Клаудио Балиони - Нашите дни хиляда

----------------------------------------------------------------------

Autori: Claudio Baglioni

---------------------------------------------------------------------------

Автори: Клаудио Балиони

--------------------------------------------------------------------------------

Io mi nascosi in te... poi ti ho nascosto…

da tutto e tutti… per non farmi più trovare…

E adesso che torniamo ognuno al proprio posto…
liberi finalmente… e non saper che fare…

Non ti lasciai un motivo né una colpa…

Ti ho fatto male… per non farlo alla tua vita…

Tu eri in piedi contro il cielo... e io così…

dolente mi levai… “Imputato, alzatevi”…

Chi ci sarà dopo di te…
respirerà il tuo odore…

pensando che sia il mio… Io e te

che facemmo invidia al mondo… avremmo vinto mai…

contro un miliardo di persone…

e una storia va a puttane…

sapessi andarci io…

--

Ci separammo… un po' come ci unimmo…

senza far niente… e niente poi c'era da fare…

se non che farlo… e lentamente noi fuggimmo…

lontano dove non ci si può più pensare…

Finimmo prima che lui ci finisse…

perché quel nostro amore non avesse fine…
Volevo averti e solo allora mi riuscì…
quando mi accorsi che ero lì per perderti… Chi

mi vorrà dopo di te…
si prenderà il tuo armadio…

e quel disordine… che tu

hai lasciato nei miei fogli… andando via così…

come la nostra prima scena…
solo che andavamo via

di schiena…

incontro a chi… insegneremo quello che…

noi due imparammo insieme… e non capire mai cos'è…
se c'è stato per davvero…

quell'attimo di eterno che non c'è…

mille giorni di te e di me… Ti presento
un vecchio amico mio…
il ricordo di me… per sempre… per tutto quanto il tempo… in questo addio…
io mi innamorerò di te…

---------------------------------------------------------------------------------------------

Скрих се в теб... после скрих теб...

от всичко и всички... за да не можеш вече да ме откриеш...

И, сега се връщаме всеки на своето място...

свободни сме най-накрая... и не знаем какво да правим...

Нито причина, нито вина ти оставих...

Нараних те... живота ти за да не нараня...

Ти беше права на крака... срещу небето... а аз...

болезнено станах... „Подсъдимият да стане”...

Която до̀йде след тебе...

ще диша твоя аромат...

докато мисли, че е моят... Ти и аз,

които на света завиждахме... да победим, никога нямаше...

срещу милиард хора...

и една история отива по дяволите...

да отида там и аз, де да можех...

--

Разделихме се... подобно на това как се събрахме...

без нищо да правим... а и нямаше какво да се направи...

освен това да направим... и бавно избягахме...

далеч, където да мислим за това, невъзможно стана...

Приключихме, преди да ни довърши тя...

за да може тази любов наша край да няма...

Исках да те имам и успях само тогава...

когато забелязах, че съм на път да те изгубя... Тази, която

след теб ще ме желае...

ще си присвои твоя гардероб...

и този хаос... който ти

сред листата ми оста̀ви... докато си тръгваш така...

сякаш е първата ни сцена...

само че си тръгнахме с гръб

един срещу друг...

срещу кого... ще учим на това, което...

заедно ние научихме... и никога няма да разберем какво е...

дали наистина го е имало...

този миг вечен, който го няма...

нашите дни хиляда... Представям ти

един мой стар приятел...

спомена за мене... завинаги... за през цялото време... в тази раздяла...

ще се влюбя в тебе...

--------------------------------------------------------------------------------------------------------

https://www.youtube.com/watch?v=WIsXSKqDdeE