – и запокитен в бездни ...
  383 
ДЕВОЙКАТА, КОЯТО СЕ ГРИМИРА
... и тъкмо в парка седнал бях на бира, и сякаш гледам като на екран –
една девойка тихо се гримира със скришно огледалце в бяла длан,
от пейчицата нейна дъх на фрезии – на облаче – към мене се поде –
и аз си глътнах всичките поезии! – едно самотно градско пиянде, ...
  642 
АНАЛИЗ НА ИЗДИШАНИЯ ВЪЗДУХ
... не знам с какво заслужих участта да дишам през сапунени мехури,
животът – след граничната черта – във бездната и мен ще прекатури,
лъжа и робство вредом днес цари, а Свободата все ми се изплъзва,
и данък "Въздух" плащам си дори, и почна да не ми достига въздух, ...
  249 
ТУШ
... на пясъчника с кофичка, с лопатка от детството животът ме душѝ,
и – сякаш подир смъртоносна хватка, потънал съм в батака до уши,
с безмълвен вик – напъхан нож в кания, си изпровождам птиците на юг,
и глътчицата въздух, дето пия, мирише на разпран чувал с боклук, ...
  134 
АПТЕКА ЗА ДОБРОТА
Природата понякога греши.
Не знам защо не ме направи лекар?
Щях да лекувам хорските души
със обич по клиничната пътека. ...
  141 
СПОМЕН ЗА ЖИВОТ
... понявга се облягам на перваза и гледам през саксиите с цветя
как, сякаш че през прохода Маказа, животът ми надейде отлетя,
и – сигурен съм, няма да се върне, защото е единствен и красив,
тъй стихва подир мълнията гърмел, скимуца струна скъсана по гриф, ...
  561 
ПРОПУСНАТА ФИЕСТА
Животът профуча през мен със 200,
не смогна да рече дори – здравей! –
красив – като пропусната фиеста,
в която аз живях с Хемингуей. ...
  175 
ЕКСПРЕСЪТ КЪМ ВЛАДА
Избръснах се до синьо със „Gillette”.
Надве-натри със гребена се сресах.
И – ей ме, на! – с билет за шест без пет –
стоварих морно тяло във експреса. ...
  292 
КАКВО ДА СИ ОТКРАДНА ОТ СВЕТА
... какво да си открадна от света, когато нявга тръгна към небето,
три стръкчета от летните жита – и книжицата, дето снощи четох,
трошинки от дървесната кора подир кълвача, чукал като бесен? –
или колчан от птичите пера? – да пиша невъзможната си песен, ...
  163 
И ДА НЕ ЛИПСВАМ В СЛЕДВАЩИТЕ 100
... понякога мечтая да съм сам, да поседя на кривата си пейка,
под листопада, жълт като сусам, след есента във парка да офейкам,
със мравките – до идния април, в мравунячето тихо да се свия,
изобщо да забравя, че съм бил! – потънал във блажена исихия, ...
  153 
МЕЖДУ ЗДРАВЕЙ И СБОГОМ
... дворчета със вехти калдъръми, стар хинап, смокини и асми,
дрезгави гъркини по налъми черпят с бяло сладко и фурми,
чирозът – сафрид на вързуница, съхне върху южния калкан,
и дъхти на рибена чорбица с лют червен пипер и стиска хрян, ...
  206 
ПОДГОТВЯМ СЕ ЗА ДРУГИ ЕРИ
... дали защото напоследък тотално вече оглупях? –
оная вечер и съседът ме би! – на табла и на шах,
а вчера, като влязох в МОЛ-а, ме гледаха като кретен,
щом купих литър кока-кола, наместо две-три бири кен, ...
  181 
ОТКЪС ОТ МОЛИТВА
... но защото ми трябваха толкова много лета
да се върна при себе си, тоест – при своите мъртви
и отдавна от мене отишли си скъпи неща –
Вяра, Обич, Надежда – и торбичката им да закърпя, ...
  149 
СВЕТОТО БРАТСТВО НА ПОЕТИТЕ
Навярно утре няма да съм тук,
ще отлетя във някой свят отвъден,
и всичките поети във Фейсбук
ще ревнат уау, не може и да бъде! – ...
  216 
СПОМЕН ЗА ДЕВОЙКАТА ПО СЕНОКОС
... из дълбоките дъбрави – както си косях сено,
зърнах в роба без ръкави в миг девойченце едно,
по безшумната пътека гледах я – към мен върви,
и се свличаха полека! – под косата ми треви. ...
  311 
ЧОВЕК Е ОБЛАЧЕ ЛЮБОВ
Тъй както Ангелът е бял,
и адски черен – Сатаната,
светът, в различията цял,
между добро и зло ни мята, ...
  292 
ДРУМНИКЪТ ИЗ ТИХИТЕ ВСЕЛЕНИ
... сурото небе се грочи, облаците мъкнат плочи,
върху туфи змийска хурка вятърът шупурка.
Щом зарохоли дъждецът, млъкна в сумрака щурецът,
бухалът: – Ухуу-у! – избуха в тишината глуха. ...
  149 
ЕДНО ЧЕРПАЧЕ СВОБОДА
... аз вече наближавам към стоте, разминах се с наградите си "Грами",
живота, който дишам, е менте! – и въздухът нагарча от измами,
не знам дали ви пях, но вълчи вих в разпадащия се глобален климат,
и в крайчеца на своя сръчен стих бях адски чист във мъчната си рима, ...
