dansyto
826 результатов
Потъналите кораби почиват,
сред тайнство на подводни силуети.
А може би са там, за да прикриват,
магията на древни амулети.
Потъналите кораби заспиват ...
  383 
Бляскав юли, златен слънчев юли,
лутах се по виещите друми,
толкоз чаках за да ме прегърнеш,
да обгърнеш с топлите масури –
моята душа да спре да зъзне. ...
  275 
И колкото да пиша, все е малко,
това е като път към хоризонта.
Понякога се чувствам толкоз жалко,
а друг път съм пред непозната порта.
Но тя е всъщност порта към душата, ...
  330 
Часовниците мерят на инат
Отминалите мигове надежда
Весла на лодки непробудно спят –
Единствена посока към копнежност
Шумят листа на цъфнали липи ...
  555 
Поспрях за миг във тази юнска нощ,
щурчетата засвириха за мене.
Липите със уханната си мощ,
успяха всичко живо да обземат.
Светулките рисуват неуморно, ...
  319 
Кой копае в душите ни ями,
и раздира сърцата без жал?
Кой покрива лицата със рани
и подхвърля по пътя ни кал?
Кой във виното капва отрова ...
  366 
Нима сме до бездушие обръгнали –
цветята вече трудно разпознаваме.
Кога ще дойде нашето разсъмване
със изгреви на парещите блянове?
Нима от битовизмите забарвихме, ...
  1178  11 
Когато цветовете се родят
и ме обгърнат с ярка перелина.
Когато чувствам знаците на Бог –
че ме закриля и че в мен го има.
Тогава ще целуна таз земя, ...
  390 
Намерих те или сънувам –
в безбрежността на висините?
Кармично сякаш съществувам –
във волността насред орлите.
Така ще виждам отвисоко, ...
  371 
Тръгвам през юнската вечер
за да попия надежда.
Сякаш душата изрече
с шепот частици копнежност.
Мойте джобо́ве са пълни ...
  350 
Толкова те чаках да се върнеш,
толкова мечти излях по тебе.
С твоята любов да ме прегърнеш,
твойта топлина да ме обземе.
Обичта ми вечно ще я имаш, ...
  594 
Търсете ме в огньове нестинарски,
във пяната на луднал водопад,
в отблясъци луна на прилив морски,
в безвремието между Рай и Ад.
Търсете ме сред залеза на август, ...
  468 
Тъй нужна ми е вяра за да дишам
и за да оцелея още малко.
Признавам си го, затова ви пиша –
не се ли справя сам, ще бъде жалко.
А може би за този свят ми трябват, ...
  373 
Не искам да стрелям по птиците,
бленувам за тяхната волност.
За тази безбрежност в зениците,
за приказно-дивна фриволност.
Не искам да стрелям по птиците! ...
  420 
Животът се разбира на обратно
от начина, по който се живее.
Обреченост и грешки многократни
извират във душите, от безвремие.
Застанали на гарата разделна, ...
  337 
Съботен изгрев в тихата утрин,
със разпилени магични лъчи.
Майското слънце поема по пътя
и в небосклона чертае следи.
Бавно събуждат се люляци жадни ...
  385 
Не питайте дали съм тъжен –
от всяка болка има смисъл.
Животът непрестанно лъже
„скептичния ми оптимизъм“.
А люшкането безвъзвратно, ...
  351 
Когато слушам българската реч,
избликва преклонение и гордост.
Макар и преживяла толкоз сеч,
останала си вечно непокорна.
Затуй сега във песни те тъчем ...
  908  22 
Оставих си обувките на прага,
а също и вините злободневни.
Едва на мен ли точно ми приляга
да съм мъдрец за страстите душевни?!
Оставих и амбициите болни, ...
  348 
Такова място има ли, далечно,
където да се скрия аз от времето?
От прясно наваляла безчовечност,
от удари камшичести и стремето
на този пошъл свят, забравил добрина, ...
  373 
Разпилей по земята искри
на любов, на мечти, на надежди.
