adaruna
74 результатов
Спокойна вечер. Тишината пак твори...
Отеква ехото от уморени стъпки по паважа...
Затворени очи, обострен слух... -Шшшт, замълчи!
Защото явно този бродник аз ще се окажа...
Къде отивам? При кого? ...
Отеква ехото от уморени стъпки по паважа...
Затворени очи, обострен слух... -Шшшт, замълчи!
Защото явно този бродник аз ще се окажа...
Къде отивам? При кого? ...
733
1
Прибрах се уморен. Опитах да заспя,
но мислите в главата ми крещяха... Защо се стигна до това...? До тук?
Защото бях човекът, който думите изричаше, които другите не щяха - Не, не те щадяха...
И вадеха душата ти с памук.
С какво ги провокирах? Те какво целяха? ...
но мислите в главата ми крещяха... Защо се стигна до това...? До тук?
Защото бях човекът, който думите изричаше, които другите не щяха - Не, не те щадяха...
И вадеха душата ти с памук.
С какво ги провокирах? Те какво целяха? ...
722
3
“Какво е тъгата?
Тъгата е, когато един човек отива при друг и много пие. ( Дани 7 г.)”
Излязох! Имах нужда от приятел...
И не след дълго влязох в празен бар.
Поръчах скъпо уиски без да мисля после как ли ще го плащам, ...
Тъгата е, когато един човек отива при друг и много пие. ( Дани 7 г.)”
Излязох! Имах нужда от приятел...
И не след дълго влязох в празен бар.
Поръчах скъпо уиски без да мисля после как ли ще го плащам, ...
1127
1
Виждал съм хиляди очи...
Но точно онзи чифт ме карат толкова дълбоко да потъвам...
Стени, които ме запазват силен за момент руши...
Цигара щом запаля – само ако знаеш колко силно си опъвам...
Въздухът във белите ми дробове превръща в дефицит... ...
Но точно онзи чифт ме карат толкова дълбоко да потъвам...
Стени, които ме запазват силен за момент руши...
Цигара щом запаля – само ако знаеш колко силно си опъвам...
Въздухът във белите ми дробове превръща в дефицит... ...
680
1
Причината, която кара мисълта, фантазията и надеждата да се гонят с невъобразима скорост...
Ти там си! Някъде... И пак четеш,
а аз пък тук - зад листа... За тебе мисля ти коя си... И къде си?
Дали ще мога някога да зърна твоето лице,
или ще продължавам монолози да създавам за пиеси... ...
Ти там си! Някъде... И пак четеш,
а аз пък тук - зад листа... За тебе мисля ти коя си... И къде си?
Дали ще мога някога да зърна твоето лице,
или ще продължавам монолози да създавам за пиеси... ...
625
Билет за представление... Спектакъл?
Дали пиесата съм сбъркал? Ролята ли?
Или избързах със фанфарите, с цветята...
И не е важно тръгвайки си аз дали съм плакал,
а пътя, който съм поел пред тривиата... ...
Дали пиесата съм сбъркал? Ролята ли?
Или избързах със фанфарите, с цветята...
И не е важно тръгвайки си аз дали съм плакал,
а пътя, който съм поел пред тривиата... ...
932
Обичам те!
Не знам дали отново някога ще мога да го кажа,
затова го пиша…
А, само ако знаеш колко вечери до късно съм стоял,
събирайки причините, ...
Не знам дали отново някога ще мога да го кажа,
затова го пиша…
А, само ако знаеш колко вечери до късно съм стоял,
събирайки причините, ...
2569
7
7
Изгубен между мрак и тишина…
За мене спряха думите да значат…
Защо съм станал толкоз’ мнителен, кога сърцето лед скова?
… когато в огледалото видях очите си да плачат!
Качулката ми дава нов визьор… ...
За мене спряха думите да значат…
Защо съм станал толкоз’ мнителен, кога сърцето лед скова?
… когато в огледалото видях очите си да плачат!
Качулката ми дава нов визьор… ...
697
Измислен образ, с тяло на жена…
Очите ù към мене гледат, може би сънувам …
Протегна тихо своята ръка…
Усмихна се. Представих си за части от секундата как устните ù аз целувам…
- Здравей, намръщено момче… ...
