Според трябва да “погледнем” във вътрешността на самите думи. “Мисля” като глагол – означава, че си напрягаш сивото вещество, което ти е в главата. “Съществуване” – това пък е дума (глагол), който повечето хора свързват с понятието “живеене”.
       Много объркано стана, нали? Е, не е съвсем така?! Защото, ако прочетем пак заглавието ще видим логиката.
       Човек първо се ражда като биологична единица по природна закономерност, а втори път духовно, от свободата и това всеки трябва да извърши сам за себе си.
       Кога обаче човек разбира, че мисли? С раждането започва да съществува на този свят, но това не значи, че мисли. Според мен човек започва да мисли когато осъзнае кой е и къде се намира в този безкраен свят. Когато попиташ един човек за какво е жив, сиреч какъв е смисъла на живота му, а той ти даде повече от един отговор си сигурен, че той мисли за своето съществуване, за своето място в живота. Такъв индивид отговаря на мисълта на Декарт “Мисля, следователно съществувам”.
       Разглеждана като абсолютна истина, тази мисъл води до други истини. Щом поне Аз съществувам, това ще рече, че всеки мислещ съществува.
       В днешният забързан век много хора казват, че мислят. Всъщност те използват тази дума в преносния й смисъл. От това следва, че не съществуват. Да така е, защото човек, който не мисли, той и не съществува. Няма го личностното усещане и самосъзнание. Какво е самосъзнание ли? Ако насочената към предмети и обекти мисъл е знание, то насочената към себе си мисъл е самосъзнание, това е минимумът от усещането за съществуване. Самосъзнанието като част от мисленето ни прави личности. А само, когато самосъзнанието като част от мисленето открие свободата – идва осъзнаването: “Никой няма право да мисли вместо мен”! Мисленето ни защитава, помага в оценките за заобикалящите ни хора, вещи и явления.Самоопределянето на жизнена позиция, избора на път е същността на човешкото съществуване. Правото на избор изисква и защита собствената свобода пред намесата на чужда заплаха, въздействие или просто препятствие в отстояването на собствените мисли и житейско съществуване (позиции).
      Всеки човек мисли и живее по собствен начин. Проблемът идва от там, че много от потенциала на хората не се използва от самите тях. Най-важно е човек да е наясно със себе си, за да знае какво иска от другите.
      За нас историческото време ни е приготвило динамични години на промени. Малката ни, но скъпа България е във време на “хаос”, когато силните на деня се определят от физическата сила, а не от силата на мисълта.
      Ние младите, които сме самостоятелни и необременени от спомените на миналото трябва успешно да изберем мястото си в обществото и с много позитивни мисли и действия да превърнем съществуването си в България градивно и проспериращо, за да се усетим живи, мислещи същества. Като част от един нов Европейски дом, в който сме преди много други, но сега е дошъл мига за защита на тези позиции и това зависи от нас!