25 нояб. 2009 г., 09:42

Държава на отчуждението

3.5K 1 4
1 мин за четене

   Живея в  абсурдна държава на отчуждението, където всеки е отчужден от всеки. Съпругът е  отчужден от  благоверната, защото  тя няма   перфектни мерки на  фолк-певица. Тя пък е отчуждена от него, защото  той няма парите на депутат. Тийнейджърите са отчуждени от  своите бедни родители, които нямат пари да изпълнят всичките им капризи  веднага. Родителите  на свой ред са отчуждени от децата си, защото  не  могат да издържат да живеят   този живот,  единствено изтъкан от отговорности.

    Експерти са отчуждени от областта, в която трябва да бъдат специалисти, защото са стигнали дотам с връзки. Министри са отчуждени от своите подчинени, защото  интересите, които защитават и бранят, са единствено тези на своите  собствени фирми и приятелски кръгове. Депутатите са отчуждени от своите избиратели, защото отдавна са избрали да бъдат депутати на самите себе си. Правителството е отчуждено от своя народ, защото за него народът, това е правителството. Държавата е отчуждена от обикновените хора и хората са отчуждени от нея, защото говорят на различни езици и живеят на различни планети.
         Държавата мрази народа. Народът мрази държавата.  Министри  мразят своите подчинени, те  пък мразят министрите. Съседи мразят комшиите заради неплатени сметки за парно. Съпрузите мразят съпругите поради перманентното безпаричие. Само  малките деца още обичат   всичко и всички, може би защото не осъзнават, че живеят в страната на отчуждението. И ако има прашинка надежда, тя е останала  единствено в тях. Господ да ги закриля, за да променят  отчуждения свят, в който  само си мислим, че живеем!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илияна Каракочева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Впечатли ме есето ти, Ина. Поздравления!
  • Благодаря ви за отношението!
  • Иска ми се повече хора да прочетат това есе и да отговорят сами на въпроса "Защо?" Поздравления за есето, Ина! Както винаги, не оставаш беучастна и провокираш размисли. Благодаря!
  • Много си права, Ина и мен много ме боли от това отчуждение! Жалкото е, че мнозинството хора вече са го приели за даденост и са се отчуждили от надеждата и намерението за промяна. Затворили са се в приятелските си кръгове и гледат едва ли не враждебно на хората извън тях, включително и творческите такива... Поздрави от мен!

Выбор редактора

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...