се превръща в нещо осъществимо.”
Може би защото когато го постигнем, ни става скучно. В преследването на неосъществими неща има една уникална тръпка. Никога не ти минава през ума, че гониш някаква утопия. Докато имаш възможност да вървиш към някаква цел, не те напуска надеждата и вярата, че наистина ще успееш да я постигнеш.
Самият ти се превръщаш в кон с капаци, който не иска да си помисли, че може би няма смисъл да се стреми към дадено желание.
Именно непрекъснатото движение към щастието ни поддържа живи. Какво ще правим, когато всичко ни е наред и го имаме на готово или вече сме постигнали всичко желано? Няма ли да умрем от скука?
Когато вече имаме това, което сме желали, няма нужда да го завоюваме и постепенно губим интерес към него. А когато загубим постигнатото, ние не си спомняме времето, докато сме го притежавали, а само времето, когато сме се стремяли да го достигнем. Ако го оставяме то да ни бяга и да се връща, тръпката от завоюването ще ни пробужда отново и отново.
Ще си мис ...