Herz, mein Herz, sey nicht beklommen,
Und ertrage dein Geschick,
Neuer Frühling giebt zurück,
Was der Winter dir genommen.

Und wie viel ist dir geblieben!
Und wie schön ist noch die Welt;
Und, mein Herz, was dir gefällt,
Alles, Alles darfst du lieben!

                                          Heinrich Heine                        

извор:
 

https://de.wikisource.org/wiki/Herz,_mein_Herz,_sey_nicht_beklommen

...............................................................................................................................

фонетично с български букви:

Хèрц, майн Хèрц, зàй нѝхьть беклòммен,
Ундь ертрàге дàйн Гешѝк,
Нòйер Фр`юлинг гѝйбть цур`юк,
Вас дер Вѝнтер дѝр генòммен.

Ундь ви фѝйль исть дѝр геблѝйбен!
Ундь ви шьон исть нòх ди Вельть;
Ундь, майн Хèрц, вас дѝр гефèльльть,
Àльлес,àльльес дàрфсть ду лѝйбен!

...............................................................................................................................

дословен превод:

Сърце, мое сърце, не бъдѝ свито
и си понесѝ ориста!
Нова пролет ще ти върне,
което зимата ни отне.

А колко много ти остава (буквално - ти е останало)!
И колко хубав е (все) още светът;
и - мое сърце, което ти допада,
всичко, всичко - ти е позволено да обичаш!

...............................................................................................................................

опит за римуван превод:

Свито ми сърце, привети!
Приемѝ си ориста!
Ще ти върне пролетта,
зимата което взе ти.

Колко много ти остава! -
Хубав свят навред е все!
Всичко, нравещо ти се,
да обикнеш - ти се дава!