Животът е онова, без което не можем, онова първо и болезнено вдишване от самия него. Не става дума само за физическия ни живот, а за психическия, емоционалния, за целия наш свят - нашата общност. Често хората, които имам честта да познавам, опознавам се оказват в двете крайности. Имам предвид – или физически пълни, без почит към душата, сърцето, без грам духовност, а чисто и просто задоволяване на физическите потребности и подтискане на емоционалният и душевен свят. Другите пък са точно обратното – силна емоционална връзка, но без контакт с физиката, без физически задоволени потребности. Винаги трябва да имаме връзката душа-тяло за да се развиваме пълноценно и удовлетворяващо. Аз самата още от детството си имах проблем с втората крайност – висока душевност, без връзка с физиката. Чисто и просто физически се ненавиждах. Сякаш в главата и сърцето си бях една, а в тялото си друга – тази, която ненавиждаше тялото си. Дълго време страдах и психически заради този проблем до момента, в който ...