Що бе голямо - от Чеслав Милош
(превод от полски език)
Що бе голямо
На Александър и Оля Ват
Що бе голямо, станало е малко.
Бледнеят кралства като покрив снежен.
Сразявало, но вече не сразява.
Земи небесни точат се и светят.
На речен бряг излегнат на тревата,
Отдавна, бавно пускам малки лодки.
Montgeron, 1959
Чеслав Милош
Превод
Праз 2009
-------
Оригинала:
Co było wielkie
Aleksandrowi i Oli Watom
Co było wielkie, małem się wydało.
Królestwa bladły jak miedź zaśnieżona.
Co poraziło, więcej nie poraża.
Niebiańskie ziemie toczą się i świecą.
Na brzegu rzeki, rozciągnięty w trawie,
Jak dawno, dawno, puszczam łódki z kory.
Montgeron, 1959
Czesław Miłosz
-------
В София, преди около 2 месеца, си вървях по улица Александър Стамболийски и когато минавах покрай 30 СОУ, за мое най-голямо учудване над главния вход видях стихотворение от Чеслав Милош на полски и на български. Ето снимка:
http://i40.tinypic.com/2lji6o5.jpg
Аз отдавна харесвам и превеждам Чеслав Милош и бях щастлив да намеря негова творба на такова място. Забелязах, обаче че превода е доста лош. Първо на места се променя смисъла и второ се е загубила метриката на оригинала. Пак не е лош, но усещането от полския оригинал се е загубило и смятам, че може да се преведе по-добре. Тук е резултата от моя превод.
Чеслав Милош е написал това стихотворение, когато е бил във Франция, където е получил политическо убежище.
Александър Ват е бил полски поет, писател и теоретик и предшественик на Футуризма. Въпреки, че е симпатизирал на комунистите, след войната е бил арестуван от НКВД и е заточен заедно със жена си Оля и 9 годишния си син в Казахстан. След 9 години е бил освободен. Творбите му са били забранени. Емигрира във Франция през 1959 г.
© Ефр Праз Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
А аз смятам, че е нужна по-дълбока интерпретация на стихотворението.Предлагам ключа - 59 г.
-
За втори път се сблъсквам с некоректен превод на стихотворението на Чеслав Милош
„Co było wielkie”
Наложи ми се да чета превода, изписан на стената на 30-то СОУ в София при гостуването на една полска делегацияв Дома на хумора в Габрово. И тъй като установих, че твърде много се различава по смисъл от оригинала, се наложи да направя свой превод.
За да не бъда голословна, ще обсъдя строфите една след друга:
Заглавието „Co było wielkie” може да се преведе като: „Това, което бе голямо”, или „Което бе голямо” като се избегне архаичната за българския език форма на относително местоимение „Що”
Co było wielkie, małem się wydało.
Което бе голямо, малко се оказа.
(Като малки имаме представата, че нещо е изключително, а то се ОКАЗВА незначително)
Królestwa bladły jak miedź zaśnieżona.
Кралствá помръкваха – мед позеленяла.
(тук смисълът се крие в израза miedź zaśnieżona. Дълго мислих дали авторът не е знаел точният химически термин, а той е miedź zaśniedziała. Известно е, че медта в съприкосновение с въздуха се покрива със синьо-зелен слой от окис (śniedź). Златните кубета на кралствата са станали обикновена ламарина. Блясъкът е избледнял, а аз използвам думата помръкнал.)
Co poraziło, więcej nie poraża.
Което порази ме, не поразява вече.
( това , което ме е впечатлявало, вече не ме впечатлява , поразява е по-силната дума в този смисъл)
Niebiańskie ziemie toczą się i świecą.
Телата небесни кръжат си и светят.
(Фактически светят звездите, планетите светят с отразена светлина. Авторът по всяка вероятност е имал предвид всичко, което свети на небето, а това отговаря на понятието небесни тела)
Na brzegu rzeki, rozciągnięty w trawie
На брега крайречен сред тревата проснат
(rozciągnięty – може да бъде преведено като излегнат, но по принцип се излягаме по гръб или настрани. Аз си представям лирическия герой, легнал по корем, за да може да пуска лодките си. Обикновено казваме – проснах се по корем, затова съм избрала синонима проснат)
Jak dawno, dawno, puszczam łódki z kory.
както едно време, пускам кори-лодки
(Jak dawno, dawno няма точен превод на български. Означава много отдавна, в далечното минало, в онова време; на руски би звучало давным давно. Ние използваме в приказките израза „имало едно време”. Освен товa, едва ли лирическият герой, проснат в тревата, ще си прави труда да изработва лодките от кори. Неговият прототип от детинството просто е пускал кори и си е представял, че това са лодки.
В крайна сметка предлагам следният вариант на превод:
КОЕТО БЕ ГОЛЯМО
На Александър и Оля Ват
Което бе голямо, малко се оказа.
Кралствá помръкваха – мед позеленяла.
Което порази ме, не поразява вече.
Телата небесни кръжат си и светят.
На брега крайречен сред тревата проснат,
както едно време, пускам кори-лодки.
При превода се старах също да запазя ритъма на стихотворението.
Смятам, че съм успяла.
С уважение:
Росица Кънева
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
