Животът е онова, без което не можем, онова първо и болезнено вдишване от самия него. Не става дума само за физическия ни живот, а за психическия, емоционалния, за целия наш свят - нашата общност. Често хората, които имам честта да познавам, опознавам се оказват в двете крайности. Имам предвид – или физически пълни, без почит към душата, сърцето, без грам духовност, а чисто и просто задоволяване на физическите потребности и подтискане на емоционалният и душевен свят. Другите пък са точно обратното – силна емоционална връзка, но без контакт с физиката, без физически задоволени потребности. Винаги трябва да имаме връзката душа-тяло за да се развиваме пълноценно и удовлетворяващо. Аз самата още от детството си имах проблем с втората крайност – висока душевност, без връзка с физиката. Чисто и просто физически се ненавиждах. Сякаш в главата и сърцето си бях една, а в тялото си друга – тази, която ненавиждаше тялото си. Дълго време страдах и психически заради този проблем до момента, в който не пробвах да действам. Действията са тайната съставка, а не заблудата и плановете. Светът е пълен с хора в двете крайности, може би това е най-големия проблем на света. Всичкият този егоизъм, говоря не за полезният и здравословен, а този който ни носи– омраза, ревност, агресия отново не здравословна. Сигурно не ви се вярва, но само се замислете. Ако си един човек с осъществена връзка душа-тяло, дали би бил егоист или пък би показал агресия. Емоцията, която се разбира с душата и тялото е чиста, истинска и най-вече човечна. Точно заради това някои хора са човечни и разбиращи, а други – нападателни. Защото емоцията или е грешно интерпретирана, или не е разбрана с тялото. Представете си го като канал с енергиен поток. Когато единият канал е затворен, енергията избива и прокарва друг неправилен канал, която избива в патология, или пък енергията се връща обратно и се трупа докато не избие с бясна сила, а това са онези агресивни и опасни прояви познати като убийства, самоубийства, грабежи и всякакви противочовечни действия. Тъжно ми е, че се наричаме човеци. Дали като сме човеци сме човечни? Не напразно думата сама по себе си говори, но дали откриваме истинският и смисъл? Нека се научим, когато искаме нещо от сърце, да действаме, да го правим, за да осъществим тази магическа връзка душа-тяло.