inakrein (Илияна Каракочева)
254 2291
25 nov 2009, 9:42

Държава на отчуждението 

  Ensayos » Civiles
3117 1 4
1 мин за четене

   Живея в  абсурдна държава на отчуждението, където всеки е отчужден от всеки. Съпругът е  отчужден от  благоверната, защото  тя няма   перфектни мерки на  фолк-певица. Тя пък е отчуждена от него, защото  той няма парите на депутат. Тийнейджърите са отчуждени от  своите бедни родители, които нямат пари да изпълнят всичките им капризи  веднага. Родителите  на свой ред са отчуждени от децата си, защото  не  могат да издържат да живеят   този живот,  единствено изтъкан от отговорности.

    Експерти са отчуждени от областта, в която трябва да бъдат специалисти, защото са стигнали дотам с връзки. Министри са отчуждени от своите подчинени, защото  интересите, които защитават и бранят, са единствено тези на своите  собствени фирми и приятелски кръгове. Депутатите са отчуждени от своите избиратели, защото отдавна са избрали да бъдат депутати на самите себе си. Правителството е отчуждено от своя народ, защото за него народът, това е правителството. Държавата е отчуждена от обикновените хора и хората са отчуждени от нея, защото говорят на различни езици и живеят на различни планети.
         Държавата мрази народа. Народът мрази държавата.  Министри  мразят своите подчинени, те  пък мразят министрите. Съседи мразят комшиите заради неплатени сметки за парно. Съпрузите мразят съпругите поради перманентното безпаричие. Само  малките деца още обичат   всичко и всички, може би защото не осъзнават, че живеят в страната на отчуждението. И ако има прашинка надежда, тя е останала  единствено в тях. Господ да ги закриля, за да променят  отчуждения свят, в който  само си мислим, че живеем!

© Илияна Каракочева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Впечатли ме есето ти, Ина. Поздравления!
  • Благодаря ви за отношението!
  • Иска ми се повече хора да прочетат това есе и да отговорят сами на въпроса "Защо?" Поздравления за есето, Ина! Както винаги, не оставаш беучастна и провокираш размисли. Благодаря!
  • Много си права, Ина и мен много ме боли от това отчуждение! Жалкото е, че мнозинството хора вече са го приели за даденост и са се отчуждили от надеждата и намерението за промяна. Затворили са се в приятелските си кръгове и гледат едва ли не враждебно на хората извън тях, включително и творческите такива... Поздрави от мен!
Propuestas
: ??:??