19 янв. 2022 г., 15:19
Цанко Лавренов - ученикът на Захарий Зограф
Роденият в Пловдив през 1896 г. художник не успява да получи художествено образование. Като самоук художник, търсещ своя собствен творчески път, Цанко Лавренов първоначално "рисува както може, сам, по усет, по собствен избор". "Много трудно е било на младия самоук художник да се ориентира бързо и да намери сам правилен път на художествено развитие" (Мара Цонева). Затова най-ранните му творби представляват едно преминаване през различни стилове - от наивно-реалистичен до модерния по онова време сецесион, но още тогава Цанко Лавренов съзнава, че това е най-лесният път, по който можеш да се плъзнеш към подражателство. Той чувства, че западните модерни художествени течения, колкото и да са популярни в България, остават чужди за неговия дух, защото са посети и отгледани на чужда почва и не носят в себе си онова, което се съдържа в понятията "родно българско.
През 20-те години е учил във Виена. А ето какво му казва проф. Бертхол Льофлер, водещ на курса по живопис в Художествено-индустриалното училище:
"Като ви гледам, млади момко, който идете от страна с такива художествени богатства, чудя се на решението ви да учите изкуство у нас! Та ние, модерните западни художници, се учим от вашите икони. На ваше място не бих напуснал отечеството си. Бих учил там, на самото място, за да пия от извора. Вглеждайте се задълбочено във вашето народно творчество. От него ще научите много повече отколкото това, което ние можем да ви дадем."
Така съдбата отвежда Лавренов при "извора" - в родния Пловдив, а той пък си поставя за цел прочутата мисъл на Леонардо да Винчи: "Нито ден без черта."
Цанко Лавренов започва да обикаля из близките на Пловдив манастири. Често посещава Бачковския манастир, където освен стенописите, изучава и ръкописите в манастирската библиотека, изпъстрени с миниатюри. Пловдивските църкви издигнати през Възраждането също стават обект на неговите изследвания. Неколкократно посещава Рилския манастир. В процеса на това търсене той открива своя истински учител - Захарий Зограф.
Следвайки Захарий Зограф, Цанко Лавренов постепенно започва да оформя и своя "иконен" стил. Първата работа, която му носи известност е акварелната рисунка "Иконописец", от 1926 г., изпълнена в традицията на средновековната миниатюра. Скоро след нея се появяват и първите пейзажи от Стария Пловдив и Рилския манастир, създадени в споменатия вече стил. Пейзажите от Рилския манастир поставят началото на един дълъг манастирски цикъл, връх в който ще бъдат пейзажите от Св. Гора.
Зографският манастир, Хилендар, Ватопед, Ставроникита и Дионисиат са само част от манастирите, които Лавренов пресъздава върху платното. С иконографска точност е изписан всеки детайл от манастирските сгради, двора и цялата околност. Това облагородява картината, изпълва я с онзи живот и дух, характерни за иконите.
Освен като художник, Цанко Лавренов работи и като художествен критик. Той призовава своите колеги художници да не следват сляпо модерните западни влияния, а да се запознаят първо с българското класическо наследство, да се вгледат в иконите, където "имаме изумителни и неразгадани постижения" в "усъвършенстването на техниката и разработването на детайла". "Пред старите икони - пише Лавренов - българският модерен художник стои в захлас, без да може да разбере някои занаятчийски съвършенства." Към иконографите от своето време той отправя предупреждение: "Голяма грешка правят днес тези, които въвеждат реализма в църковната живопис - с това те скъсват с традицията, а иконите губят от своя източен мистицизъм."
Цанко Лавренов (с рождено име Александър-Стефан Иванов Лавренов)- живот в дати
- Роден е на 24 ноември 1896 г.
- 1907-1916, учи във Френския колеж "Св. Августин" в Пловдив, печата карикатури в сп. "Балан" под псевдоним "Лоран"
- 1917, завършва Школата за запасни офицери в Княжево
- 1920-1922, работи в манифактурния магазин на баща си в Пловдив. Учи във Виена в частното рисувално училище "Св. Ана" и в Академията за приложни изкуства
- 1922, се занимава с тютюнопроизводство
- 1923, първо участие в изложбата на Дружеството на южнобългарските художници в Пловдив с осем картини
- 1925, пътуване из Италия, аудиенция при папата
- 1930, показва картината "Старият Пловдив"
- 1935-1936, пътешествия из Света гора и Гърция
- 1937, участие в Световното изложение в Париж
- 1939, се заселва в София
- 1941-1942, рисува в Охрид, Битоля, Скопие, Прилеп, Велес
- 1951, работи в Градския музей на СГНС (днешна СГХГ)
- 1958, съвместна изложба с Владимир Димитров-Майстора в Лиеж, Белгия. Следват експозиции в Прага, Будапеща, Варшава, Берлин, Москва
- 1976, юбилейна изложба в Пловдив за 80-годишнината на художника
- 1978, Лавренов умира на 18 октомври в София