Спирайки край гората в снежна вечер

Чии са тез гори, аз мисля знам,
но къщата му е в града далече там.
Той няма да ме види спрял се тук,
горите му със сняг да гледам сам.

А малкото ми конче сигурно си мисли, че е странно
да спрем между гората и езерото равно,
и без постройки и нито пък наблизо ферма,
през вечерта в годината, когато е най-тъмно.

Разклаща то на сбруята камбанки,
за да ми каже не разбира от гатанки.
И само туй са звуците и още,
на бавен вятър. Пухкави снежинки.

Горите са чудесни, дебри тъмни,
но имам обещания да изпълня,
и много път преди сън да измина,
и много път преди сън да измина.


Робърт Фрост


Stopping by Woods on a Snowy Evening

Whose woods these are I think I know,
His house is in the village though.
He will not see me stopping here,
To watch his woods fill up with snow.

My little horse must think it queer,
To stop without a farmhouse near,
Between the woods and frozen lake,
The darkest evening of the year.

He gives his harness bells a shake,
To ask if there is some mistake.
The only other sound's the sweep,
Of easy wind and downy flake.

The woods are lovely, dark and deep,
But I have promises to keep,
And miles to go before I sleep,
And miles to go before I sleep.

-- Robert Frost


Превод
ефр. Праз
2008