Едно време имаше един Нейчо Неев дето викаше „Ега ти държавата, щом аз съм ѝ вицепремиер!” Той поне се усещаше че не е за там. Де да се усещаха поне толкоз и днешните ни политически бонзи, ама…
Една простотия, колкото по-високо седи, толкоз по- отдалеч се вижда! (това вече съм го казвал, но пак го повтарям в случай че някой не го е заушил)
Е, вчера ни видя и целия ЕС – колко ни е пипката и какви мисирки сме. Мисирки дето освен да викат „Лю-лю-лю-лю…” (премиерът много добре го докарва това), стават само за тенжерата.
Нашият баш-баканин (нали сме приятели с турците, трябва да си поприпомним по някоя турска дума ) реши да се прави на гълъб на мира, или на пощенски гълъб, не стана много ясно на какъв точно. Та същият, точно преди трети март, прехвръкна на гости на своя „анкарски аркадаш” и му се предложи за посредник, в диалога с ЕС. Само че султанът се беше позаинтересувал кой го праща и като разбра, че никой не го е дюздисал за гълъб на мира, се отнесе с него както подобава, т.е като едн ...