dansyto
815 результатов
Сърцето може ли да издържи
на толкова злорадство и омраза?
На алчност, потопила наш`те дни,
на завист със токсичност на проказа?
Ще бие знам, известно време – да, ...
  328 
Какъв бе този слънчев пек,
обвил душата ми игрива?
Сред лавандулов цвят поех
дихание на страстност жива.
А после грейнали липи ...
  689  16 
Оставям ви сърцето си на тръгване
към бури от нечакани обиди.
Сред парещите въглени пробили
крилата ми, мечтаещи за сбъдване.
Кажете всичко, що сте наумили – ...
  546 
Съзирам те на онзи бряг – скалистия,
вълните дето в пяна се разбиват,
където вятър с нрава – напористия,
безжалостно сред мислите пробива.
Поглеждам пак, мираж не си ли – питам се, ...
  510 
Не ме наричай с име, аз съм страст,
усмивката във крайчеца на устни.
А може и стихия да съм … с власт
на буря, завладяла всяка пустош.
Небето трябва три дни да вали, ...
  465 
Ръцете ми са целите във прах,
във пепелта от изгорели "птици".
Когато ги погледнах, осъзнах –
мечти са туй, угаснали в зеници.
Не исках да повярвам – не е сън, ...
  443 
Ноември ми шепти със нежни думи,
че всъщност не е толкова суров.
Макар неспиращ клоните да брули,
дърветата немеят, само зов
се чува нейде, там в далечината, ...
  386 
От какво ли израства любов,
не, не вярвам, не ще е стихия
на хормони незнаещи брод,
нещо друго е – тайна магия!?
А нима не е взривна вълна ...
  527 
Заваляха оставки навред,
да не вярваш – такава почтеност!
Как довчера бе всичко наред,
ала днес с първолашка прилежност
на морал го удариха тез – ...
  376 
От есенните багри си набрах –
такъв букет не се създава лесно.
Ноември сякаш беше в златен прах –
почувствах се магично и небесно.
Оранжевото царстваше навред, ...
  609  12 
Не трябва лодка в бурното море,
не става и с въже над тъмна бездна.
Водата не помага за да спре –
не е пожар с жестока безнадежност.
Ни злато ще подейства, ни пари, ...
  415 
Открий ме там, където две вселени
докосват се и раждат светлина.
Където руква изворна вода
и две стихии вият несломени.
Открий ме там, където слънчев сноп ...
  800  21 
Ако си тръгваш, чакай да заспя,
недей да си жестока, разреши ми
сънят да грабне моята душа
и после следвай пътища незрими.
А аз ще бъда омагьосан, знам – ...
  406 
Вървях самотен в есенните листи,
разравях ги полека насред пътя.
Оранжево-червени и златисти
с отблясъци от слънчева разлъка.
Дърветата събличаха се бавно ...
  671  13 
Кажете как човек да се надмогне,
та той е просто плът и суета?!
Отричането ли ще му помогне
или приемането на света?
Че ние изтъкани сме от завист, ...
  376 
Не мога да ти кажа сбогом,
не мога, ти ще разбереш.
В очите си таиш тревога
и сили трябват да я спреш.
Но не е ли добре да плачеш – ...
  305 
Когато плача, знам, звезда
изгрява ярко на небето.
Когато смея се – сълза
се стича бавно по лицето.
Защо подобно в кръстопът, ...
  306 
Вземи ме лято с теб, вземи ме там,
където ще разливаш твойте ласки.
Не мога да остана тука сам,
сред ледени стени и сиви маски.
Как искам на крилете птичи, аз, ...
  365  12 
Пред мен се беше ширнал път безкраен,
облян от изгрев – розово море.
Подканваше да тръгна – аз нехаен
не знаех, ни защо, ни за къде.
Ала не се стърпях, закрачих смело – ...
  645  12 
Ще си взема за зимата нещо,
за да срещна щастлив пролетта –
на септември лъчите горещи,
недокосвани от есента.
Ще си взема за зимата нещо – ...
  343 
Приседнах на брега, ръце зарових,
тъй надълбоко в пясъчната плът.