Очите ù към мене гледат, може би сънувам …
Протегна тихо своята ръка…
Усмихна се. Представих си за части от секундата как устните ù аз целувам…
- Здравей, намръщено момче… ...
703
Изплувал спомен...
И отработен поглед във страни...
Въздишка и хиляди объркващи въпроси...
В горчива кривина се сляха двете устни,
върху тях мълчанието ми се настани... ...
И отработен поглед във страни...
Въздишка и хиляди объркващи въпроси...
В горчива кривина се сляха двете устни,
върху тях мълчанието ми се настани... ...
770
2
Попитах някога: “Какво е да заспиш?”
И казаха ми, че очите се затварят, тялото в покой е,
а душата някъде зачезва…
Дали когато влюбен си летиш?
И ако – да, какъв е начинът главата да остане трезва? ...
И казаха ми, че очите се затварят, тялото в покой е,
а душата някъде зачезва…
Дали когато влюбен си летиш?
И ако – да, какъв е начинът главата да остане трезва? ...
797
3
Когато идваш във съня ми,
събуй обувките окаляни със стари спомени отпред…
При мене влез, недей да се срамуваш…
Вратата тихо притвори, и наметни си нещо, че е лед…
До мене приседни, погледай ме… За малко само! ...
събуй обувките окаляни със стари спомени отпред…
При мене влез, недей да се срамуваш…
Вратата тихо притвори, и наметни си нещо, че е лед…
До мене приседни, погледай ме… За малко само! ...
885
2
5
Картина черна. Контрасти бели върху нея…
Уж закон – неписан, а доста ясна алинея…
А, цветен бях… Но дойде и ден да избледнея…
През много трудности преминах, и това ще преживея…
За да успея – катарзисът ми явно беше нужен… ...
Уж закон – неписан, а доста ясна алинея…
А, цветен бях… Но дойде и ден да избледнея…
През много трудности преминах, и това ще преживея…
За да успея – катарзисът ми явно беше нужен… ...
791
4
Два погледа кръстосват се във тишината…
Емулсия от феромони, тих пожар…
Импулс, накарал тялото да тръпне във тъмата…
Движения по-плахи и от тези на стъклар…
Докосване! Донесло хиляди сантименталности… ...
Емулсия от феромони, тих пожар…
Импулс, накарал тялото да тръпне във тъмата…
Движения по-плахи и от тези на стъклар…
Докосване! Донесло хиляди сантименталности… ...
2075
5
5
Затворих уморено своите очи…
Опитах се да преброя нещата, стимулиращи ме да живея…
Въздъхнах тежко със гърди, устата ми мълчи…
Когато плаче ми се, как да се засмея?
Сълзите, казват – признак са за слабост! ...
Опитах се да преброя нещата, стимулиращи ме да живея…
Въздъхнах тежко със гърди, устата ми мълчи…
Когато плаче ми се, как да се засмея?
Сълзите, казват – признак са за слабост! ...
1029
2
3
Прозорец! А, през него лунна светлина…
И две очи, неспиращи да светят - изпълнени с надежда…
Очакване за чудо? Не! Едва ли съществуват чудеса…
Макар и тихо, мъката на едри капки се процежда…
Навън вали! ...
И две очи, неспиращи да светят - изпълнени с надежда…
Очакване за чудо? Не! Едва ли съществуват чудеса…
Макар и тихо, мъката на едри капки се процежда…
Навън вали! ...
835
2
Два търсещи души… Летеж!
Любов - красива, като две крила на пеперуда…
Случайността - ми каза - пресечна точка е на две необходимости…
Но първо, като чух това, помислих си – Защо ли слушам я, та тя е луда!
Но не се спря да ме съветва… Не! ...
Любов - красива, като две крила на пеперуда…
Случайността - ми каза - пресечна точка е на две необходимости…
Но първо, като чух това, помислих си – Защо ли слушам я, та тя е луда!
Но не се спря да ме съветва… Не! ...
833
1
Настана зима, вън е бяло и лъжовно...