Нека страстните пролетни дни
в твойта ярка осанка се вглеждат.
Дай на гладния късче от хляб ...
  601  11 
Нима сме толкоз прави, като кажем,
че брат убива брат в една война.
Но Каин сам погубил брат си Авел –
отнел му е завинаги дъха.
Убийството е сто пъти по-тежко, ...
  407 
Вървя срещу изгреви пресни –
в пътеки безскрупулно тесни.
Пресявам човешките страсти,
отделям парчета нещастие.
Вървя срещу вятъра леден, ...
  602 
А толкова безумно си мечтаех
да бъда ярко слънчево момче,
което сред поляните играе
и времето му спира да тече.
Мечтаех си за волност и за песен, ...
  388 
Градът заспива в шепите на мрака,
забравил делничните си терзания.
Надежда бе изгубил все да чака,
напразните човешки обещания.
Градът въздъхва, като пред разлъка ...
  385 
Не ме хвалете, нито ме хулете,
а ако ви харесвам ме четете,
а ако ли пък не, ме забравете
и на разходка сред гора идете,
„батериите“ там си заредете. ...
  364 
Ще бъде някой жарък здрачен ден –
напукана земята ще потръпва.
Защото е сънувала, че в плен
на своите кошмари ще е утре.
А аз ще съм на прага, оскотял, ...
  495 
Аз си тръгвам с вълните на вятъра,
разпознал в хоризонта спасение.
Седем нощи валя във душата ми,
седем утрини търсих знамение.
Аз си тръгвам с вълните на прилива – ...
  576 
Сега е вече пролет, ала сякаш
По-другояче някак се усеща
Реките губят своята прозрачност
Едва ли помнят първите си срещи
Така започваме го отначало ...
  901 
Тръгни си и назад не се обръщай,
недей подклажда чувства изгорели.
От толкова причини да се връщаш,
сега сме две частици онемели.
Съдбата бе решила и присъда ...
  366 
Какво ли е искал да каже поетът? –
безспирно ме мъчи, таз мисъл проклета.
И даже главата ми дава заето,
бушува душата, прескача сърцето.
Защото това е въпрос за милиони, ...
  434 
За миналото ли?, ще ви разкажа –
безбройни разнебитени съдби,
сирачета, неспиращи да плачат,
под лозунги, в безсмислени борби.
За миналото ли?, ще ви разкажа – ...
  382 
Дали този свят осъзнава,
безшумния тътен на лудост,
безплодния добив на плява
и грешките в свойта безумност?
Дали този свят е обичал ...
  331 
Защо се бавиш, пролет и къде
са чудно украсените дръвчета?
Мечтая този луднал студ да спре,
когато се докосне в твойто ехо.
За да ни завладееш пак в зелено ...
  388 
Засмей се, слънчево момиче,
че тебе този свят обича,
затуй по скулите ти меки
чертае алени пътеки.
В сърцето топлина ще имаш, ...
  654 
Откакто се опомних, че съм жив,
разбрах, че да живееш …е да страдаш.
Дали ще се намерят две следи
с които да достигна до пощада?!
Ала съдбата, търсеща реванш ...
  525 
До теб се доближавам, моя пролет,
дали ще те дочакам, питам аз?!
Да видя пак игриви птици в полет
и извори със блясък на елмаз.
Да видя как разцъфват пак овошки ...
  384  10 
Не се събудих просто ей така,
било е нужно да изляза нощем.
Късмет извадих – нямаше мъгла,
защото във мечтите вярвам още.
Затуй политнах като на шега, ...
  429 
Да обичаш някого е дар,
който всеки трябва да получи.
От бедняка, та дори до цар,
туй в живота трябва да се случи.
Да обичаш някого е лек ...
  447 
Ще се напия с вино до откат,
тъй нужна ми е за ума забрава.
Превратностите в пошлия ни свят
единствено във чашата се давят.
А после, окрилен в полунесвяст, ...
  976  15 
Предложения
: ??:??