  113 
СЛАДКО ОТ СМОКИНИ
В малко, скърцащо хотелче
с две смоковници отпред,
срещна ни шетливо лелче
и ни пожела: – Късмет! ...
  142 
НАРОД НА ПЪТ
... със двата крака в есента, на път към зимата – живея,
и – праведниче во Христа, все тъй вървя след Мойсея,
в молитвите си преди сън мълвя скрижалите му светли –
в най-черните пустини вдън! – въртя безкрайни километри, ...
  136 
ВЪЛЧА ПЕСЕН
Когато Бог раздавал е акъл
със кофата – на фауна и флора,
навярно е помислил, че съм вълк? –
сред седем милиарда живи хора. ...
  281 
БОГ СЛИЗА ВИНАГИ НА ХЪЛМА
Като напушено с трева
се смее слънцето на хълма –
изнервената ми глава
със благи радости изпълва. ...
  118 
ДВОРЧЕТО НА БАБА
... най-хубавото дворче на света бе нявга пред къщурлека на баба,
където тя садеше мушката̀ – и милваше ги със десница слаба,
където дядо – с пръстена лула, си пиеше тютюна под асмите,
и всяка вечер бе добре дошла! – във тая топла бабина обител, ...
  143 
ХОТЕЛ ЗА ДВАМА
Когато те видях първица
във онзи столичен хотел,
ти беше плаха като птица,
и аз бях някак си несмел. ...
  144 
МИНУВАЧИ
... по Главната на Варна ми се плаче, и питам се, пред ужаса смирен,
какви са тия странни минувачи? – и как един не каза: – Добър ден! –
да се усмихна – и да го погледна, дори да го прегърна като брат,
една минута – първа и последна! – живеем – тъй сами, на този свят, ...
  128 
НЕМИЛОСТИВ БЕЗЛИХВЕН ЗАЕМ
... додето осъзнавах, че съм никой, посече ме секундната стрелка,
между сълза и смях, които бликат в душата ми, успях да се река! –
записах се със главната си буква във паметта на своя минал век,
от стиховете, дето в мене рукват, не се видях със тежък банков чек, ...
  121 
КВАРТАЛНА ИСТОРИЯ
... нали я карам само на консерви
и цял ден пия – варненски сархош,
понякога съседът ми се нерви,
когато се разпея посред нощ, ...
  170 
ЗАВРЪЩАНЕ
... защо изобщо някога съм бил детенцето на дядо – и на баба ми,
валмо от трън, бодили и осил, търкалям се във спомени ограбени –
пресъхна в двора старата чешма – и циганите къщата събориха,
обраха сетне древната асма – и брусиха с железни пръти ореха, ...
  134 
СЕЛФИ НА ФИНАЛНАТА ЧЕРТА
... в сезона съм на мъдрите болежки – и кретам към финалната черта,
не искам да повтарям всички грешки, които сторих нявга в младостта,
отново да се хвърлям в низ любови, в безсмислени мъжкарски крамоли,
и – същи роб в тъмница без окови, да скачам сутрин с третите петли, ...
  117 
БАВНИЯТ ЗАЛЕЗ НАД ВАРНА
… как искам да потъна в бавен залез, разчорлил плащ над сетния ми скат,
да се подпиша с топъл показалец – в прекрасния под мен! – нетраен свят,
да гушна кротко в пазвата си цвете, дете да милна, Книга – и Жена! –
и Господ да въздъхне: – Е-еех, Поете! Най-сетне се превърна в С ...
  133 
VERBA VOLANT, SCRIPTA MANENT
Един ден – щом ме скрият от света –
под тия тежки – двеста! – сантиметри,
сложете ми един пакет листа? –
и – по възможност, нека са А-4. ...
  163 
БАЛАДА ЗА ВЕЧНИЯ РОБ
Навярно няма никога да свикна пред властници да гъна кръшно стан.
И да се кланям цял живот на Тиква! – в ошмуления български бостан.
Да Му се радвам всеки път – във джипа, когато тръгне да ме навести.
И рой мисирки питат го – и пипат! – там, дето няма нищичко почти. ...
  283 
ИЗКЪПАНИЯТ В ПЕРЛОВСКА РЕКА
... тържествен като черен мерцедес,
дойдох ти, мила, в София с експреса.
Но ти дори не ме посрещна днес? –
не знам какво във мен не ти хареса. ...
  117 
ИЗРЕЧЕНО НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
... живея си в най-истинското време, когато всичко ми принадлежи,
загърбил слава, власт, не ми и дреме! – не ядох хляб, омесен със лъжи,
не бях слуга на Чичкото Паричко, до днес един оцапан лев не взех! –
несуетлив, наясно бях със всичко – със своя си, и с чуждия успех, ...
  172 
ДА БЪДЕ СВЕТЛА СЪБОТА ОТ БОГА
... щом грейне капандурата ми в бяло, то значи утро вече е дошло,
денят е просто повод за начало – за халба бира, чаша-две мерло,
в таванчето ми с чироз – бяла низа, да се качи по обед скъп авер,
да препера разпраната си риза – и да ошетам в своя вехт килер, ...
  117 
30 БЪЛГАРСКИ БУКВИ
... защото предпочитам тишината
пред тоновете изговорен шум,
за мене всяка буквица е свята! –
и е безкраен Българският друм, ...
  356 
Propuestas
: ??:??