Западаха снежинките - килим направиха, като листа през есента...
А, пламъкът от огън върху клон със пукот
добави нови въглени в жарта...
Усмихнаха се двама млади! ...
Западаха снежинките - килим направиха, като листа през есента...
А, пламъкът от огън върху клон със пукот
добави нови въглени в жарта...
Усмихнаха се двама млади! ...
855
4
Две стъпки… А между тях? Какво?
Надеждата, че утре няма да си сам… Че там ще стигнеш…
Нозе ожулени, очи подпухнали, а във сърцето мъничко добро…
Глава навел си, нямаш сили да я вдигнеш…
Две длани, стиснати в юмрук… ...
Надеждата, че утре няма да си сам… Че там ще стигнеш…
Нозе ожулени, очи подпухнали, а във сърцето мъничко добро…
Глава навел си, нямаш сили да я вдигнеш…
Две длани, стиснати в юмрук… ...
868
2
Погледнах те! Останал бях със зинали уста…
Желанието в мен напираше брутално...
Поисках да те имам… Да! Как? За вечер ли? Не! Не за една...
След всеки поглед в теб се влюбвах аз фатално...
Нима реална си? Не си мираж? ...
Желанието в мен напираше брутално...
Поисках да те имам… Да! Как? За вечер ли? Не! Не за една...
След всеки поглед в теб се влюбвах аз фатално...
Нима реална си? Не си мираж? ...
1080
3
Часовник! И цигара в пепелник…
Кафе горчиво, като понеделник…
Затворник! Но не заключен между четири стени,
а заробен във оковите на своя делник!
Такъв си ти, признай! ...
Кафе горчиво, като понеделник…
Затворник! Но не заключен между четири стени,
а заробен във оковите на своя делник!
Такъв си ти, признай! ...
807
2
С обувки от нападали листа…
С жакет от ветрове, а на глава небесно синя шапка…
Дъждовни капки се бунтуват по стъкла…
Вървя и във ръката си държа онези, неизпратени до теб писма във папка…
Дъждът се сипе не навън! ...
С жакет от ветрове, а на глава небесно синя шапка…
Дъждовни капки се бунтуват по стъкла…
Вървя и във ръката си държа онези, неизпратени до теб писма във папка…
Дъждът се сипе не навън! ...
790
7
Образ в тъмното… Обзема ли те страх?
Преглъщал съм гнева си, но достатъчно събрах…
Разбрах, че да избухнеш, признак е на слабост,
но в моменти, като този, виждаш как освобождавам свойта ярост…
И не с реална сила, а със силата на думи… ...
Преглъщал съм гнева си, но достатъчно събрах…
Разбрах, че да избухнеш, признак е на слабост,
но в моменти, като този, виждаш как освобождавам свойта ярост…
И не с реална сила, а със силата на думи… ...
746
Какъв си ти? Защо обиквам те, но без да те познавам?
По теб обезумяла съм… Защо така е, хич не осъзнавам!
Какъв си ти? Защо слова не ми достигат пак да те опиша?
Защо покажа ли те аз на всяка, тя по теб въздиша?
Какъв си ти? Та аз не зная името ти даже как е… ...
По теб обезумяла съм… Защо така е, хич не осъзнавам!
Какъв си ти? Защо слова не ми достигат пак да те опиша?
Защо покажа ли те аз на всяка, тя по теб въздиша?
Какъв си ти? Та аз не зная името ти даже как е… ...
832
1
1
Пред голото ти тяло, блеснало на лунна светлина…
Загледан аз във него, чувствам как заспиваш…
Улавям тихите дихания, излизащи от твоите уста…
Очите мои ти опиваш…
В прегръдка сгушена на Полумесец в тишина… ...
Загледан аз във него, чувствам как заспиваш…
Улавям тихите дихания, излизащи от твоите уста…
Очите мои ти опиваш…
В прегръдка сгушена на Полумесец в тишина… ...
843
1
Фалшиво аз показвам, сякаш от своето се крия...
И нови спомени стремя се да натрупам, а старите дали ги трия?
Открия ли стратегия, сърцето си ще защитавам от разрухи...
