Гледаш на пръв поглед хубаво спретнат, след първата дума разбираш, че възпитанието е на ниво. Държанието леко мистериозно и загадъчно остава. След още някой друга дума разбираш, че логиката е навсякъде, в любовта, сърцето, вярата и къде ли не още. Но това съвсем не е проблем, по-лошото идва, когато забележиш как телефонът някак си е по-ценен от естественият контакт. Но почакайте, това съвсем не е страшно. Страшно става, когато всичката тази техника замества естеството ни. В днешно време какво става? Запознанствата в интернет са по-предпочитани от „живият“ контакт. Нима това не крие рискове? Нима това не може да бъде опасен и лъжлив капан? Нима това не може да бъде пагубно понякога? Разбира се, че има и изключение, но нека не изключваме опасността, която може да се крие от другата страна на монитора, нали така? Не е ли по-добре да се срещаме лице в лице? Нима през монитора може да видиш емоция? Нима онези мънички човечета, които „отразяват“ емоция, могат да заместят истинското? Добре ли ...