Морето със безбрежността прогони
от мислите ми жаждата за път.
Чертаех хоризонта, а морето ...
  853 
Ако сбъднеш мечтите на някого,
ще проблесне дъгата след буря.
Ще изгрее пак слънцето лятно,
сред мъгливите сенки на утрото.
Ако сбъднеш мечтите на някого, ...
  556 
До ръководни и властови постове рядко достигат морални и почтени хора, защото в повечето случаи това изкачване изисква съвсем друг тип „качества“ – лицемерие, сервилност към висшестоящите, комформизъм, лоялност, стигаща до участие в сговори за облагодетелстване на избрани лобита, интриганство, карие ...
  1134 
Богата си, на всичко си богата –
гори, полета, планини, реки.
С природа уникална на земята
закърмени са нашите души.
Богата си с Родопа, и със Рила, ...
  999  14 
Какво поиска всъщност Суверенът –
че нещо все го спрягат напоследък?
Не дава на един властта, проблемът
остава за решаване – той гледа.
Той гледа и ги преценява всички, ...
  1049  12 
От есенните прелести ще пия,
от багрите разстлали се с любов.
Палитра от неистова магия,
родила се с напиращия зов
на дните в отминаващия август, ...
  503  13 
Прошепни ми, момиче,
че в полетата тичаш,
слънчогледи прегръщаш,
светлината поглъщаш.
Прошепни ми, момиче – ...
  460 
Отново събрахме се всички сега –
звънецът училищен пак ни зове.
Септември е – носим в ръцете цветя
и тук сме със жадните си умове.
Учители, ние ще бъдем добри, ...
  711  12 
Гордейте се с България, Деца,
родината е нещо съкровено.
И нека там, във вашите сърца,
тя значи святост и любов безмерна.
Гордейте се – тук хиляди сърца ...
  591  10 
От южни ветрове, сега сърцето
подпали се, задрямало преди.
Усмивката не слиза от лицето –
аз следвам жадно твоите следи.
Защото трябва ми душа просторна ...
  332 
Щурците са решили тази нощ
да свирят чак до пълна изнемога.
И в този музикален луд разкош,
да лягам ли да спя или да бродя,
сред меките ливади с полъх лек ...
  329 
С ръката си погалих слънчев лъч –
неволно сякаш спря се на дланта ми.
В полето бях, окичено със ръж,
приседнал покрай синори … и рани
от парещата жар на туй небе, ...
  263 
Топло лято в мен живее
и изпълва ме с лъчи.
А в прохладните гори,
птици нежни песни пеят.
Лилиите разцъфтели, ...
  282 
Не се плашете, всеки кръстопът
е повик към душата от небето.
Не се плашете, имате свой път,
посока щом избрало е сърцето.
Сърцето знае пътя без компас ...
  393 
Зарових пръсти в пясъка горещ,
дочувах танца вихрен на водата,
а слънцето, разпалено във пещ,
мълчеше бездиханно в небесата.
Лъчите, сякаш огнени стрели, ...
  332 
Мечта ли си, аз пак те преоткрих
и тръпнех да завземеш тая пролет.
От златните ти, бляскави лъчи
родиха се безброй мечти за полет.
За полет към безкрайни ширини, ...
  764  14 
Проглеждането винаги боли,
защото светлината дръзко пари,
отворените в първи миг очи –
зениците прегарят от пожари.
А все си мислех, че съм бил готов, ...
  502  12 
Гневен съм ви, защото лъгахте чутовно,
защото крадохте без срам бъдещето.
Не ви ли стигнаха имотите огромни,
колите ви, парите ви и златото!
Гневен съм ви, защото чакате капачки, ...
  479 
Чаках те, лято, да дойдеш с усмивка –
Слънце, огряло с лъчи.
Глътка жадувана, сладко и пивко,
като мечта под звезди.
Чаках липите ти, чаках цветята ...
  313 
Не разчетох, че с любов дошла си,
не засякох плахите и́ знаци,
осенили твоя блян безбрежен.
Ех, прости ми моя безкопнежен
и облян в тего́би делник мрачен! ...
  442  12 
Предложения
: ??:??