Да мога вече да съм себе си, а не да бъда сляп сред глухи...
Дали намерих път? Дали не бяха два? А накъде ме водят? ...
И нови спомени стремя се да натрупам, а старите дали ги трия?
Открия ли стратегия, сърцето си ще защитавам от разрухи...
Да мога вече да съм себе си, а не да бъда сляп сред глухи...
Дали намерих път? Дали не бяха два? А накъде ме водят? ...
840
Страх? Болка? И тъга...?!
Не! Просто ревност и лице, обвито във съмнения...
Дали нормален бил съм, а защо нормалните пък да са те?
Една е истината, но е пръсната в хиляди изречения...
Да ти разкажа аз себе си? Добре! ...
Не! Просто ревност и лице, обвито във съмнения...
Дали нормален бил съм, а защо нормалните пък да са те?
Една е истината, но е пръсната в хиляди изречения...
Да ти разкажа аз себе си? Добре! ...
715
Ах, как жадувам
Ах, как жадувам тази вечер да си с мене,
да бъдем двама под дъжда…
Макар и мокър да съм с тебе,
да видим после пъстрата дъга… ...
Ах, как жадувам тази вечер да си с мене,
да бъдем двама под дъжда…
Макар и мокър да съм с тебе,
да видим после пъстрата дъга… ...
863
1
Загубил съм цвета си…? Че в днешно време кой е цветен?!
Във сиво всичко е около мен, сякаш съм нишка в сив пуловер оплетен…
И нижат се, сивеят, брънка подир брънка…
И чудя се къде ли е камбанката със цвят, за тебе що не дрънка…
И ти си сив! Признай си! Заточен в ежедневието сиво… ...
Във сиво всичко е около мен, сякаш съм нишка в сив пуловер оплетен…
И нижат се, сивеят, брънка подир брънка…
И чудя се къде ли е камбанката със цвят, за тебе що не дрънка…
И ти си сив! Признай си! Заточен в ежедневието сиво… ...
779
За теб
Седя и пиша пак за теб,
до мене няма те, но аз ще те измисля.
И толкова красиво е, когато си до мен.
Мираж ли бе, или, нека си помисля. ...
Седя и пиша пак за теб,
до мене няма те, но аз ще те измисля.
И толкова красиво е, когато си до мен.
Мираж ли бе, или, нека си помисля. ...
1438
1
Ръми
Ръми на едри капки в мен,
ръми, когато съм самичка.
А болката, като вода във едър съд,
на едри капки пак се плиска. ...
Ръми на едри капки в мен,
ръми, когато съм самичка.
А болката, като вода във едър съд,
на едри капки пак се плиска. ...
863
1
Върви си
Отново вечер. Отново празен лист. Отново тъмна стая.
На някой пука ли му аз къде съм, как съм? Не? Все тая!
На гости… пак дошла е самотата,
а аз пиша за пореден път, сгушен под одеялото в кревата. ...
Отново вечер. Отново празен лист. Отново тъмна стая.
На някой пука ли му аз къде съм, как съм? Не? Все тая!
На гости… пак дошла е самотата,
а аз пиша за пореден път, сгушен под одеялото в кревата. ...
876
3
Любов
Любовта е като вятър! С думи тя не се описва.
Обичам да обичам, но понякога ми писва.
Какво е любовта? За тебе сигурно е нещо свято?
Започва като океан, преминава през река и завършва в блато? ...
Любовта е като вятър! С думи тя не се описва.
Обичам да обичам, но понякога ми писва.
Какво е любовта? За тебе сигурно е нещо свято?
Започва като океан, преминава през река и завършва в блато? ...
853
1
2
Без думи
И ето, пак без думи… сърцето ще се пръсне.
Ще пиша аз по листа бял, докато ми втръсне!
Изпаднал пак във дупка, започвам да нареждам,
удряш ме под кръста, но аз не се навеждам. ...
И ето, пак без думи… сърцето ще се пръсне.
Ще пиша аз по листа бял, докато ми втръсне!
Изпаднал пак във дупка, започвам да нареждам,
удряш ме под кръста, но аз не се навеждам. ...
895
1
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
